Решение № 16960 от 18.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16960 гр. София, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110100659 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Б. Г. К., с която са предявени обективно съединени установителни искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ответната страна дължи на ищеца следните сумиа 4 163,82 лева - представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 15.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 526,60 лева представляваща мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 01.03.2022 г., сумата 59,64 лева - представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 31.03.2021 г., ведно със законна лихва за период от 15.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 9,76 лева представляваща мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 01.03.2022 г, за които е издадена заповед за изпълнение от 29.03.2022 г. по ч.гр.д. № 13499/2022 г. по описа на Софииски раионен съд, 88 с-в.

Ищецът твърди, твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника по отношение на топлоснабден имот в

***********************************************************, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот. Сочи, че в случая деистващи между страните са Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като 1 купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се издава фактура, а при неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка, клиентите дължат обезщетение за забава.

Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост на сградата е взето решение дяловото разпределение да се извършва от „Бруната“ ООД, което дружество е изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово разпределение. Ищецът е посочил още, че претендира изплащане на цена на услугата дялово разпределение на съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ, видно от която разпоредба клиентите на топлинна енергия заплащат на продавача на топлинна енергия цената на услугата дялово разпределение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна Б. Г. К. чрез назначения му от съда особен представител адв. К. К.- Т., в които исковете се оспорват по основание и по размер. Оспорва материалноправната легитимация на ответника, като твърди, че същият няма качеството потребител на топлинна енергия за процесния имот, тъй като един от праводателите му не се е отказал от вещното си право на ползване, а партидата на топлофикационното дружество се води на името на другия праводател. Сочи, че не отговаря за начислените задължения след разпореждането с имота. Оспорва ответникът да е доставил топлинна енергия в качеството и количеството претендирано от ищеца, както и изправността на общия топломер. Оспорва истинността и съдържанието на представените от ищеца частни документи – фактури и извлечение по сметки. Оспорва „Бруната“ ООД да е извършвало дялово разпределение в имота. Твърди, че не са представени доказателства за публикуване на Общите условия. Прави възражения за изтекла погасителна давност.Моли за отхвърляне на исковете.

С определение от 14.03.2025 г. като трето лице-помагач на ищеца е конституирано „Бруната“ ООД. Третото лице-помагач не изразява становище по същество.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 13499/2022 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 29.03.2022 г.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, събрани са данни, че същият 2 не живее на адреса, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По основателността:

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

В случая от събраните доказателства се установява, че на 08.09.1997 г. процесният топлоснабден имот, находящ се в

***************************************************************************, е бил дарен на ответника Б. Г. К. от С. Б.ова К.а и Г. Т. К., като дарителите са си запазили пожизнено правото на ползване върху дарените имоти. По делото са събрани доказателства – препис -извлечение от акт за смърт/ л. 118/, от който се установява, че Г. Т. К. е починал на 18.01.2011 г., следователно със смъртта му се е погасило и вещното му право на ползване.

Приета като доказателство по делото е и декларация-отказ/ л. 26/, с нотариална заверка на подписа на С. Б.ова К.а от 15.02.2011 г., видно от която същата се отказва от вещното си право на ползване върху процесния апартамент № 12, заедно с мазе № 11, таван № 8. Приет като доказателство е и Нотариален акт № 192, том I, рег.№ 6106, дело № 163 от 2021 г., в който е обективиран договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между Б. Г.

К. в качеството му на продавач и Ц. З. Щ. в качеството й на купувач, по силата на който продавачът продава на купувача недвижим имот – апартамент № 25 в 3

*************************************, ведно с прилежащо мазе № 11, таван № 8, както и гараж № 10 в сградата. От събраните писмени доказателства се установява, че в периода от м. май 2018 г. до м. март 2021 г. ответникът Б. Г. К. е бил собственик на процесния имот, респективно титуляр на качеството потребител на топлинна енергия по отношение на него и прилежащите му мазе, таван и гараж.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват наи-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такИ..

Прието като доказателство по делото е извлечение от вестник „Монитор“, видно от което Общите условия са публикувани на 11.07.2016 г. По делото нито се твърди, нито се доказва ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е предложил сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените погоре съображения, че в рамките на исковия период същият е бил собственик на процесния недвижим имот съдът прави извод, че между него и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение.

Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото са представени и приети като писмени доказателства Протокол от 23.06.2011 г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в сграда етажна собственост с адрес в ********************************* на което е взето решение за сключване на договор с „Бруната“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение. Видно от приложения списък праводателката на ответника С. Б.ова К.а е присъствала на събранието и е гласувала за взетото решение, като положеният от нея подпис не е оспорен в настоящото производство. Приложен е договор от 09.06.2020 г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД и „Бруната“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение. „Бруната“ ООД е конституирано като трето лице помагач и е представило по делото писмени документи, обективиращи извършените измервания и изчисления на доставена топлинна енергия, поради което и съдът намира за неоснователно 4 възражението на ответника, че не се установява кой е извършвал дяловото разпределение.

За установяване на количеството топлинна енергия по делото са събрани писмени доказателства и е изслушана съдебно техническа експертиза, чието заключение съдът намира за обективно дадено и компетентно изготвено, като по реда на чл. 202 ГПК го кредитира с доверие и го поставя в основата на правните и фактическите си изводи. При съобразяване на приложените по делото документи и допълнително представените от ТР „София-Изток“ справка с показанията на общия топломер в абонатната станция, данни за технологичните разходи за единица време на съоръженията в абонатната станция, акт за разпределение на кубатурата на имота и гаража, свидетелства от метрологичните проверки на топломера в абонатната станция, вещото лице е установило, че абонатната станция топлозахранва вх. А в процесната сграда. Общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец , като от отчетеното количество се приспадат техонологичните разходи за сметка на топлопреносното дружество. Посочено е, че не е представено свидетелство от метрологична проверка от 09.2019 г. на общия топломер с фабричен № 20141526, като същият е сменен през месец май 2020 г. Вещото лице е изчислило, че за периода от м. септември 2019 г. до месец май 2020 г. на ответника са начислени суми за доставена топлинна енергия в размер на 872, 31 лв. Експертът е посочил още, че през процесния период в имота на ответника е имало 5 броя радиатори с монтирани уреди – индивидуални разпределители на разход на отопление, като 3 от тях са били с дистанционен отчет, а два от уредите били с визуален отчет. В банята има щранг лира без техническа възможност за монтаж на уред, както има и радиатор в гаража без да е монтиран ИРРО. Извършван е отчет на уредите за отоплителен сезон 2018/2019 г., 2019/2020 г. и са представени протоколи от 17.06.2019 г. и 19.07.2020 г., но за периода 2020/2021 г. не е осигурен достъп. За трите отчетни периода е служебно начислено потреблението на щранглирата и на радиатора в гаража на база инсталирана мощност, а за отчетния периода 2020/2021 г. и за двата неотчетени визуално радиатора в апартамента. Вещото лице е констатирало, че изчисляваната топлинна енергия сградна инсталация е занижена, тъй като не е изчислявана за тавана, но същвременно по делото не е представен акт за определяне на кубатурата на тавана, поради което и вещото лице не могло да извърши изчисление. Не са направени и никакви доказателствени искания от ищеца в тази посока. Посочено е, че в имота има момнтиран един водомер за топла вода който е отчетен на 27.6.2019 г. и на 19.07.2020 г. и прогнозните показания са коригирани като доставеното количество топлинна енергия е увеличено, за периода 2020/2021 г. не е осигурен достъп и топлинната енергия за битова гореща вода е изчислена служебно. В заключение вещото лице е посочило, че сумата за топлинна енергия за имота за периода 2020/2021 г. е занижена със сумата от 62, 01 лв., а за целия процесен имот сумата за топлинна енергия за сградна инсталация е занижена, тъй като не е изчислена отопляемата кубатура на тавана. С оглед направените изчисления и проверки вещото лице е посочило, че дължимата сума за топлинна енергия за периода от м. май 2018 г. до месец април 2021 г. е в общ размер на 4 599, 63 лв., включващо сумите за топлинна енергия за сградна инсталация на имота, за отопление на имота и за битова гореща вода.