Решение № 503 от 12.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 503 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТ. Г. при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ГЕОРГИЕВ Административно наказателно дело № 20251110211007 по описа за 2025 година РЕШЕНИЕ№ гр.София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Георги Георгиев при участието на секретаря Валерия Василева, като разгледа докладваното от съдия Г. АНД №11007 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз 1 основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба срещу наказателно постановление №25-4332-013809/19.06.2025 г. на началник сектор в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР, с което на Б. Г. Г. са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП; глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.

В депозираната пред съда жалба Б. Г. Г. твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, необосновано, издадено при съществени процесуални нарушения и в протИ.речие с материалния закон.

Иска отмяна на постановлението и присъждане на направените разноски.

Жалбоподателят Б. Г. Г., редовно призован, не се явява лично, но се представлява от адв.С., която поддържа жалбата, сочи доказателства и иска присъждане на направените разноски.

Административно-наказващият орган, редовно призован, не се представлява, но юрк.К. депозира писмено възражение, в което моли съдът да остави в сила постановлението и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

На 05.04.2024 г. около 21:15 ч. в София по бул.”Драган Цанков” с посока на движение от бул.“Пейо К. Яворов“ към ул.“К. Видински“ Б. Г. Г. управлявал л.а.”***” с рег.№*********.

Между управлявания от Б. Г. Г. л.а.”***” с рег.№********* и управлявания от Р. Г. С. л.а.”***” с рег.№********* възникнало пътно-транспортно произшествие, при което Б. Г. Г. спрял след около 200 метра на ул.“Елин Пелин“ до №28.

По същото време оттам преминал с автомобила си св.К. Г., който познава Б. Г. Г..

На място били изпратени полицейските служители, свидетелите А. и Б..

След покана Б. Г. Г. отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Дръг Тест-5000“, с фабричен номер ARPK-0016.

Б. Г. Г. отказал да му бъде извършена и проверка за употреба на алкохол с 2 техническо средство с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен номер 0388.

На Б. Г. Г. бил издаден талон за медицинско изследване №0179252 за ВМАСофия, но той не дал кръвна проба за медицинско изследване.

Св.Б. съставил акт на Б. Г. Г., в който е написано: нямам възражения.

Въз основа на съставения акт наказващия орган в качеството си на оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал обжалваното наказателно постановление.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Г., Б. и А., и от писмените доказателства, събрани по делото.

Не са установени протИ.речия в показанията на разпитаните по реда на съдебното следствие свидетели и другите доказателства, поради което не се налага анализ по отделно и мотивиране относно кредитирането на едни и изключването на други доказателства.

Страните не са посочили други доказателства и с оглед непротИ.речИ.стта на събраните по делото доказателства, съдът намери, че то е изяснено от фактическа страна в достатъчна степен, за да постанови решение.

От така установената фактическа обстановка съдът стига до следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.

Съдът приема, че жалбата е подадена в законния срок.

Съдът счита, че жалбата е неоснователна, поради следното:

Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.

Б. Г. Г. е нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП, защото е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества.

По чл.174, ал.3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба 2000 лв.

3

Глобите и лишаването от право да управлява МПС са съобразени с тежестта на нарушението и вината на жалбоподателя.

Тези наказания са наложени в размера, определен от законодателя за съответното нарушение, като този размер е точно фиксиран.

Горното не позволява съдът да измени размера на наказанията.

Правилно са определени нарушените материалноправни норми, което отговаря на установената фактическата обстановка и е в съответствие със словесното описание на нарушенията, както в АУАН, така и в наказателното постановление.

Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени пороци.

Разликата в датата на деянието, посочена в постановлението и действително установената по делото, и посочена в АУАН, не съставлява съществено процесуално нарушение, защото вероятно е резултат от техническа грешка.

Касае се за разлика от един ден, което не би могло обективно да затрудни защитата на нарушителя, доколкото всички доказателства по делото сочат 05.04.2024 г. като времеизвършване на деянието.

Ето защо съдът намира, че липсва както фактическо, така и правно основание за уважаване на жалбата.

С оглед на горното наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Съдът следва да осъди Б. Г. Г. да заплати 66,47 евро/130 лв. юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР и 10,22 евро/19,99 лв. по сметка на Софийски районен съд за платени пътни разноски на св.А..

По тези мотиви съдът

РЕШИ:

На основание чл.63, ал.2, т.5 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №25-4332-013809/19.06.2025 г. на началник сектор в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР като законосъобразно.

ОСЪЖДА Б. Г. Г., ЕГН ********** да заплати 66,47 евро/130 лв.

4 юрисконсултско възнаграждение в полза на Столична дирекция на вътрешните работи.

ОСЪЖДА Б. Г. Г., ЕГН ********** да заплати 10,22 евро/19,99 лв. разноски в полза на Софийски районен съд.

РАЗПОРЕЖДА след влизане на решението в сила приложеното по делото ДП №708/2024 г. по описа на 04 РУ СДВР да се върне на Софийска районна прокуратура.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Районен съдия:

Г.Г.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5