Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Заповед за изпълнение № 882 от 11.12.2025, Районен съд - Ардино

Съд
Районен съд - Ардино
Дело
Частно гражданско дело 1005/2025
Вид
Заповед за изпълнение № 882
Подписан
11.12.2025
Състав
Дарина Василева Байданова

Цитирани разпоредби

  • чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411, ал.2 т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415,ал.1,т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.27 · Наредба за заплащането на правната помощ

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Ардино

Районен съд – Ардино, в проведеното на 11.12.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 1005 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Дарина В.

Байданова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК

РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Е. В. Р. ЕГН: **********, настоящ адрес гр. ********), да заплати на кредитора ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД ЕИК: ******** седалище и адрес на управление **********, сумите: 1 859,48 BGN (хиляда осемстотин петдесет и девет лева и 48 стотинки), представляваща неплатена предсрочно изискуема главница за периода от 20.02.2021 г. до 03.03.2022 г., ведно със законната лихва за период от 08.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането,както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 31,61 BGN (тридесет и един лева и 61 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 60,00 BGN (шесдесет лева), като ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за договорна лихва 1928,40 BGN за периода от 20.02.2021 г. до 03.03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 08.12.2025 г. до изплащането и 1447,81 BGN - мораторна лихва за периода от 21.11.2019 г. до 07.12.2025г., както и искането за присъждане на държавна такса за разликата над сумата 31,61лв. до пълния претендиран размер от 89,00 лв. и искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за разликата над сумата 60,00 лв. до пълния претендиран размер от 330,00 лв.

Вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнение по Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № ******от 17.10.2019 г., сключен при Общи условия, по силата на който кредиторът е отпуснал на длъжника потребителски кредит в размер на 4000лв. срещу задължение за връщане в срок от 36 месеца, ведно с договорно възнаграждение 3004.34лв., при общодължима сума по кредита 7004.34лв. Поради незаплащане на дължимите месечни погасителни вноски, длъжникът е изпаднал в забава и кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем, като към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК е настъпил и крайният срок на договора на 20.10.2022г., поради което за кредитора е налице правен интерес да претендира посочената главница, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до изплащане на вземането.

Искането за издаване на заповед за изпълнение в останалата част : за договорна лихва за сумата 1928.40 BGN за периода от 20.02.2021 г. до 03.03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 08.12.2025 г. до изплащането и за сумата 1447.81 BGN мораторна лихва за периода от 21.11.2019 г. до 07.12.2025г., се отхвърля на осн. чл.411, ал.2 т.2 от ГПК, тъй като при служебната проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, съдът стига до извод, че договорът съдържа неравноправни клаузи - клаузите за предоставяне на допълнителни услуги Фаст и Флекси, за което клиентът-потребител дължи възнаграждение, в противоречие със закона и добрите 1 нрави по смисъла на чл.411, ал.2,т.2 от ГПК и на нормите на 10а, ал. 2 и ал. 4, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, обосноваващо извод за тяхната нищожност, както с оглед размера на същите – съответно 1200лв. и 3480лв., общо 4680лв., с вноски, дължими едновременно с месечната погасителна вноска по кредита и последици - допълнително оскъпяване на кредита над 1 0 0 % срещу минимални облекчения за кредитополучателя, така и поради очевидното невключване на тези разходи в ГПР /посочен в договора в размер на 48.15% и изчислен единствено на база на лихвения процент от 41.00%/, което, противоречи на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, като с договореното възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги Фаст и Флекси кредиторът цели да набави за себе си допълнителни плащания извън предвидените в закона, в противоречие с императивни законови разпоредби. Обсъжданите клаузи са и неравноправни, поради задължаване на потребителя да заплати възнаграждение на кредитора за услуги, които не са му предоставени, което от друга страна противоречи и на добрите нрави и изцяло попада и в хипотезата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, според която неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Освен това, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е регламентирана забрана да се изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая включените във въпросния пакет т. нар. "допълнителни услуги", представляват именно услуги във връзка с усвояването и управлението на кредита. Гореизложеното дава достатъчно основание да се счита, че посочения в договора размер на възнаградителна лихва и ГПР не отразяват действителността и в противоречие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. т. 7, 9 и 10 от ЗПК, при което договорът за потребителски кредит, въз основа на който се претендират процесните вземания, не отговаря на изискванията на закона и е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Поради това, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК във връзка с чл.23 от ЗПК, следва на заявителя да се присъди единствено неплатената главница по кредита /чистата стойност на кредита/, но на същия не се дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо, вземането за договорна и мораторна лихва не се дължи, поради което се отхвърля.

Съдът достига до горния извод след съобразяване с решение от 14.06.2012г. по дело С-618/10 и дело C‑714/22 на Съда на ЕС относно задължително тълкуване съгласно чл. 633 от ГПК и чл. 267 от ДФЕС на диспонираната в националното законодателство Директива 93/13/ЕИО относно потребителската защита.

Държавната такса се присъжда съобразно уважената част от заявлението, при съобразяване предвидения минимален размер на дължимата такса в Тарифа №1 за таксите, които се събират по ГПК и след приспадане на законово опредЕ.та отстъпка от 15%, а дължимият размер на юрисконсултското възнаграждението в полза на кредитора е съгласно чл.78, ал.8 изр.2-ро от ГПК/изм. ДВ, бр.8/2017г./, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.27 от Наредба за заплащането на правната помощ, по преценка на съда при съобразяване едностранния характер на производството, извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, която се преценя от съда като ниска.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД IBAN: ******** валута на сметката: BGN, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: BPBIBGSF.

Разпореждането в частта, с която заявлението за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено, включително в частта за разноските, подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред Окръжен съд-Кърджали в едноседмичен срок от връчването му.

2

УКАЗВА на заявителя на осн.чл.415,ал.1,т.3 от ГПК, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за вземането си в отхвърлената част, като довнесе дължимата държавна такса.

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.

Тази информация не е проверявана от съда.

5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кърджали само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.

Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Дарина В. Байданова )

3