Определение № 12093 от 04.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12093 гр. София, 04.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Ботева

Членове:

Екатерина Стоева

Зорница Анг. Езекиева като разгледа докладваното от Албена Ботева Въззивно частно гражданско дело № 20261100505005 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 423 и сл. ГПК.

Образувано е по възражение на С. Б. П., с ЕГН: **********, подадено на 23.04.2024 г. срещу издадена в полза на „СИТИ КЕШ” ООД по ч.гр.д. дело № 12103/2022 г. по описа на СРС, 159 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на която е издаден изпълнителен лист.

Във възражението се сочи, че С. Б. П. не е получила заповедта за изпълнение, тъй като не живее на адреса на който е търсена. Това обстоятелство било удостоверено и от призовкаря в съобщението за връчване на заповедта за изпълнение. Поради това, длъжникът не успял своевременно да подаде възражение спрямо заповедта по чл. 410 ГПК.

Във възражението се сочи още, че видно от приложеното съобщение за връчване на процесната заповед, призовкар е посетил постоянния адрес по лична карта на С. Б. П., на който тя не живеела към онзи момент, поради което не успял да връчи заповедта и залепил уведомление по чл. 47 ГПК, удостоверявайки, че адресатът не живее на адреса. Посочено е, че въпреки това и по неясна причина, на 05.04.2022 г., съобщението за издадената заповед за изпълнение било връчено на бабата на длъжника – И.И., със задължение да я предаде. Последното обстоятелство, обаче, така и не се реализирало, поради което длъжникът изпуснал срока за подаване на възражение по чл. 414 ГПК.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран на 28.02.2022 г. от „СИТИ КЕШ” ООД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. Б. П., с ЕГН: **********.

На 31.01.2022 г. и на 08.03.2022 г., на основание чл. 411, ал. 1 ГПК и по 1 реда на Наредба № 14/2009 г., са били извършени служебни справки в НБД „Население“, от които се установява, че обявеният постоянен адрес на С. Б. П. е в гр. Стара Загора, ул. ****, а обявеният настоящ адрес - в София, ж.к. ****.

На 21.03.2022г., първоинстанционният съд е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът С. Б. П., да заплати на СИТИ КЕШ” ООД посочените в заповедта суми.

Съобщенията с препис от заповедта за изпълнение, са били изпратени на длъжника на обявения постоянен адрес и на обявения настоящ адрес.

Съобщението до С. Б. П., изпратено по настоящ адрес е върнато с отбелязване на връчителя, че търсеното лице не живее на адреса (по проверка в домовата книга). Залепено е уведомление по чл. 47 ГПК.

Съобщението до С. Б. П., изпратено на постоянния й адрес, е връчено на 05.04.2022 г. В разписката е удостоверено, че съобщението е връчено на И.И. – баба, която я е получила със задължението да я предаде на адреса.

Съдът е приел, че съобщението е редовно връчено на длъжника по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК, и е разпоредил да се издаде изпълнителен лист, какъвто е издаден на 09.06.2022 г.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изп.д.

№ 20229210402759 по описа на ЧСИ с рег. № 921, по което на 12.04.2024 г. до длъжника е изпратено съобщение за образувано дело.

Делото е изпратено в Софийски градски съд на 13.05.2026 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 1, т. 1-4 ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства; длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Едновременно с възражението длъжникът може да упражни и правата си по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1 ГПК.

Както беше посочено, съгласно чл. 423, ал. 1 ГПК, срокът за подаване на възражение пред въззивния съд е едномесечен от узнаването на заповедта за изпълнение. В случая, този срок е спазен, тъй като съобщение за образувано изпълнително дело е изпратено на 12.04.2024 г., а възражението е подадено на 23.04.2024 г.

Длъжникът по същество се позовава на хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК - ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение.

2

Възражението е неоснователно.

Съгласно чл. 43, ал. 1 ГПК, връчването на съобщения може да се осъществи лично или чрез друго лица. Съгласно чл. 45 ГПК, съобщението се връчва лично на адресата. Когато съобщението не може да бъде връчено на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме – чл. 46, ал. 1 ГПК. Друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, без да участва по делото като насрещна страна на адреса. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата (чл. 46, ал. 2 ГПК).

За да се приеме за редовно призоваването по предвидения в чл. 46, ал.

2 ГПК способ, е необходимо: ответникът да не може да бъде намерен лично на посочения адрес; да се намери пълнолетно лице от домашните на адресата или който живее на адреса (или е работник, служител или съответно работодател на адресата); лицето, чрез което става връчването, да се подпише в разписката със задължение да предаде съобщението и приложените книжа на адресата. Следователно, за да бъде прието за редовно връчване на друго лице, следва да бъде установено, че то попада в кръга на лицата посочени в чл. 46, ал. 2 ГПК и се е съгласило, да приеме книжата със задължението, да ги предаде на адресата. Пълнолетен член от домашните е лице, което живее на същия адрес, на който живее и самия адресат, т. е. лице, което живее в същото жилище (решение № 165/01.07.2013 г. по гр. д. № 2757/2013 г. на ВКС, II ГО, определение № 96/24.01.2011 г. по ч. т. д. № 932/2010 г. на ВКС, II ТО и др.).

В тежест на подалия възражението по чл. 423 ГПК е да докаже, че удостовереното в съобщението е невярно, съобразно наведените твърдения за фактите, основаващи твърдяното ненадлежно връчване.

В случая, не бяха ангажирани доказателства, които да опровергават удостовереното от длъжностното лице по призоваването връчване на лице, живеещо на адреса на длъжника.

Обявеният от длъжника постоянен адрес е бил посетен от връчителя – призовкар. На адреса е намерено лице от кръга на домашните – И.И., която е баба на длъжника, което не се оспорва по делото. Не се спори, че тя е живеела в същото жилище и която е получила изпратено до С. Б. П. съобщение, ведно с приложената към него заповед за изпълнение, със задължението да й ги предаде, за което И.И. се е подписала в разписката към съобщението.

Изявленията на връчителя в съобщенията се ползват с материална доказателствена сила за удостоверените факти, тъй като тези изявления са извършени от длъжностно лице в кръга на службата (решение № 107 от 16.07.2013 г. по гр. д. № 1782/2013 г. на ВКС, решение № № 269 от 15.01.2014 г. по гр. д. № 4081/2013 г. на ВКС, III ГО, решение № 829 от 13.12.2010 г. по гр. д. № 1527/2010 г. на ВКС, IV ГО). Поради това и съдът е длъжен да приеме, че посочените факти са се осъществили, така както са удостоверени от връчителя. Тези факти не се и оспорват от длъжника П.. Поради изложеното, съдът приема, че съобщението до длъжника П. е връчено при спазване на 3 установените императивни правила – на лице, което е посочено в чл. 46, ал. 2 ГПК и което се е съгласило, да приеме книжата със задължението, да ги предаде на адресата.

Доводите и възраженията на С. Б. П. са недоказани и неоснователни.

Липсват каквито и да е доказателства от страна на С. Б. П., че баба й И.И. не й е предала адресираното до нея съобщение и приложената заповед за изпълнение. Твърденията на длъжника сами по себе си не установяват този факт, а длъжникът не е направил каквито и да е доказателствени искания в тази връзка, поради което и наведените твърдения са недоказани.

Без значение за редовността на връчване е обстоятелството, че длъжникът не е живеел на обявения от него настоящ адрес. Всъщност с възражението не се оспорва, че длъжникът не е изпълнил задължението си да обяви адреса, на който фактически пребивава и същевременно се прави смесване на обявения постоянен и настоящ адрес и последиците от ненамиране на адресата на един от тях. Не намира никакво основание в закона и на правилното му приложение изявлението на длъжника „… удостоверявайки, че … не живее на този адрес. Въпреки това и по неясна причина, на 05.04.2022 г., съобщението ……се връчва на бабата.“ Съдът (в частност СРС) е длъжен да връчи книжата по делото, които са изпратени и на постоянния и на настоящия адрес на длъжника. Призовкарят е удостоверил, че длъжникът не живее на настоящия си адрес, но такива сведения не е събрал при връчването на книжата на постоянния адрес на длъжника – напротив, на него е намерил лице, което е приело книжата със задължение да ги предаде на длъжника, като липсват твърдения, че това лице не е пребивавало на адреса.

Връчването на друго лице е редовно във всички случаи, когато то фактически пребивава на адреса - живее там (чл. 46, ал. 2 ГПК ), независимо дали е и чл. на домакинството на адресата (решение № 364/04.11.2014 г. по гр. д. № 4953/2014 г. на ВКС, ІV ГО).

Поради изложеното, съдът приема, че заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника П., която неоснователно поддържа, че е била лишен от възможност да оспори вземането, предмет на заповедта за изпълнение. Възражението по чл. 423 ГПК е неоснователно и не следва да бъде приемано. С оглед на това, не са налице предпоставките и на чл. 423, ал.

3, изр. 2 ГПК за спиране на изпълнението на заповедта.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражението по чл. 423 ГПК на С. Б. П., с ЕГН:

**********, подадено на 23.04.2024 г. срещу издадена в полза на „СИТИ КЕШ” ООД по ч.гр.д. дело № 12103/2022 г. по описа на СРС, 159 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на 4 която е издаден изпълнителен лист.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Б. П., с ЕГН: **********, за спиране на изпълнението на заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. дело № 12103/2022 г. на СРС, 159 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5