Решение № 32 от 03.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Пловдив, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20245330108414 по описа за 2024 година

Предявени е иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът А. К. С. от гр. ******** моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата за заплащане на неустойка в размер на 161, 80 лева по чл.11, ал.1 от сключения между него и ответника в гр. ******** Договор за потребителски кредит № ******** г., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и съдът да присъди на пълномощника му адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Ответникът “Кеш Пойнт България” ЕООД – гр. София оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски. Прави възражение за липса на предпоставки за присъждане в полза на пълномощника на ищеца на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАДв., а – ако съдът приеме, че такова се дължи - за прекомерност на същото.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед 1 на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че действително между тях в гр. ******** е бил сключен Договор за потребителски кредит № ******** г., с който ответното дружество е отпуснало на ищеца кредит в размер на 500 лева, платими на две месечни вноски, считано от 29.09.2023 г. – като в чл.11 от Договора страните са уговорили, че ако ищецът не предостави на ответника уговореното между тях в чл.5 от Договора обезпечение в тридневен срок от сключването на Договора, или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в Договора, той дължи на ответника неустойка в размер на 161, 80 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 1 към Договора.

Доколкото с уговорения размер на неустойката ГПР по Договора надхвърля с над 50% размера на главницата, съдът намира, че действително клаузата за заплащане на неустойка противоречи на принципа на добрите нрави, заобикаля материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърнява договорното равноправие между страните и нарушава предпоставките на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, поради което се явява нищожна, а оттук – че искът се явяват доказан по основание и следва да се уважи.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по делото в размер на 50 лева – платена ДТ, а на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. следва да заплати на пълномощника на ищеца – адв. С. Н., адвокатско възнаграждение в размер в размер на 200 лева – като предвид обстоятелството, че със сключения между ищеца и пълномощника му Договор за правна защита и съдействие те са уговорили адв. Н. да го представлява безплатно и адвокатското му възнаграждение да бъде определено от съда, както и, че така определеният размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с фактическата и правна сложност на спора, цената на уважения иск и Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, съдът намира, че направените от ответника възражения за недължимост на адв. Н. на възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. и за прекомерност на същото са неоснователни и като такива следва да се оставят без уважение..

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата за заплащане на неустойка в размер на 161, 80 лева по чл.11, ал.1 от сключения между А. К. С., ЕГН **********, от гр. ********, със съдебен адрес: гр. ********, ул. ********, адв. С. Н., И „Кеш Пойнт България” ЕООД, ЕИК 207079835, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 115Е, ет.5, представлявано от ********, със съдебен адрес: ***, адв. Х. М. , Договор за потребителски кредит № ******** г., КАТО противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща 2 договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

ОСЪЖДА „Кеш Пойнт България“ ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА А. К. С., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 50 лева.

ОСЪЖДА „Кеш Пойнт България“ ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокат С. К. Н., със служебен адрес: гр. ********, ул. ******** - ********, адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 200 лева на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от ответника възражения за недължимост на пълномощника на ищеца на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. И за прекомерност на определения размер на същото.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3