Определение № 1024 от 16.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1024 гр. София, 13.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20238002901025 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ер Джи Проджект Мениджмънт „ ООД против решение № 73/10.03.2023 г. по т.д.№ 404/20 21г. на Апелативен съд – Варна, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, с което е отхвърлена молбата по чл. 625 ТЗ на кредитора „Албона Инвест„ЕООД , за откриване производство по несъстоятелност на дружеството – касатор, същата е уважена и съответно : е обявена неплатежоспособността на „Ер Джи Проджект Мениджмънт„ ООД с начална дата 31.12.2016г. и е открито производство по несъстоятелност на дружеството. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като отрича наличието на предпоставки за обявяване на неплатежоспособността му, в евентуалност – поради неправилно опредЕ. начална дата на същата.Твърди , че съдът не е извършил правилна преценка на събраните доказателства и се е произнесъл в противоречие с материалния закон. Намира за необоснован извода за начална дата на неплатежоспособността 31.12.2016 г. единствено въз основа на непогасени към този момент публични задължения. Счита, че кредитираната от въззивния съд съдебноикономическа експертиза, назначена във въззивна инстанция, не е дала отговор за изискуеми публични задължения и задължения към други кредитори към така приетата дата. В тази връзка, касаторът счита, че въззивният съд неправилно не е отчел извършвани от него погашения на задължения, вкл. публични, и през 2017 г.. Според касатора заключението на експертизата не следва да се кредитира в частта по т.6.1 /стр.20/, тъй като изчислява коефициентите за неплатежоспособност с необосновано изключване от краткотрайните активи на неконкретизирани, но счетени за несъбираеми вземания, погасени по давност вземания и от незавършено 1 производство

/ при установено от единичната експертиза в първоинстанционното производство отписване на вземания едва през 2020г., и незавършено производство към 2017 г. – за 353 хил. лева и 2018 г. – за 348 хил. лева, чието заключение касаторът намира обосновано и съобразимо, вкл. въз основа изготвения от вещо Б. алтернативен счетоводен баланс /.

Касаторът обосновава в евентуалност начална дата на неплатежоспособността 31.12.2020 г., в съответствие с която е и факта на преустановена от дружеството търговска дейност през 2021 г..

Ответната страна – „Албона инвест„ООД - оспорва касационната жалба, като излага съображения по съществото на спора, а не относно обосноваността на селективните критерии за допускане на касационното обжалване.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност на въззивния акт, настоящият състав съобрази следното :

За да отмени първоинстанционното решение и уважи молбата с правно основание чл. 625 ТЗ на „Албона Инвест„ ООД , въззивният съд е приел, че молителят установява материално - правната си легитимация на кредитор.

Същата не е обект на касационен довод за неправилност. Не е такъв обект и произнасянето на съда по противопоставените от ответното дружество възражения за прихващане с насрещни вземания от молителя. С оглед образувано изпълнително дело от молителя срещу „Ер Джи Проджект Мениджмънт„ ООД, в което вземането на кредитора, признато с междувременно влязло в сила съдебно решение, е останало неудовлетворено за период от 6 месеца, считано от влизането в сила , въззивният съд е счел за приложима презумпцията за неплатежоспособност, на основание чл. 608 ал. 4 ТЗ. Независимо от последното е счел за необходимо да изследва обективното финансово – икономическо състояние на длъжника към датата на приключване на устните състезания. Изложил е съображения, че комплексната преценка изисква корективно изчисляване на коефициентите за ликвидност, отчитащо спорните компоненти на актива - несъбираеми или оспорени вземания или такива, спрямо които е налице документална необоснованост на счетоводните записвания по баланса, т.е. съобразяване на действително съществуващи и реализуеми активи, а така също и правилната квалификация на вземанията като краткосрочни, респ. дългосрочни, независимо от поддържаната квалификация от длъжника. В тази връзка въззивният съд е кредитирал заключението на приетата във въззивна инстанция съдебно-икономическа експертиза. Съобразил е установените от вещото лице нарушения на счетоводното законодателство от ответника, довели до неправомерно увеличаване стойността на активите, на приходите и завишаване стойността на собствения капитал. Поради това е обоснован извод, че текущото счетоводство на ответното дружество не може да се 2 приеме, като база за изготвяне на ГФО. Коментирано е установено несъответствие между информацията от текущото счетоводство, годишните отчети за дейността , подавани в НСИ и публикуваните ГФО, касаещи балансовата стойност на текущата печалба, текущата загуба, собствения капитал, декларирания корпоративен данък и др.. Поради това, като основа за релевантните последващи изчисления, съдът възприема изготвените от тройната ССЕ във въззивна инстанция корективни варианти на Отчета за приходи и разходи / ОПР/ и Счетоводните баланси , съгласно приетото последно заключение във въззивна инстанция. Относно констатираните отписвания от ответника на вземания от подотчетни лица по сметки 4223 и 4221, в общ размер от 1 539 000 лева, осъществено 2020 г., съдът е приел, че за целите на финансово – икономическия анализ с посочените вземания е следвало да се намали актива по баланса не само за 2020 г. / годината на формалното им отписване /, но и за целия предходен период, в който са били налице фактически основания за това, съответно още към 2015 г. .

Съобразено е коригирането, в посока намалениеь, също към 2015 г., на балансовите стойности на незавършено производство, в размер от 62 000 лева - разходи за обект „Траката 3„ с възложител - „Премиер груп„ ООД, за които е налице отказ за приемане от възложителя и чието компенсиране 8 години след извършването им съдът очевидно е споделил като несигурно, каквото е и становището на вещите лица. В съответствие с произнасянето си по противопоставените възражения за прихващане, съдът е отказал да съобрази счетоводни записвания на ответника по правоотношения с „Албона инвест„ ООД / фактури и кредитни известия от 2020 г. /, в общ размер от 729 184,04 лева. Съобразено е двойно отчитане на приходи по правоотношението с кредитора „Албона инвест„ ООД - веднъж отчетени като приходи от СМР и втори път – като приходи от отписани задължения, като експертизата е премахнала второто отчитане. Съдът е счел, че ССЕ правилно е съобразила всички вземания на ищеца, установени с влезли в сила съдебни решения, които в счетоводството на ответника към 30.09.2022 г. не фигурират, препращайки към мотивите си относно установената материално-правна легитимация на „Албона инвест„ ООД като кредитор. Така съдът е обосновал извода си, че предложените от ССЕ варианти на счетоводни баланси по Приложение № 1Б и на ОПР по Приложение № 2Б, отчитат актуалния размер на дълга към ищеца за главница, лихви и разноски, несъбираемите вземания , погасените по давност вземания, тези към свързани лица и стойността на неустановените или нереализуеми материални запаси, т.е. действителните величини на краткотрайните активи и краткосрочните задължения, обуславящи стойност на показателя обща ликвидност близък до нула, независимо с или без корективното увеличаване на текущите задължения / таблици на лист 358 от заключението на тройната ССЕ /, за целия изследван период, считано от 2015 г. . Близки до нула са установени и показателите за бърза, незабавна и абсолютна ликвидност – с трансформиране на реално притежаваните активи в парични средства предприятието не може да посрещне краткосрочните си задължения. Коментирани са коефициент на задлъжнялост над 1, невъзможно изчисляване на коефициент за обръщаемост 3 на краткотрайните материални запаси, отрицателен собствен капитал и отрицателен оборотен капитал, липсващи трудови правоотношения понастоящем. Извършвани от дружеството плащания са квалифицирани като спорадични и избирателни, а финансовите затруднения на ответника - с траен и необратим характер. Началната дата на неплатежоспособност – 31.12.2016 г. – съдът е обосновал с изводите на ССЕ за непрекъсната неплатежоспособност, считано от 2015 г. – невъзможност в нито един момент да се погасят чрез притежаваните от дружеството краткотрайните активи всички изискуеми вземания на кредитори, но от друга страна - липсата на непогасени задължения от 2015г. към настоящия момент. Отчетено е задълбочаването, без прекъсване, на финансово – икономическите проблеми на дружеството, значителното намаляване на дейността му от 2017 г. насетне и прекратяването на постоянни трудови договори с пряко заети в производствената му дейност лица. Приходите за 2021 г. се формират единствено от отписани задължения, а за 2022 г. такива няма отчетени .

В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси : 1/ Задължен ли е въззивният съд да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими доказателства в тяхната взаимна връзка, установените факти и обстоятелства, както и въведените от страните доводи и възражения ? – допълнителният селективен критерий е обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, с т. 19 от ТР № 1/ 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС , Постановление № 1/ 1953 г. на Пленума на ВС и постановени в производство по чл.290 ГПК решения на касационни състави ; 2/ При наличието на противоположни по смисъл заключения по едни и същи въпроси, дължи ли съдът излагане на аргументи защо възприема едно от тях и следва ли да обсъди останалите заключения ? – допълнителният селективен критерий е обосноваван в идентична хипотеза, поради противоречие с приетото в решение № 107/27.07.2015 г. на І т.о. на ВКС / непосочено с номер на дело и неприложено към изложението / ; 3/ Следва ли при определянето на началната дата на неплатежоспособността да се вземе предвид последното извършено плащане на длъжника към определен кредитор или определянето й следва да се извърши с оглед цялостното икономическо състояние на длъжника ? – въпросът обосноваван поради произнасяне на въззивния съд в противоречие с приетото в решения по т.д.№ 2099/2018г. и т.д.№ 758/2017 г. на І т.о. на ВКС.

В обосновката на първия въпрос касаторът не сочи несъобразяване на съда с друго доказателство, освен с приетите в първоинстанционното производство заключения на съдебно - икономическа експертиза , като оспорва приложението на корективния вариант от заключението на тройната такава във въззивното производство, предвид документална необоснованост и липса на безспорни доказателства за несъбираемост на вземанията на длъжника, вкл. от незавършено строителство / обект „Траката„ с възложител „Премиер груп„ООД /. Твърди, че не са съобразени всички негови вземания, вкл. неправилно е възприето

„двойно отчитане„ на приходи по правоотношение с „Албона Инвест„ ООД. В касационната жалба не се 4 съдържат доводи за неправилни фактически констатации на съда.

Заключенията в първоинстанционното производство по същество са ревизирани, като работили без отчитане на всички, съществени за формиране относимите стойности на показателите за ликвидност, обстоятелства. Задачата за съобразяването им е поставена с възложената от въззивния съд съдебно-икономическа експертиза. Несъгласието с тяхното значение и отчитане от експертизата, предвид документална необоснованост или липсата на правно основание, не е процесуално нарушение от вида, визиран във въпроса - непроизнасяне по приети и релевантни към делото доказателства, а изисква формулирането на материално-правен въпрос по приложението на закона при установяване състояние на неплатежоспособност на търговец. Касационната жалба не съдържа конкретизация на възражения и правни доводи, по които съдът не се е произнесъл, като само първото предпоставя съществено процесуално нарушение

Разпечатката съдържа 22 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/42e0e647-a305-415b-b739-1ef633b4fb89