Определение № 2835 от 12.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2835 гр. София, 12.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 1 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова като разгледа докладваното от Даниела Борисова Частно наказателно дело № 20251100203532 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.

Образувано е по жалба на обвиняемия С. И. Ч., чрез процесуалния му представител адвокат Е. М. от АК Кюстендил, срещу постановление от 03.04.2025 г. на Софийска градска прокуратура, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 186/2024 г. по описа на КПК, пр. пр. № 19047/2018 г. по описа на СГП, водено за престъпление по чл. 219, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

В депозираната жалба се твърди, че макар направените в атакуваното постановление изводи да са логични и правилни и да почиват на задълбочен анализ на доказателствения материал, то събраните в хода на досъдебното производство доказателства водят до извод за приложението на чл. 24, ал. 1, т.

1 НПК, а именно, че обвиняемия Ч. не е извършил и няма данни за извършено престъпление по чл. 219, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК . Жалбоподателят намира, че от страна на прокурора не е приложен правилно процесуалния закон, което е основание за обжалване на постановлението, с което е прекратено наказателното производство. Моли се, на основание чл. 243, ал. 6, т. 2 НПК да бъде изменено постановлението на СГП в частта на основанията, на които е прекратено наказателното производство, като се приеме, че е налице приложимостта на разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

Образувано е по жалба на Държавно предприятие „Фонд Затворническо дело“, представлявано от Н.Д. - изпълнителен директор, срещу постановление 1 от 03.04.2025 г. на Софийска градска прокуратура, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 186/2024 г. по описа на КПК, пр. пр. № 19047/2018 г. по описа на СГП, водено за престъпление по чл. 219, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

В депозираната жалба се твърди, че постановлението на Софийска градска прокуратура е необосновано и незаконосъобразно, постановено при наличие на пороци във волята на ръководно-решаващия орган, по следните съображения: Твърди се, че е юридически необяснимо, как след всички проведени процесуално следствени действия, при правилно възприета правна квалификация на деянието, при изготвен и внесен в съда обвинителен акт, производство по делото се прекратява като недоказано, след като е сменен наблюдаващия по досъдебното производство прокурор. Жалбоподателят не се съгласява с изложените в атакуваното постановление мотиви, твърдейки, че направеният от прокурора анализ е непълен и едностранчив, защото почива на несъществуващи договори за строително монтажни работи и доставяне на технологично оборудване. Твърди се, че в мотивите на постановлението не е обърнато внимание на щетите, възникнали вследствие на бездействието на обвиняемия Ч., във връзка с множеството сключени от него договори за изкупуване на сурово мляко с 2 /две/ дружества – „Младост 2002“ ООД гр.

Велико Търново и „БИ СИ СИ ХАНДЕЛ“ ООД, които са в размер на 804 054,43 лева или на които щети е изграден целият обвинителен акт по досъдебно производство № 138/2018 г. по описа на НСлС, пр.пр. № 20464/2015 г. по описа на СГП. В тази връзка намира, че приетото от прокурора, в постановлението за прекратяване на наказателното производство, е в противоречие не само с доказателствената маса, но и с обвинителния акт.

Моли, да се обърне внимание на следното, а именно, че от страна на обвиняемия Ч. е назначена със Заповед № 3-337/18.09.2008 г., тричленна комисия, която да разгледа постъпили оферти за изкупуване на сурово мляко от ТП на ДП „ФЗД“ гр. Белене. Сочи се, че след извършване на необходимата процедура, бил определен за купувач търговско дружество „Младост 2002“ ООД гр. Велико Търново. На следващо място жалбоподателя посочва, че в изпълнение на издадената от обвиняемия Ч. заповед е сключен на 24.09.2007 г. договор за изкупуване на сурово краве мляко между ТП на ДП „ФЗД“ гр.

Белене и „Младост 2002“ ООД гр. Велико Търново, както и че в изпълнение на договора ТП на ДП „ФЗД“ гр. Белене е продало на „Младост 2002“ ООД гр.

2

Велико Търново договорените стоки и консумативи на обща стойност от 282 319,29 лева, а срещу това от „Младост 2002“ ООД гр. Велико Търново са извършени плащания до края на 2015 г., които са на стойност от 196 227,29 лева. Твърди се, че свидетелят З.З. своевременно и многократно е уведомявал обвиняемия Ч., че има по сключения договор просрочени и непогасени задължения в размер на 210 237,05 лева, но въпреки това на 23.09.2009 г. обвиняемият Ч. е дал разрешение за сключване на втори договор със същото дружество. Жалбоподателят сочи, че в изпълнение на втория договор ТП на ДП „ФЗД“ гр. Белене е предало и продало на „Младост 2002“ ООД гр. Велико Търново стоки и консумативи на обща стойност от 266 338,97 лева, а срещу това от страна на „Младост 2002“ ООД гр. Велико Търново не са извършени никакви плащания или през целия период на действие на договора и след това до края на 2015 г. Твърди се, че до 11.05.2015 г., когато обвиняемият Ч. е освободен от заеманата от него длъжност, не е предприел никакви действия по чл. 87 ЗЗД за разваляне на сключените договори, поради тяхното неизпълнение, считано от изтичане на съответния период на дължимото плащане.

Жалбоподателят се позовава и на договор, сключен на 23.09.2010 г. между ТП на ДП „ФЗД“ гр. Белене и „БИ СИ СИ ХАНДЕЛ“ ООД, вредите от който договор, поради неговото неизпълнение посочва, че са в размер на 451 623,46 лева, към 31.12.2015 г. Според жалбоподателя въпреки, че обвиняемият Ч. е бил уведомен от свидетелката Н.Г. за горните обстоятелства, то от него не са предприети действия за провеждане на процедура по подбор и избор на бъдещ купувач и не е сключил нов договор, което бездействие е довело до предоставяне на „БИ СИ СИ ХАНДЕЛ“ ООД на сурово краве мляко на стойност още на 182 606 литра.

В заключение се посочва, че неизплатените за доставки, от страна на двете дружества, фактури, към датата на освобождаване на обвиняемия Ч. от длъжност - 11.05.2015 г., са в размер на 352 430,97 лева от „Младост 2002“ ООД гр. Велико Търново и в размер на 451 623,46 лева от „БИ СИ СИ ХАНДЕЛ“ ООД.

Въз основа на изложеното, жалбоподателят твърди, че обвиняемият Ч. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 219, ал. 3, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, т.к. след като е бил многократно уведомен 3 за множеството просрочени задължения по сключените договори, както и до самото им изтичане, не е предприел своевременни действия гарантиращи заплащането и събирането на вземанията, като не е организирал нито една среща с когото и да е от длъжниците, на която да се вземат мерки за отстраняване на нарушението, включително чрез подписване на споразумение, а също и не е предприел действия по прекратяване на който и да е от договорите, поради системното им неизпълнение. Твърди се, че след изтичане на договора с „БИ СИ СИ ХАНДЕЛ“ ООД, обвиняемият не е предприел своевременни действия за сключване на нов договор. Твърди се също и, че до освобождаването на обвиняемия Ч. от длъжността, която е заемал, а именно на 11.05.2015 г., той не е предприел действия по събиране на вземанията по различните договори по съдебен ред, като не е предявил в съда искови молби по чл. 79 ЗЗД, в резултат на което са настъпили щети за ТП на ДП „ДФЗ“ гр.

Белене в общ размер на 804 054,43 лева, които не могат да бъдат изплатени и събрани. Моли се за отмяна на постановлението на СГП, поради липса на мотиви, липса на анализ на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и поради това, че мотивите са неюридически и вътрешно противоречиви.

Съдът, като съобрази изложеното в жалбите, атакувания прокурорски акт и материалите по прокурорската преписка, намери за установено от фактическа страна следното:

Досъдебно производство № 246/2018 г. по описа на НСлС, пр. пр. № 19047/2018 г. по описа на СГП е образувано по реда на чл. 212, ал. 1 НПК, за извършено престъпление по чл. 219, ал. 1 НК. Впоследствие е постановено разследването да бъде извършено от КПК, като производството е продължило под номер 186/2024 г. по описа на КПК.

С постановление от 29.08.2019 г., в процесуалното качество на обвиняем е привлечен Свилев И. Ч., с твърдения за извършено от него престъпление по чл. 219, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за това, че в гр. София, за периода от 2009 г. до 2015 г., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ НК - изпълнителен директор на Държавно предприятие „Фонд затворническо дело“, не е положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на поверено имущество или възложена работа и от това е 4 последвало разпиляване на имущество, причинило значителни щети за Държавно предприятие „Фонд затворническо дело“ към Министерство на правосъдието, на обща стойност 279 697,61 лева без ДДС.

В хода на досъдебното производство са разпитани свидетели, а обвиняемият Ч. е дал обяснения. Приобщени са към доказателствената съвкупност писмени документи, свързани със сключените процесни договори, както и са назначени и изготвени комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза и допълнителна такава, както и са извършени множество други процесуални действия, в резултат на които са събрани и приобщени към доказателствената съвкупност и множество писмени доказателства.

С Постановление от 03.04.2025 г., прокурор при Софийска градска прокуратура е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 186/2024 г. по описа на КПК, пр. пр. № 19047/2018 г. по описа на СГП, на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК, водено срещу обвиняемия С. И.

Ч. за престъпление по чл. 219, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. За да стигне до този извод, прокурорът, след като е съобразил всички събрани в хода на разследването доказателства, е приел фактическа обстановка, въз основа на която е счел, че по делото не са събрани безспорни и категорични доказателства за това, че обвиняемият Ч. е осъществил престъплението, предмет на обвинението. Прокурорът е заключил, че в случая действително е налице неполагане на достатъчно грижи от страна на обвиняемия, по отношение на ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество, но съгласно дадените от вещите лица заключения по изготвените експертизи, както и въз основа на останалия събран доказателствен материал, не може да се определят категорично, а дори и само приблизително, конкретно настъпилите вредни последици за Държавно предприятие „Фонд затворническо дело“. От друга страна, прокурорът е приел, че не може да се докаже и субективната страна на престъплението, а именно дали обвиняемият е знаел, че разпорежда плащане на парични средства от бюджета на Държавно предприятие „Фонд затворническо дело“, за реално неизвършени СМР, тъй като конкретните такива не могат да се индивидуализират по категоричен начин. Според приетото от прокурора, не може да се преодолее и липсата на безспорна доказаност, относно вида и обема, на реално извършените СМР и доставеното технологично оборудване, 5 доколкото обвиняемият не е бил на мястото на съответните строителни обекти, поради което не е могъл субективно да е наясно какво именно е било тяхното реално фактическо положение към този момент. В заключение, прокурорът е приел, че действително е налице неоправдано разпиляване на собствено на Държавно предприятие „Фонд затворническо дело“ имущество, представляващо плащане на парични средства за дейности, които не са дали крайния и целен за постигане общественополезен резултат. Навежда доводи, че невъзможността да бъдат индивидуализирани извършените плащания, за които реално не са извършени СМР, както и недоставеното технологично оборудване, водят до недоказаност на обвинението.

Въззивният съд, в хода на извършената от него проверка намира, от правна страна, следното:

Съгласно чл. 243, ал. 4 НПК препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа.