Решение № 828 от 11.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 828 гр. София, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа М.-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа М.-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100502252 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 21481 от 30.12.2023 г. по гр.д. № 9032/2023 г. Софийски районен съд, 145 състав осъдил СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ 000696327, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО

БУЛСТРАД

ВИЕНА

ИНШУРЪНС

ГРУП“

ЕАД,

ЕИК 000694286, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата 388.93 лв., представляваща регресно вземане, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение за причинените щети по л.а.

„Тойота C-HR“, рег. № СВ **** МА, в резултат на ПТП от 06.03.2022 г., възникнало вследствие на виновно противоправно поведение на длъжностни лица, чиито възложител е ответникът, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 21.02.2023 г., до изплащане на вземането. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 920 лв. – разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника СТОЛИЧНА ОБЩИНА, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – 1 неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Неправилно първоинстанционният съд приел, че по делото са доказани елементите от фактическия състав на чл. 410 КЗ. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не обсъдил възраженията на ответника. Не ставало ясно въз основа на кои доказателства съдът достигнал до извод за основателност на претенцията. С отговора на исковата молба ответникът релевирал възражения във връзка с регресното право на застрахователя, наличието на валидно застрахователно правоотношение, възникването на застрахователно събитие, липсата на покрит риск по застрахователния договор, плащане от застрахователя по реализиран застрахователен риск. Решението било неправилно и тъй като по делото не се установило по никакъв начин наличието на дупка с посочените размери на пътното платно и разположението на процесния автомобил. Съдът неправилно приел, че е налице покрит от застраховката риск. Отсъствието на основание за плащане от застрахователя обуславяло извод за неоснователност на регресния иск.

Неправилно съдът приел за неоснователно и възражението на ответника за липса на протокол за ПТП. Уведомлението от застрахования не можело да замести протокола за ПТП, тъй като нямало удостоверителен характер.

Съгласно чл. 4 от Наредба № Iз-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд,, при ПТП с материални щети се съставял протокол за ПТП по образец в Приложение № 2. В случая нямало съставен протокол за ПТП, нито били налице категорични свидетелски показания. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск, евентуално – да намали размера на обезщетението поради съпричиняване на вредите от страна на водача на автомобила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Въззиваемата страна „ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.

2

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, то е правилно и следва да бъде потвърдено, като въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл. 272 ГПК, а предвид разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя - за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД.

Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1. наличие на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество - ищец; 2. плащане на застрахователно обезщетение от дружеството - ищец; 3. предпоставките на чл. 49 ЗЗД осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (т. 7 на ППВС № 7/1959 г.), а само качеството им на изпълнители на възложена работа; вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа.

3

Вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД ), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия причинител.

В случая от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско” на МПС между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил към датата на ПТП, както и факта на плащане на застрахователно обезщетение в размер на 388.93 лв.

Противно на поддържаното в жалбата, районният съд е обсъдил всички релевирани с отговора на исковата молба възражения, вкл. това за липса на покрит от застраховката риск, и правилно е счел възражението за неоснователно. Видно от приетата застрахователна полица за застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ № 5C1068814338/13.12.2021 г., увреденият при процесното ПТП л.а. „Тойота C HR“ с рег. № СВ **** МА е бил застрахован при ищеца по застраховка „Каско Стандарт“ - клауза „Пълно Каско“, за периода от 00.00 часа на 13.12.2021 г. до 23.59 ч. на 12.12.2022 г. Съгласно приетите Общи условия по застраховка „Каско Стандарт“, при които ищецът предоставя застрахователно покритие по посочената застраховка, по клауза „Пълно Каско“ застрахователят покрива щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза „Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“, сред които е и „Пътнотранспортно произшествие“, дефинирано като събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

Същевременно в Глава трета „Изплащане на обезщетение при частични повреди“ от ОУ, т. 6.3 е предвидено право на застрахования да получи застрахователно обезщетение „за щети по гумите, джантите и декоративните тасове на МПС в случаите, когато уврежданията са в резултат на преминаване през дупки и неравности на пътното платно“. Обезщетението се изплаща до два броя гуми, джанти и декоративни тасове. Тълкуването на клаузите на ОУ по реда на чл. 20 ЗЗД обуславя извод, че допълнително покритие „Гуми“ има за цел да обезщети всички вреди по гумите на застрахованото МПС, които не са пряка и непосредствена последица от претърпяно ПТП, както и случаите, когато вследствие ПТП са увредени повече от две гуми на автомобила, а също 4 и при злоумишлени действия на трети лица.

Доводите в жалбата във връзка с установяването на механизма на ПТП и наличието на причинна връзка между този механизъм и вредите също са неоснователни. От съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства и неоспореното заключение на САТЕ се установява по безспорен начин настъпването на процесното ПТП по описания в исковата молба начин, вкл. механизма на настъпване на уврежданията - попадането в дупка, нейното местоположение на пътен участък, за поддържането на който отговорност носи ответникът, съответно претърпените имуществени вреди и връзката между ПТП и настъпилото увреждане. Процесното ПТП е настъпило на 06.03.2022 г. около 12.30 ч., при движение по ул. „Природа“ в ж.к. „Красно село“, гр. София, докато водачът Й.П.М. заедно с приятеля й се прибирали към дома си, като застрахованият автомобил попаднал в дупка на пътното платно, след което се спукала предна дясна гума на превозното средство.

Разпитана като свидетел, водачката М. обяснява, че валял сняг и дупката не се виждала, не била и сигнализирана или обозначена. Свидетелката усетила, че попада в дупката с предна дясна гума. Улица „Природа“, на която се намирала дупката, била малка и по нея не можело да се кара с висока скорост. След попадането в дупката продължила към дома си, който бил наблизо – на ул. „Завалска китка“, и при слизането видяла, че гумата е спукана. Показанията на свидетелката са преки, логично последователни и кореспондират с всички останали събрани доказателства, поради което правилно са кредитирани от районния съд, а доводът в жалбата показанията да не били „категорични“ е неоснователен.

С оглед установеното, че след ПТП автомобилът се е придвижвал на собствен ход, посещение от органите на МВДР не е било задължително съгласно чл. 125, т. 8 ЗДвП, както и съгласно чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. Следва да се посочи и че несъставянето на констативен протокол от органите на МВР нито съставлява изключен риск, при който застрахователят да може да откаже плащане на застрахователно обезщетение, нито е процесуална пречка за установяване на настъпилото застрахователно 5 събитие с други доказателствени средства, вкл. с гласни такива, което в случая е сторено.

От приетото и неоспорено заключение на САТЕ се установява, че от техническа гледна точка причинените вреди съответстват на така установения механизъм на ПТП, а следователно се установява и наличието на причинна връзка между преминаването през дупката и настъпилото увреждане на застрахования автомобил. Всички посочени доказателства обосновават безпротиворечиво извода, че застрахованият автомобил е претърпял ПТП, попадайки в несигнализирана дупка на пътното платно.

Същевременно вредите, за които ищецът е изплатил застрахователно обезщетение, са в резултат неизпълнението от служители на ответника на задължението им за поддържане на общинските пътища (чл. 31 ЗП вр. § 1, т.

14 ДР ЗП), поради което на основание. чл. 49 ЗЗД ответната община носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.

От заключението на САТЕ се установява, че действителната стойност на вредите към датата на настъпване на застрахователното събитие възлиза на 466.93 лв., а изплатеното от ищеца обезщетение от 388.93 лв. не надвишава този размер.

Неоснователен е и доводът в жалбата във връзка с твърдяното съпричиняване на вредите от страна на водача на лекия автомобил, който не съобразил поведението си с чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.