Определение № 3791 от 29.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3791 гр. София, 29.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Николай Иванов Касационно гражданско дело № 20238002101701 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Застрахователно дружество „Бул Инс“АД гр.София, с ЕИК 831830482, чрез пълномощник адв. М. Г. от САК и насрещна касационна жалба на А. Й. Б., чрез пълномощник адв. П. К. от САК, срещу въззивно решение № 436/19.10.2022 г. постановено по възз.т.д. № 293/2022 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което частично е отменено и частично е потвърдено решение № 260057/21.02.2022 г. по т.д. № 1137/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив в обжалваната му част, и като краен резултат Застрахователно дружество „Бул Инс“АД е осъдено да заплати на А.

Й. Б. сумата 100 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените му телесни повреди в резултат на ПТП, станало на 25.06.2019 г., виновно причинено от З.Г.А. – водач на застрахован при ответника лек автомобил БМВ 320 с рег.№ РВ ......

КН, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 07.08.2019 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до размера от 150 000 лв. / първоинстанционното решение в частите, в които искът на Б. е бил уважен до размера от 25 000 лв., респ. е бил отхвърлен в разликата над 150 000 лв. до пълния предявен размер от 220 000 лв., като необжалвано, е влязло в сила/.

Ответникът Застрахователно дружество „Бул Инс“АД обжалва въззивното решение в частта, в която искът е уважен в разликата над 50 000 лв. до размера от 100 000 лв. Наведени са доводи и за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част, иска се отмяната му в тази част и отхвърляне на иска за разликата над 50 000 лв. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК повдига правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване:

1

1. Относно предпоставките за отчитане на съпричиняване по чл.51 ал.2 ЗЗД в случаите когато пострадалото при злополуката непълнолетно дете е допринесло за настъпване на вредоносния резултат поради неупражнен върху него от родителите му надзор?; 2. Относно приложението на критерия за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД в съответствие със задължителните указания на ППВС № 4/1968 г. и в частност относно задължението на съда за мотивиране на оценъчния си извод за определяне на справедлив размер на обезщетението?; 3. Относно обстоятелствата който следва да бъдат ценени от съда при решаване на въпроса за определяне на справедливо по размер /чл.52 ЗЗД/ обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на телесни повреди?; и 4. Следва ли при определяне на обезщетение по справедливост да се вземат в предвид и конкретните икономически условия, преценени към датата на настъпване на деликта? Сочи се наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Твърди, че по първия въпрос даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на ВКС, изразена в: Тълкувателно решение № 88/12.09.1962 г., на ОСГК на ВС, решение № 50/18.05.2017 г. по т. д. № 598/2016 г. на ВКС, II т.о. По останалите три въпроса се твърди противоречие с практиката на ВКС обективирана в: Решение № 215/03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г., на ВКС, II т.о.; ПП № 4/1968г. на ВС; Решение № 171/18.11.2016 г. по т. д. № 2811/2015 г. на ВКС, II т.о.; решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ВКС, II т.о.; решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на ВКС, II т.о.; решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. №795/2008 г. на ВКС, II т.о.; решение № 57/01.08.2018 г. по т. д. № 677/2017 г. на ВКС, I т.о.

Ответникът по жалбата А. Й. Б. е депозирал отговор в законоустановения срок, в който изразява становище за неоснователност на касационната жалбата. Подал е насрещна касационна жалба, срещу въззивното решение в частта, в която искът е отхвърлен в разликата над 100 000 до размера от 150 000 лв. Моли решението в тази част да бъде допуснато до касационен контрол по следните въпроси: 1. Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя;

Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика- ППВС 4/68г.?; 2. Налице ли е причинна връзка между утежнено и забавено възстановяване на физическо увреждане /фрактура/, ако затрудненото възстановяване се дължи не на физически, а на психически проблеми, развили се в резултата на същата травма от същия деликт?; и 3.

Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които отразяват промените в 2 икономическите условия и достатъчно ли е да се приеме за отчетен лимита с посочване от съда, че обезщетението е определено към момента на настъпване на увредата; Нарушен ли е принципа на справедливост и задължителната съдебна практика по приложение на чл. 52 ЗЗД, при определяне на обезщетения в много по-нисък размер от определени такива за напълно аналогични случаи /за период 2004-2009г./, но при лимит 2- 5 пъти по -нисък от процесния, което е явно несъобразяване е лимита и икономическите условия; Длъжен ли е съдът да посочи какъв е установения лимит към датата на събитието и факта, че го съобразява или е достатъчно да посочи, че обезщетението е определено към момента на настъпване на събитието; Следва ли съдът да посочи какъв е действащия лимит към датата на настъпване на събитието и как този лимит се отразява на определения размер на обезщетението, като съпостави с аналогични случаи при действащ по-нисък лимит?. По първи и трети въпрос се сочи наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като се твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с практика на ВКС: решение № 151/12.11.2013 г., т.д. № 486/2012 г. на ВКС, II т.о.; решение № 104/25.07.2014 г. по т.д. № 2998/2013 г. на ВКС, I т.о.; решение № 28/09.04.2014 г. по т.д. № 1948/2013 г. ВКС, II т.о.; решение № 124/11.11.2010 г. по т.д. № 708/2009 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 88/17.06.2014 г. по т.д. № 2974/2013 г. на ВКС, II т.о.; решение № 88/09.07.2012 г. по т.д. № 1015/2011 г. на ВКС II т.о.; решение № 27/15.04.2015 г. по т.д. № 457/2014 г. на ВКС, II т.о.; решение № 28/09.04.2014 г. по т.д. № 1948/2013 г. на ВКС, II т.о. и др. По втория въпрос се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, и се навеждат доводи, че са от значение за точното прилагане на принципа за справедливост, както и за развитие на правото.

Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установени фактите касаещи: естеството на ПТП от 25.06.2019 г. като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновността на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка с травматичните увреждания на ищеца /непълнолетен към датата на ПТП/ като пътник на задната седалка в лек автомобил БМВ 320 с рег. № РК ...... КН, управляван от З.Г.А.. Въззивният съд е приел въз основа на заключението на съдебно-медицинската експертиза, че ищецът А. Б. - пострадал при процесното ПТП, е получил следните травматични увреждания: политравматизация, закрито, раздробено счупване на тялото на лявата бедрена кост, контузия на главата, разкъсно - контузна рана по гръбната страна на дясна длан и показалец и скъсване на разгъвача на показалеца на дясна ръка.

Позовавайки се на съдебно-медицинската експертиза, на изслушаната 3 комплексна съдебна психиатрична и психологична експертиза и на събраните по делото гласни доказателства, и отчитайки установените по делото обстоятелства, релевантни за определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди- характера на уврежданията на ищеца, продължителността и интензивността на претърпените от него болки и страдания, търпените неудобства, въззивният съд е приел, че паричният еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди, е в размер на 100 000 лв. Посочено е от въззивния съд, че ищецът е бил на възраст – ненавършени 17 години, като в резултат на ПТП за продължителен период /около три години/ животът му коренно се променил: не посещавал училище, не излизал, изпитвал страх от пътуване с автомобил, дните му минавал на легло и в изолация, не можел да се движи сам, бил зависим изцяло от помощта на близки хора. Прието е от съда, че ищецът е преминал през различни фази на психическото и психологичното си състояние след ПТП, описани от вещите лица и е развил посттравматично стресово разстройство, с което е свързан страхът му да започне да се изправя и да се движи сам.

Според съда, това състояние било свързано с възрастта на ищеца и с натрупването на множество стресогенни фактори, които безспорно били във връзка с процесното ПТП, макар че според вещите лица се дължало на липсата на достатъчна емоционална и социална компетентност. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е изложил и мотиви касаещи икономическите условия в страната към месец юни 2019 г., както и такива по отношение на нормативно определените лимити на отговорност по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

По спорния между страните въпрос свързан с наличието на основанието по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД за намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди поради съпричиняване е прието, че с отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за съпричиняване поради това, че: пострадалият Б. е бил без поставен предпазен колан към момента на ПТП, в нарушение на чл. 137а ал. 1 от ЗДвП, и че е пътувал при водач, който е употребил алкохол, като по този начин е допринесъл за настъпването на вредните последици. Приел е, че първото възражение не се поддържа пред въззивната инстанция, а освен това е неоснователно, с оглед заключението на приетата по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, според което, с оглед механизма на ПТП, довел до цялостна деформация и разкъсване на купето, предпазният колан не би могъл да ограничи зоните на травмите на ищеца, причинени от удари в интериорните части от салона на автомобила. Второто възражение също е прието за неоснователно. Посочено е, че не са установени конкретни обстоятелства, свързани със знанието на ищеца за факта на употреба на алкохол от страна на водача на лекия автомобил. Не се твърдяло последният да е бил заедно с ищеца и ищецът да е видял употребата на алкохол. Не било установено да е имало промяна в поведението на водача, налагаща извод за употреба на алкохол, която ищецът да е имал възможност да възприеме. От гласните 4 доказателства било установено само, че пострадалият ищец се е качил на задната седалка на управлявания от Здравко Ангелов автомобил. По отношение на приетото от първоинстанционния съд съпричиняване заради неупражнен родителски контрол от страна на родителите на непълнолетния към момента на ПТП ищец, въззивният състав е приел, че такова възражение не е било правено от ответника в преклузивния срок. Посочено, че дори и да е било в срок, то същото е неоснователно - до ПТП се е стигнало в резултат на поведението на водача Здравко Ангелов, който загубил контрол върху управлението на автомобила, напуснал пътното платно и се ударил последователно в дървета и бетонни стени извън на пътя. Според съда при този механизъм, неупражненият контрол от страна на родителите на непълнолетния към онзи момент ищец, макар и да било в нарушение на техните задължения по Семейния кодекс, не е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Предвид изложеното е направен извод, че не са налице предвидените в чл. 51, ал. 2 от ЗЗД предпоставки за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди заради съпричиняване от страна на пострадалия, и след частична отмяна на първоинстанционно решение в отхвърлителната му част са доприсъдени още 75 000 лв., до определения от въззивния съд дължим размер на обезщетението - 100 000 лв.