Решение № 182 от 13.11.2025, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Девин, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20255410100148 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск, на основание чл.124 ГПК, във връзка с чл.26, ал.1, предл. I, II и III ЗЗД, във връзка с чл.22, чл.11, ал.1, т.9, 10, чл.11, ал.2 ЗПК.

Образувано е по искова молба от Р. Р. А., ЕГН **********, с адрес с. К., ул. Б. №*, чрез адв. С. Ж. П. – АК Пловдив, със съдебен адрес гр. П., пл.

С. № ., ет.., офис *** да се установи по отношение на „Ф. Б.” ЕООД, с ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление гр. С., 17**, ж.к. „М. *”, бул.

А. М. № **, вх. *, ет. *, офис ** нищожност на Договор за потребителски кредит № 136*/17.07.2024г., на основание чл.26, ал.1, предложение първо, второ и трето ЗЗД, във връзка с чл.22 ЗПК, чл.11, ал.1, т.9 и т.10, във връзка с чл.11, ал.2 Закона за потребителския кредит.

В исковата молба ищецът твърди, че на 17.07.2024г. е сключил договор за потребителски кредит /ДПК/ № 136* с ответното дружество, по който е бил отпуснат паричен заем в размер на 3000.00 лева, със срок на договора 18 вноски. Съгласно чл.3, б. „б” от договора лихвеният процент на кредита е 23,33 %, а годишния процент на разходите /ГПР/ е 49,66%. Твърди, че ДПК е недействителен, поради сключването му при неспазени разпоредби от Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Кредиторът не му е предоставил по пълен и разбираем начин преддоговорна информация, необходима за сключване на договора за кредит в условията на информираност на потребителя под формата на стандартен европейски формат, което го поставя в неравноправно положение. Не е бил предоставен погасителен план, в нарушение на чл.11, ал.2 ЗПК. Чл.6 от процесния договор, предвижда приложимост на общи условия на кредитора, които не са подписани от него като потребител.

В чл.3 от договора за потребителски кредит не се съдържат конкретните параметри на общата дължима сума от 4 050.00 лева. Посочен е 1 само размерът на възнаградителната лихва от 1 050.00 лева, но не са посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент /чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК/ и по какъв начин е определен размерът на общата дължима сума от 4050,00 лева и какви вземания се включват в нея. ДПК е недействителен, поради липса на погасителен план, съдържащ годишната база за изчисление на възнаградителната лихва /без уточнен размер/, от която би зависел нейният размер и частта на главницата от всяка вноска.

В чл.5 от договора е предвидено като обезпечение предоставяне на поръчителство от M. B. в полза на Дружеството. Тази сума за поръчителство от 1 500.00 лева не е включена в ГПР и в общия размер на кредита. Когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7 - 9, договорът е изначално недействителен.

Моли съда бъде признато за установено по отношение на „Ф. Б.” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., 17**, ж.к. „М. *”, бул. „А. М.” № **, вх. *, ет. *, офис **, представлявано от Д. Н., че договор за потребителски кредит № 136*/17.07.2024г. е нищожен, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.22 ЗПК, чл.11, ал.1, т. 9 и т. 10, във връзка с чл.11, ал.2 ЗПК и присъди сторените в производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК от ответника „Ф. Б.“ ЕООД е представен писмен отговор, с който не оспорва, че между него и ищеца на 17.07.2024г. е бил сключен ДПК № 136*/17.07.2024г., по който е бил предоставен на ответника кредит в размер 3 000.00 лева, срещу задължението му да го върне в срок до 18 месеца.

Оспорва иска за нищожност на клаузата на обезпечение, чрез поръчителството от М. Б. (Малта), което не е задължително условие за сключване на кредитния договор.

Договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, а прогласяване на нищожността няма да произведе сила на присъдено нещо по отношение на М. Б., тъй като последното не е страна по иска.

Ищецът сам е избрал М. Б. (Малта) като поръчител в електронния формуляр, след като е бил информиран и е получил преддоговорна информация, поради което неоснователно се твърди за заблуждаваща търговска практика по чл.68е ЗЗП.

Договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна.

„Ф. Б.“ ЕООД и „М. Б.“ ЕАД оперират като отделни икономически субекти. Те имат отделни банкови сметки (видни от погасителните планове към договора за кредит и договора за гаранция, приложени по делото).Българското законодателство не забранява договорът за поръчителство между длъжник и поръчител да бъде възмезден.

В срока по чл.131 ГПК от ответника е предявен насрещен иск, с правно основание чл.9 ЗПК, във връзка с чл.79 ЗЗД, в който поддържа, че ищецът е получил потребителски кредит в размер на 3 000.00 лева по Договор № 136*/17.07.2024г., сключен с „Ф. Б.“ ЕООД. Ответникът е погасил частично задължението си в размер 1 023.67 лева.

Ответното дружество предявява насрещен иск за сумата от 1 2

976.33 лева, представляваща неизплатена главница по договора и за законна лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на иска – 06.06.2025г. до окончателното й изплащане.

Поради сериозното неизпълнение на договора от страна на кредитополучателя и на основание чл.6 от договора и чл.13, ал.1 от Общите условия на „Ф. Б.“ ЕООД, всички вземания по кредита се обявяват за предсрочно изискуеми в размер на 1 976.33 лева.

Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни по съображенията, изложени в писмения отговор и да осъди ищеца да заплати сумата в размер на 1 976.33 лева, представляващи главница по заема, ведно със законната лихва върху главницата от завеждането на исковата молба – 06.06.2025г. до окончателното й плащане и да им присъди сторените разноски.

В срока по чл.131 ГПК от ответника по насрещния иск е представен писмен отговор, с който поддържа, че действието на договора за потребителски кредит е с крайният падеж 17.03.2026г., поради което оспорва изискуемостта на вземането. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявения от „Ф. Б.“ ЕООД иск и присъди адвокатско възнаграждение на адв. Ст. Ж. П. за предоставена безплатна адвокатска защита и съдействие на близък, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, във връзка с разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК и на основание чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ, в размер на 500.00 лева.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв.С. П., в писмено становище поддържа предявения иск. Оспорва насрещния иск.

Ответникът „Ф. Б.“ ЕООД не изпраща представител. В писмено становище пълномощникът юр. Г. Г. оспорва предявения иск. Моли съда да уважи предявения насрещен иск.

Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:

Няма спор, а и от представения Договор за предоставяне на потребителски кредит № 136*/17.07.2024г., сключен между ищеца Р. Р. А., в качеството на кредитополучател и ответното дружество “Ф. Б.“ ЕООД – кредитор се установи, че съгласно чл.1 кредиторът е предоставил на ищеца кредит в размер 3 000.00 лева.

Съгласно клауза 2 кредитът се връща от кредитополучателя с 18 броя вноски, съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора, с първа падежна дата 16.08.2024г.

Съгласно клауза 3 за целия период на договора кредитополучателя трябва да върне сума в размер 4 050.00 лева, представляваща сбор от следните суми - отпуснат кредит 3000.00 лева и лихва в размер 1050.00 лева при лихвен процент 23.33 %.

Съгласно клауза 4 от договора общият разход по кредита е 1 050.00 лева и включва сумата по чл.3. Годишният процент на разходите по кредита е в размер на 49.66, изчислен по реда на чл.8.4 от общите условия и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразен като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В чл.5 от договора е предвидено кредитът да се обезпечи с 3 поръчителство предоставено от M. B. в полза на дружеството. С одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отменя нито от кредитополучателя, нито от лицето предоставило обезпечението.

При тези данни, искът за обявяване нищожността на ДПК № 136*/17.07.2024г. е основателен. Спрямо ДПК е приложима правната уредба на Закон за потребителския кредит, за който са предвидени императивни изисквания за сключването му - в писмена форма и съдържание, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин. Съгласно чл.22 ЗПК ( в сила от 23.07.2014 г.) „Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен“. Процесният договор е сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.10, във връзка с чл.19, ал.4 ЗПК, във връзка с чл.22 ЗПК. В съдържанието на договора се съдържа общо посочване на ГЛП 23,33 % и ГПР 49,66 %; общ разход по кредита 1050.00 лева, при предоставена сума 3000.00 лева, общо дължима сума 4050.00 лева, без да е посечен по ясен и разбираме начин взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК „Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България; Ал.5 Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни“.

Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон е нищожна. В клауза 3 от договора за заем е посочена обща дължима сума от потребителя 4 050.00 лева, в която е включена главница 3000.00 лева и лихва 1050.00 лева, като съпоставени сумите на предоставен кредит и общо дължима сума от потребителя, води до извод за значително неравноправие в договора, тъй като клаузата е в противоречие с изискванията за добросъвестност, съгласно чл.143, ал.2, т.3 ЗЗП - изпълнението на задълженията на търговеца е поставено в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля.

Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.

Съгласно чл.146, ал. 2 ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.

Клаузата на чл. 5 ДПК възлага в тежест на потребителя да осигури обезпечение с поръчителство, предоставено от M. B. в полза на кредитора, като в клаузата не се сочи възнаграждение за поръчителя, но общата дължима сума съгласно клауза 3 поставя потребителя в подчертано неравноправно положение спрямо кредитора, поради липса на информация и ясно посочване, съгласно чл.11, ал.1, т.11 ЗПК на условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните 4 неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

Съгласно чл.3 Директива 93/13/ ЕИО „В случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора“. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР е липса на информация по чл.11, ал.1, т.10 и 11 ЗПК относно всички разходи, които потребителят ще направи, а съпоставката между предоставен размер и обща дължима сума обосновава извод за несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти.

ДПК №136* е в противоречие на добрите нрави, съгласно приетото в ТР №1 от 15.06.2010г. ВКС по т. д. №1/2009г. ОСТК. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две насоки - съдържанието на договора не може да противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави, на които законът е придал правно значение, а правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл.26, ал.1 ЗЗД). Когато посочения в договора ГПР не е реално прилагания, съгласно заключение по преюдициално запитване по дело С- 453/2010г. на СЕС, т.128, чл.6, §1 Директива 93/13/ЕИО правната последица е недействителност на договора в неговата цялост.