Решение № 47 от 25.05.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Ямбол, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Петранка Ст. Жекова

Петранка П. Кирова при участието на секретаря Иванка П. Златева в присъствието на прокурора Д. Ив. Д. като разгледа докладваното от Пепа Ил. Чиликова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232300600064 по описа за 2023 година Производството пред Ямболския окръжен съд е образувано по въззивна жалба на С. Д. Д. от гр. Ямбол, депозиррна чрез служебно назначения му защитник- адвокат Д. Д. от ЯАК, срещу Присъда № ****** постановена по НОХД № ****** по описа на Ямболския районен съд .

С оспорваната присъда въззивникът- подсъдим С. Д. е признат за виновен за осъществено престъпление по чл. 206, ал.1 от НК, затова че на ******. в гр. Ямбол, на улица „******“, в близост до заложна къща „******“, около 14.30 ч., противозаконно е присвоил чужда движима вещмобилен телефон *******/бял на цвят/ , ведно с поставена в него сим- карта на мобилен оператор „А1“ на стойност 92 лева, собственост на М. В. В. от гр.Ямбол, която владеел на основание устна уговорка за ползване на телефона/за едно обаждане/ като в условията на чл.54 от НК на същия е наложено наказание от 1 година „лишаване от свобода4, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим.

С оспорваната присъда въззивникат- подсъдим Д. е осъден да заплати 1 на гражданския ищец М. В. В. сумата от 92 лева, представляваща обезщетение за причинените му от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от ******. до окончателното изплащане на сумата.

С оспорваната присъда решаващият съд е възложил в тежест на подс.

Д. направените по делото разноски в размер на 109.80 лева като същия е осъден да ги заплати по сметката на ОД на МВР-Ямбол, Републикански бюджет. Осъден е да заплати и ДТ в размер на 50 лева, относима към размера на уважения граждански иск за имуществени вреди.

В депозираната въззивна жалба, изготвена от служебно назначения на подсъдимия защитник- адвокат Д. Д. от ЯАК, се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на постановената осъдителна присъда, предвид неправилната правна квалификация на престъпната деятелност на подсъдимия както и доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. Аргументира се и се иска приложение на нормата на чл.206, ал.5, вр. с ал.1 от НК с твърдения за „маловажен случай“, независимо от обремененото съдебно минало на подс.Д. като преквалификацията на престъпното деяние ще доведе до по-нисък размер на отмереното наказание „лишаване от свобода“ или до налагане на алтернативно предвидените наказания „пробация“ или „глоба“.

В съдебно заседание представителят на Ямболската окръжна прокуратура пледира да се потвърди атакуваната присъда на РС-Ямбол като законосъобразна , правилна и обоснована, а въззивната жалба - да се остави без уважение като неоснователна.

В съдебно заседание въззивникът-подсъдим С. Д. се явява лично и със служебно назначен защитник- адвокат Д. Д. от АК-Ямбол. Чрез защитата се поддържа изцяло въззивната жалба на сочените основания. Навеждат се и доводи за явна несправедливост на наложеното наказание предвид неправилната правна квалификация на престъпната деятелност. Отново се настоява за преквалификация на осъщественото престъпление по чл. 206, ал.5 от НК и изменение на първоинстанционната присъда в този смисъл.

Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба и с доводите на страните и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в 2 съответствие с правомощията му по чл.314, ал.1, вр. чл.313 и следващите от НПК, констатира следното:

Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена от надлежно легитимирано лице с правен интерес и в сроковете по чл. 319 , ал.1 от НПК, а разгледана по същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА предвид следното:

Фактическите положения, приети за установени от решаващия съд, са правилни и се подкрепят от събраните и проверени по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. На базата на задълбочен анализ на събраните и приложени доказателства и в изпълнение на разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК, контролираният съд е достигнал до правилни и обосновани изводи касателно осъществено от субективна страна престъпно деяние по посочения в обвинителния акт текст на НК. В този смисъл и предвид липсата на оспорване в депозираната жалба на приетото за установено от фактическа страна, проверяващата инстанция намира за ненужно да преповтаря приетата за несъмнена фактическа обстановка .

С оглед така установената и приета, неоспорена от страните фактическа обстановка, въззивната инстанция прави следните правни изводи:

Обосновано и правилно в контролирания съдебен акт е прието, че деянието на подс. Д. покрива от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав по чл. 206, ал.1 от НК , т. к. ******., около 14.30 ч. в гр.Ямбол, на ул. ******, в близост до заложна къща на ул.“******“, противозаконно е присвоил чужда движима вещ –мобилен телефон *************, бял на цвят, ведно с поставената в него сим- карта на мобилен оператор „А1“, собственост на М. В. В. от гр. Ямбол, които владеел на основание устна уговорка с В. за временно ползване на телефона - за едно обаждане по телефона.

От установеното по безспорен и несъмнен начин от фактическа страна се извежда, че от обективна страна с действията си въззивнвикътподсъдим С. Д. е осъществил състава на престъплението с правна квалификация по чл.206, ал.1 от НК- несъмнено подс. Д. е получил владението на процесната чужда движима вещ- мобилен телефон 3

*********** на годно правно основание, т. к. владението му е предоставено доброволно въз основа на сключен устен договор за ползване – по устно споразумение между подсъдимия и пострадалия като подсъдимия уверява пострадалия, когото случайно вижда на улицата, че трябва да проведе спешно разговор. Устният договор за ползване /временно/ обхваща договорка за провеждане на един разговор безвъзмездно. От обективна страна е безспорно, че е последвало действие от страна на подс.Д., с което той започва да владее чуждата движима вещ за себе си – не я връща на собственика и М. В., задържа вещта, укрива се от пострадалия собственик, а след това извършва действие по разпореждане с тази вещ като със своя – продава телефона и сим- картата на свид. Д. И. за сумата от 40 лева. Както правилно и обосновано приема решаващият съд в контролирания съдебен акт, безспорно подс.Д. не е имал правно основани е да се разпорежда с чуждата движима вещ- продажбата и без знанието и разрешението на собственика М. В. – а в конкретиката на този казус и въпреки изричното му противопоставяне, сочат на довършено изпълнително деяние на престъплението „обсебване“. Безспорно е, че подс.Д. извършва разпоредителни действия без да има право на това и против волята и желанието на собственика на движимата вещ като по този начин се разпорежда противоправно с чуждата движима вещ, която владее на годно правно основание, получавайки облага от това противоправно разпореждане с чуждата вещ. В този смисъл правилно са съобразени и взети предвид еднопосочните свидетелски показания на пострадалия В.,на неговата майка- свид. Я. И. и на полицейския служител Янчо Костов, кореспондиращи изцяло с направените от подс.Д. самопризнания.

Както обосновано и правилно приема в контролирания съдебен акт решаващият съд, престъплението "обсебване" по смисъла на чл. 206, ал.1 от НК изисква от субективна страна пряк умисъл като форма на вина .

Проверяващата инстанцията изцяло споделя аргументите на решаващият съд за наличието на достатъчно доказателства, които да сочат за наличие на намерение у подсъдимия " да свои" ползваният на годно правно основание мобилен телефон, собственост на пострадалия В. – подс.Д. получава за временно ползване чуждия телефон с предварително формирано у него намерение да не връща на собственика тази чужда вещ, а да я задържи и по- късно – да я продаде за да усвои в своя полза 4 получените парични средства, които не му се следват. Внимателният анализ на доказателствената съвкупност сочи на категоричен извод в тази посока.

Несъмнено умисъл за отнемането на вещта възниква у подс.Д. с действията по получаването на годно правно основание на мобилния телефон по устна уговорка със собственика му. Несъмнено от субективна страна е налице пряк, по-скоро внезапен умисъл, за осъществяване на престъпното деяние , т. к. подс.Д. е съзнавал ,че с действията си /не е върнал телефона на собственика му и е избягал и се е укрил в ромската махала на гр. Ямбол/, лишава собственика от възможността да ползва и се разпорежда със собствената си вещ. Едновременно с това подс. Д. съзнава, че продавайки на свид. Д. И. за сумата от ***лева чуждата движима вещ, получава облага в пари , която не му се следва като ощетява собственика на вещтапострадалия М.В.. Изложеното безспорно сочи, че подс. Д. е искал и пряко е целял настъпването на противоправния вредоносен резултат.

Въззивната инстанция не споделя аргументите на защитата на подс. Д. за наличие на доказателства, сочещи на „маловажен случай“ на деянието , което да доведе до преквалификацията му по чл.206, ал.5 от НК. Тези доводи са изложени и пред първостепенният съд , който не ги е споделил и мотивирано ги е отхвърлил. Проверяващата инстанция сподели изводите на решаващият съд в тази посока- несъмнено е, че ниската стойност на предмета на престъпното посегателство не може сама по себе си да обоснове малозначителност или явна незначителност на обществената опасност на деянието, т. к. следва да се отчете и обществената опасност на дееца. В конкретиката на този казус е несъмнено,че подс.Д. е личност със завишена степен на обществена опасност – аргумент от справката за съдимост и характеристичната справка /л.21-л.22,ДП/, т. к. е многократно осъждан на „лишаване от свобода“, вкл. И за осъществено престъпление с правна квалификация по чл. 206, ал.1 от НК, а превантивно- възпиращите и възпитателни цели на наложените му наказания очевидно не са дали нужния и целен резултат, т. к. към момента на процесното деяние са налични множество висящи наказателни дела, вкл. и образувани и водени срещу С. Д. ДП за осъществени деяния в периода 2019-2020 г. При преценката за правна квалификация на престъпното деяние по чл. 206, ал.5 от НК правилно и обосновано решаващият съд е отчел и обстоятелството,че макар и на ниска стойност, обсебената вещ- мобилен 5 телефон е твърде ценна за нейния собственик- пострадалото лице М. В., т. к. с помощта на телефона той осъществява контактите с неговата майка и деянието на подс.Д. е създало притеснения и неудобства както на пострадалия В., така и на неговата майка- свидетелката Я. И.. Изложеното дава аргументи на въззивната инстанция да се присъедини изцяло към изводите на решаващия съд за липсата на доказателства, които за мотивират преквалификация на деянието по чл.206, ал.5 от НК- несъмнено престъпната деятелност на подс. Д. не покрива критериите възведени в разпоредбата на чл. 93, т.9 от НК-вредните последици не са незначителни, а наличните смекчаващи отговорността обстоятелства не разкриват по-ниска степен на обществена опасност на дееца Д. в сравнение с обикновените случаи на престъплението „обсебване“.

При определянето на вида и размера на наложеното на подс.Д. наказание контролираната инстанция е извела правилни, обосновани и законосъобразни изводи като са отчетени и съобразени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и е отмерено справедливо наказание.

Отчетено е укоримото процесуално поведение на подс.Д. , който се е укривал от органите на разследването, взети са предвид частичните му самопризнания, тежкото му семейно и социално положение, които са отнесени към сравнително ниската стойност на предмета на престъпното посегателство от една страна , а от друга- към високата степен на лична обществена опасност на дееца, който е осъждан многократно, а към момента на осъществяване на престъпното деяние е с налични множество висящи наказателни производства в различни фази.