Определение № 5402 от 09.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5402 гр. София, 09.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20261100500240 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу определение № 46064/05.11.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 20081/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 164-ти състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати разноски за адвокатско възнаграждение.

Доводите са за незаконосъобразност, изведени при твърдения, че възражението не се мотивира, а е само предпоставка за предявяване на иск, поради което защитата в исковото производство би била аналогична и няма основание разноските за защита да се възмездяват двукратно. При обезсилване на заповедта за изпълнение, поради непредявяване в срока на установителен иск, на длъжника не се дължат разноски, тъй като съдът не изследва причините, поради които искът не е предявен, а отделно от това няма определен размер на адвокатско възнаграждение при подаване на възражение.

Ответникът по жалбата оспорва същата с твърдения, че възражението не е бланкетно, а съдържа доводи за защита в исковия процес. Твърди, че исково производство не се е развило, но дори и да се приеме обратното съдът следва да се произнесе и по разноските, направени в заповедното производство като съобрази изхода на спора. Присъждането на разноски е санкция за страната, по причина на поведението на която не се е развило производството и с акта на съда по чл.81 ГПК следва да се произнесе по разноските. С връчване на заповедта за изпълнение е ангажирана защитата на длъжника и разноски се дължат по аналогия на разпоредбите, уреждащи прекратяване на производството преди устни състезания, а размерът следва да се определи по критериите на Наредба № 1 в актуалната редакция.

Частната жалба е подадена от легитимирана да оспорва обжалвания акт страна и в определения от закона срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Е.К.С.-С. за главница и лихви по договор за заем, за които суми е издадена заповед за изпълнение на 22.04.2024 г., срещу която от длъжника е постъпило възражение по чл.414 ГПК, в което производство е представляван от адв. Билева, съгласно 1 представено по делото пълномощно и договор за правна помощ, сключен при условията на чл.38 от ЗАдв.

С разпореждане от 07.08.2024 г. съдът е дал указания на основание чл.415 ГПК за предявяване на установителен иск. От заявителя е подадена искова молба на 11.09.2024 г., която е върната поради неизпълнение на указанията с влязло в сила разпореждане от 23.10.2024 г. и е обезсилена заповедта за изпълнение. По молба на длъжника по чл.248 ГПК, с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер 400 лв. за осъществената правна помощ. С обжалваното определение съдът е присъдил на длъжника разноски в размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение.

С обжалвания акт съдът е приел, че размерът на възнаграждението следва да се определи по реда на чл. 6, ал.2, изр. 2 от ЗАдв, тъй като Наредба № 1/2004 г. не предвижда ред за определяне на размера на възнаграждението, заплатено от длъжника в заповедното производство, а дължимото възнагражение, съгласно чл.25 от Наредбата за правна помощ е в размер на 200 лв. В тази връзка е съобразил, че при подаване на възражение по чл.414 ГПК адвокатът извършва почти идентични процесуални действия с тези в исковото производство и с оглед подаденото мотивирано възражение на адвоката се дължи възнаграждение в размер 200 лв.

Определението е законосъобразно.

Производството пред първоинстанционния съд е приключило с определение, с което издадената заповед за изпълнение е обезсилена, в резултат от подадено от длъжника възражение и бездействие на заявителя да отстрани нередовностите на подадената искова молба по реда на чл.422 ГПК за установяване на вземането

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, включително поради обезсилване на издадената заповед за изпълнение. Разпоредбата намира приложение и в заповедното производство и това следва от систематическото й място в раздел II на Глава осма на Част първа на ГПК, озаглавена "Общи правила", които се прилагат към всички уредени от кодекса производства, при отчитане на техните конкретни особености.

Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с ТР № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС ( т.12 ), съдът разглеждащ иска по чл. 422 ГПК разпределя разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивите към тази точка е прието, че с решението по установителния иск, съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски, съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. Такова произнасяне съдът дължи и при прекратяване на делото, съгласно посочената по – горе изрична разпоредба на чл.78, ал.4 ГПК. Производството по делото е прекратено поради процесуално бездействие на ищеца ( заявителя ) да отстрани в срок констатираните нередовности на исковата молба, поради което следва да понесе разноските от иницииране на неразвилия се по негова вина правен спор, поради което за ответника ( длъжника ) е възникнало на основание чл.81 ГПК право на разноски.

На възмездяване подлежат разноските, направени за този спор, в случая за възнаграждение за процесуално представителство, поради което не е налице соченото от жалбоподателя двукратно възмездяване, тъй като не са присъдени разноски за защита както в заповедното, така и в исковото производство.

Определено е едно адвокатско възнаграждение, при преценка размера, на което са взети предвид извършените процесуални действия от адвоката по мотивиране на възражението, послужило като предпоставка за образуване на прекратеното исково производство. Възражението по чл.414 ГПК, съгласно безпротиворечивата съдебна практика, има характер на отговор на исковата молба, в случай, че такъв не бъде подаден по 2 реда на чл.131 ГПК, поради което наведените във възражението доводи и възражения следва да се вземат предвид в исковото производство.

Тази специфика и фактът, че съгласно чл.422, ал.1 ГПК искът се смята предявен с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и предвид мотивиране на възражението, е определящ и за размера на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение,

П р и произнасянето по въпроса за размера на разноските за адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат присъдени, съдът следва да съобрази задължителните за националните юрисдикции указания по тълкуването на общностното право, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС, а именно, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба.

Предвид така даденото тълкуване и невъзможността за позоваване на легитимни цели, преследвани от посочената национална правна уредба, за да се отрече приложението на забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики, наредбата не следва да намери приложение.

При определяне на дължимото за репариране адвокатско възнаграждение, резултат от предизвикания процесуален деликт, което е в причинна връзка с необходимите и положени процесуални усилия по делото съдът следва да извърши преценка на действителната правна и фактическа сложност, прилагайки критерии относими към конкретното дело.

В тази връзка на първо място следва да се посочи, че обстоятелството, че законът не изисква мотивиране на възражението е относимо към пораждане на процесуалните му последици, но не изключва необходимостта от правна защита и съдействие, съответно дефинитивно не предопределя преценката за обема на извършената от адвоката работа при консултирането, относно това дали да се упражни правото за подаване на възражение.

Така при преценката, относно размера на дължимото за репариране от заявителя адвокатско възнаграждение, направено в причинна връзка с правния спор, следва да се съобрази фактът, че действията по защита в развилото се исково производство по реда на чл.422 ГПК, с оглед посочените по – горе процесуални последици на възражението в исковото производство, до голяма степен се изчерпват с възражението като защитно средство, което следва да бъде направено след преценка на фактите, обосноваващи материално правната легитимация на ищеца ( заявителя ). С оглед изложеното, както и като се съобрази, че предявеното право е оценяемо в пари, поради което релевантен е и размерът на материалния интерес, определеният от първоинстанционния съд размер е съответен на критериите за разумност и пропорционалност и тълкуването, дадено с решение по дело С57/15 United Video Properties Inc. срещу Telenet NV).

Предвид изложеното частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на 3 вземания“ ЕАД срещу определение № 46064/05.11.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 20081/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 164-ти състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4