Решение № 495 от 27.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 495 гр. Варна, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Т. Г. Иванова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20253110205063 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. В. Д. срещу Наказателно постановление, издадено от ******* на група в сектор ПП към ОД МВР – Варна, с което са му наложени административни наказания ГЛОБА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС.

Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

С жалбата се формулира искане за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно и се прави искане за присъждане на сторените по делото разноски. Оспорва се фактическата обстановка относно вменените нарушения. Въззивницата излага фактология, каквато е според нея и счита, че не е доказано от обективна и субективна страна вмененото й нарушение. Счита, че е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като в случая, и актосъставителя и свидетеля по акта не са очевидци, и актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта.

По отношение на нарушението на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП счита, че наложеното наказание е незаконосъобразно, поради причината, че е издадено в противоречие с изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за отправяне на 1 фактическото обвинение, което напълно да съответства на административно наказателната разпоредба, послужила като основание за ангажиране отговорността на лицата.

От наказателното постановление, според нея, не става ясно какво точно е приел административно – наказващия орган и дали е достигнал до извода, че въззивницата е осъществила и трите хипотези на посочената разпоредба, включително и причиняване на имуществени вреди, тъй като липсват каквито и да е било мотиви в тази насока. Счита, че не са изложени факти, които да бъдат квалифицирани като пречки за движението и създаващи опасност за живота и здравето на хората.

Въззивницата смята, че непосочването на съставомерните признаци поставя нарушителя в положение да се брани срещу едно предполагаемо нарушение, с чиито фактически рамки той не е запознат.

С оглед на това е нарушено правото й на защита.

Относно нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б „В“ от ЗДвП счита, че от обстоятелствената част на НП не може да се изведе, че е настъпило ПТП и е налице разногласие, тъй като въззивницата е самокатастрофирала. Не са посочени причинените имуществени щети, които попадат в предмета на доказване. В случая е нарушен чл.52, ал.4 от ЗАНН. В случая е неприложим чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като не може да се допълнят всички реквизити, които липсват в АУАН.

Счита, че е останало неизяснено да е възникнало разногласие относно ПТП, тъй като въззивницата е самокатастрофирал, както и е неясно какви указания на службите за контрол не е изпълнила.

На последно място изразява становище, че е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание въззивницата поддържа жалбата си чрез процесуален представител.

По същество поддържа доводите за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, изложени в депозираната жалба. В условията на евентуалност моли съда за намаляване на наложеното наказание до предвидения в закона минимум.

Представител на органа, издал НП не се явява. В молба изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира възнаграждение.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 12.07.2025 г. в 00:30 часа в град Варна, на ул. „ *********“ до № ** въззивницата Д. управлявала собствения си лек автомобил „ Шевролет Каптива“ с рег. № *******, като при рязко изменение на посоката на движение 2 вдясно, охлузила автомобила в бетонна подпорна стена.

След ПТП въззивницата Д. напуснала местопроизшествието, без да уведоми съответната служба за контрол на МВР.

Съседи на въззивницата Д. подали сигнал до 112. На място пристигнал св. И., който ги разпитал и докладвал на дежурния. След обаждане на дежурния, въззивницата се върнала на мястото на ПТП. Била й направена проверка за алкохол, която показала наличието на 1.52 промила. Бил й издаден талон за кръвна проба и била придружена до спешна помощ.

Снети били обяснения от св. С., който изложил известните му обстоятелства.

Полицейският служител установил, че виновното поведение на въззивницата е в причинно – следствена връзка с настъпването на ПТП.

Срещу въззивницата Д. бил съставен акт за установяване на административно нарушение. В съдържанието на акта били описани обстоятелства на извършване на нарушение по допускане на ПТП и напускането му и били посочени правните квалификации на нарушенията по ЗДвП. Актът бил надлежно предявен на въззивницата.

На 20.08.2025 г. въз основа на съставения акт е било издадено и наказателно постановление, видно от съдържанието на което административно наказващият орган изцяло е възприел установената и описана в АУАН обстановка. Извършеното от въззивницата е било квалифицирано като нарушения по чл.5, ал.1,т.1 от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.3, б „В“ от ЗДвП, като на основания чл.185 и чл.175, ал.1,т.5 от ЗДвП са били наложени административни наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС.

По нарушението на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП:

Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. В издаденото НП наказващият орган е приел, че нарушителят виновно е нарушил чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП за това, че като участник в движението създава пречки за движението, имуществени вреди и опасност за живота и здравето на хората.

В настоящия случай от фактическа страна се доказва, че на посочените в АУАН и НП дата и час въззивницата като участник в движението по пътищата, с управлявания от нея автомобил, при движението си рязко изменила посоката си вдясно и се охлузила в бетонна стена, с което нанесла имуществени щети на автомобила и стената.

Събраните по делото доказателства са безпротиворечиви и по несъмнен начин установяват фактическа обстановка, идентична с твърдяната от наказващия орган.

3

Показанията на св. С. изясняват начина на установяване на механизма на настъпилото ПТП. Същите са в унисон с изложеното в съдържанието на надлежно съставения АУАН, който представлява годно доказателство за целите на административно наказателния процес, както и със съдържанието на приобщените протоколи за ПТП и обясненията.

С оглед на това съдът прие, че правилно е ангажирана административно наказателна отговорност на въззивницата за нарушение на посочената норма и санкционирането й с глоба по чл.185 от ЗДвП е законосъобразно.

По нарушението на чл.123, ал.1, т.3, б „В“ от ЗДвП:

АУАН и НП не съдържат част от обективните признаци на състава на описаното в тях нарушение, предявено на жалбоподателя с правна квалификация по чл.123, ал.1, т.3, б „В“ от ЗДвП. Съгласно посочения текст водачът на МПС, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието и да изпълнят дадените им указания. Прецизният прочит на акта обаче показва, че словесното описание на фактите е изключително фрагментирано и непълно. При неговата формулировка актосъставителя се е задоволил да посочи единствено, че водачът е напуснал мястото на ПТП, без да уведоми органите на МВР. Не се откриват ясно ангажирани твърдения за настъпили имуществени вреди, нито липсващо съгласие, тъй като в конкретният случаят става въпрос са самокатастрофиране и не е налице насрещна страна. Коментираните елементи задължително следва да фигурират изначало в акта за установяване на административно нарушение, тъй като носят информация за фактите, обуславящи съставомерността на деянието и участието на нарушителя в осъществяването му. Липсата им е довела до съществено процесуално нарушение и води до невъзможност лицето да упражни ефикасно и пълноценно правото си на защита.

Единствено своевременното изпълване на признаците на нормата, посочена като нарушена, с конкретни факти от действителността, които са намерили проявление, може да удовлетвори изискването за пълнота обвинителната теза и да позволи на нарушителя да се ориентира в параметрите на предявената му отговорност. Да се предполага волята на наказващия орган или същата да се допълва чрез собствен прочит на доказателствата, респ. препратка към тях, е недопустимо в наказателно по своя характер производство.

Обективираните в АУАН и НП обстоятелства на нарушението, лаконичното и неизчерпателно отразяване на съществените му признаци не кореспондират с хипотезата на чл.123, ал.1, т.3, б „В“ от ЗДвП.

4

Изложените по – горе пороци накърняват изискванията на чл.42, т.4 и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Допуснатите пропуски при описанието на фактически обстоятелства в АУАН и НП води до неопределеност на предмета на доказване и невъзможност за проверка наличието на материално правните предпоставки за налагане на наказание.

Поради тези обстоятелства съдебният състав намира, че отговорността на въззивницата е ангажирана неправилно и в разрез със закона, имайки предвид, че в настоящото производство съответният наказващ орган е носител на тежестта на доказване, тъй като съставеният АУАН не разполага с обвързваща доказателствена сила.

След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивницата, съдът намери, че следва да измени наказателното постановление, като в едната си част го потвърждава, а в друга го отменя.

С решението си съдът присъди разноски на ОДМВР – Варна на стойност 11,08 евро и на Т. В. Д. на стойност 204, 52 евро.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 , ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН , съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0819-003260/ 20.08.2025 г. на ******* група в ОД МВР-Варна, сектор ПП Варна, като:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 25-0819-003260/ 20.08.2025 г. на ******* група в ОД МВР-Варна, сектор ПП Варна, в ЧАСТТА, с която на Т. В. Д. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20.00 лв. /10.23 евро/ на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.

ОТМЕНЯ НП № 25-0819-003260/ 20.08.2025 г. на ******* група в ОД МВР-Варна, сектор ПП Варна, в ЧАСТТА, с която на Т. В. Д. са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 100.00 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДИН МЕСЕЦ на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение по чл.123, ал.1, т.5 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Т. В. Д., ЕГН:********** да заплати на ОД МВР - Варна, на основание чл.27е. от Наредбата за правна помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 11,08 евро / 21,67 лв.

/.

ОСЪЖДА ОД МВР - ВАРНА, на основание чл.143, ал.1 от АПК да заплати на Т. В. Д. разноски в размер на 204,52 евро / 400 лв. /.

5

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6