Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1134 от 05.12.2024, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно частно гражданско дело 585/2024
Вид
Определение № 1134
Подписан
05.12.2024
В сила
05.12.2024
Състав
Полина Пенкова, Велемира Денчева Димитрова, Кремена Големанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 69 ал.1 т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 55 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11 ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1134 гр. Габрово, 05.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Д.а като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500585 по описа за 2024 година

Въззивното производство е образувано по частна жалба срещу постановеното по реда на чл. 248 от ГПК, Определение № 1373/06.10.2024г. по гр. д. №1401/2024г. на Габровски РС, подадена от адв. А. Д., САК в качеството му на пълномощник на С. С. С., ЕГН **********.

Прави се искане за отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

В постъпилия в срок отговор на въззивната частна жалба от името на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД се прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и за потвърждаване на определението като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Видно от приложеното гр. д. № 1401/2024г. на РС Габрово, производството е образувано по искова молба на С. С. С., с която са предявени два иска : против „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с основание чл. 22 във вр. с чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК и против „Кредисимо” ЕАД с основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД.

С Решение № 208/29.04.2024г. по гр. д. № 1401/2024г. на РС Габрово съдът е уважил предявените от С. С. С. обективно съединени искове, като се е произнесъл и по искането на адв. А. Д. за присъждане на разноски по реда на чл.38 ал.2 от ЗА и е осъдил „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и "Кредисимо" ЕАД ДА ЗАПЛАТЯТ на адв. А. З. Д., с личен номер 1000768210 сумата 480 лева /адвокатски хонорар по уважения иск по чл. 22, във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК/, на осн чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 от ЗА, както и „Кредисимо " ЕАД, ДА ЗАПЛАТИ на адв. А. З. Д. сумата 480 лева /адвокатски хонорар върху уважения иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД/, на осн чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 от ЗА.

1

С молба вх. № 3478/30.04.2024г. от страна на С. С. С. е поискано на осн. чл. 248 от ГПК съдът да измени постановеното решение в частта за разноските с мотив, че присъденото адвокатско възнаграждение е несъразмерно ниско, определено под пазарните нива на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не е съобразено с практиката на СЕС относно подлежащите на възстановяване разноски.

С обжалваното Определение № 1373/06.10.2024г. по гр. д. №1401/2024г. на Габровски РС, е оставено без уважение и искането по чл. 248 от ГПК поради това, че в случая се касае за дело, което не представлява фактическа и правна сложност, приключило е в две открити заседания, в които процесуалният представител на ищцата не са е явил, а предявеният осъдителен иск е уважен в размер на 704.72 лева, с оглед на което съдът е приел, че присъденото на адв. Д. възнаграждение по чл. 38 ал.2 от ЗА в размер на 480.00 лева по всеки от двата обективно съединени иска не е занижено и съответства на предоставената адвокатска услуга. С тези мотиви молбата по чл. 248 от ГПК е отхвърлена.

Въззивният съд намира, че така постановеното определение по чл. 248 от ГПК е обосновано и законосъобразно.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че делото, по което е предоставена безплатна адвокатска помощ не е от фактическа и правна сложност, поради което адвокатският хонорар по чл. 38 ал.2 от ЗА следва да бъде определен в размер на минималния по Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

От приложеното първоинстанционно производство се установява, че са предявени два иска – първият предявен против „Агенция за събиране на вземания” ЕАД - за недействителност на Договор за потребителски кредит № *********/12.01.2022Г. сключен между „Кредисимо” ЕАД и С. С. С. и втория за осъждане на „Кредисимо” ЕАД да заплати на С. С. С. сумата от 1 100 лева, получени недължимо въз основа на недействителния договор за кредит.

И двата предявени иска са оценяеми, като цената на иска за недействителност на договора за потребителски кредит се определя по реда на чл. 69 ал.1 т.4 от ГПК в размер на стойността на договора – в случая 3 000 лева. / В този смисъл Определение № 134/22.01.2024г. на ВКС по ч.т.д. №1958/2023г. на І т.о./ Именно цената на иска представлява и материалния интерес по смисъла на чл. 7 ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно Решение № 208/ 29.06.2016 год. по гр.д.№ 1261 по описа за 2016 год на ІV г.о. С оглед на това минималния размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл. 7 ал.2 т.2 от Наредба №1/2004г. е 420 лева.

По отношение на втория предявен иск по чл. 55 ал.1 от ЗЗД, който е уважен до размер на 704.72 лева, минималният размер на адвокатското възнаграждение определен по реда на чл. 7 ал.2 т.1 от Наредба №1/2004г. възлиза на 400 лева.

Видно е от приложеното гр. д. №1401/2024г. на Габровски РС, че от страна на 2 пълномощника на ищцата адв. Д. е изготвена искова молба и писмено становище по депозирания отговор на исковата молба, като пълномощникът не се е явил в нито едно от двете проведени открити съдебни заседания. Вместо това от негово име преди всяко заседание е депозирана молба за даване ход на делото в отсъствие на ищцовата страна.

Молбите са с идентично съдържание, като в тях лаконично се заявява, че се поддържа исковата молба и се претендират разноски.

С оглед на горното, въззивният съд намира, че размерът на адвокатското възнаграждение по чл. 38 ал.2 от ГПК справедливо е определен от първоинстанционния съд около минимума по Наредба №1/2004г., а именно по 480 лева с ДДС по всеки от исковете.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното Определение № 1373/06.10.2024г. по гр. д. №1401/2024г. на Габровски РС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Габровски РС.

Определение № 1373/06.10.2024г. по гр. д. №1401/2024г. на

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3