Разпореждане № 220 от 09.01.2026, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 220 гр. София, 09.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20251100901974 по описа за 2025 година

РАЗПОРЕДИ:

РАЗПОРЕЖДАНЕ№ гр. София, 09.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в закрито съдебно заседание на девети януари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА като разгледа докладваното търговско дело № 1974 по описа за 2025 година, взе предвид следното.

Производството е по реда чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „МОНСИ-52“ ЕООД, ЕИК 175213974, със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин", бл. 407, вх. А, ет. 4, ап. 12, представлявано от управителя М.П.С., предявена срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК 000696327, гр. София, ул. „Московска" № 33, представлявана от кмета Васил Терзиев, „МЕТРОПОЛИТЕН" ЕАД, ЕИК 000632256, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане", ул. „Княз Борис 1” № 121 и СТОЛИЧНА ОБЩИНА, район „СЛАТИНА“, за прогласяване нищожност на тристранното споразумение от 11.01.2024 г., сключено между ищеца, Столична община - район „Слатина“ и „Метрополитен" ЕАД, като подписано от лица без представителна власт, евентуално за обявяването му за унищожаемо, поради измама, заблуда и евентуално за развалянето му, поради неизпълнение.

В определение № 4024/09.10.2025 г. съдът е констатирал съществени нередовности на предявената искова молба и е предоставил възможност на ищеца в 1-седмичен срок да отстрани същите, но въпреки постъпилата в изпълнение на дадените указания молба, вх. № 1

122626/20.10.2025 г., предявените искове остават процесуално недопустими, поради което се налага исковата молба да бъде върната в приложение на чл. 130 ГПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че сключено тристранно споразумение, е нищожно, поради липса на представителна власт по отношение на ответниците, поради което съдът е указал ищецът да обоснове правен интерес от релевиране на ненадлежно представителство по отношение на насрещната страна, само в полза на която законът допуска да се позовава на такъв порок на сделката. От друга страна, ищецът е следвало да посочи какви неверни представи относно предмета на споразумението е формирал, които са опорочили волята му при сключването на споразумението, като тези представи не могат да касаят представителството на насрещната страна, тъй като последното би засегнало нейната воля, а не тази на ищеца. На последно място, на ищеца е указано да обоснове правен интерес от съдебно разваляне на облигационен договор, за който законът не допуска разваляне по съдебен ред.

В уточнителната молба от 20.10.2025 г. ищецът твърди, че волята му била опорочена, тъй като считал, че представляващия Столична община кмет на район Слатина разполагал с представителна власт, съответно кметът на район „Слатина“ и „МЕТРОПОЛИТЕН" ЕАД имали правомощия да сключват подобни споразумения, т.е. волята на „МОНСИ-52“ ЕООД била формирана с оглед заблуда относно правния статус на лицата и компетентността им да сключват такива споразумения, което не е твърдение за грешка в насрещните субекти на споразумението, което не е и сключено с оглед личността на страните. От друга страна на ищеца не били предложени общински имоти за замяна, което било съществено неизпълнение на споразумението и то следвало да бъде развалено по съдебен ред.

В случая порок във волята на „МОНСИ-52“ ЕООД, основан на ненадлежна представителна власт на насрещната страна по споразумението не е допустимо да бъде релевиран. Този извод се налага с оглед разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК на ВКС, в т. 3 и т. 4 на което е прието, че „липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено при т. нар. "съзнавана липса на съгласие" (например - изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване - на шега, като учебен пример и др. подобни). Този тежък порок е непоправим и непреодолим за да породи действие, договорът трябва да бъде сключен отново. Договорът, сключен в хипотезата на чл. 42 ЗЗД - от лице, действало като представител, без да има представителна власт, не страда от такъв порок. Мнимият представител е формирал и е изявил поначало валидна воля от името на мнимо представлявания, поради което липсата на представителна власт не е равнозначна на липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и може да бъде преодоляна чрез изрично предвидената в чл. 42, ал. 2 ЗЗД, възможност за потвърждаване на договора. Ето защо волеизявлението, направено от чуждо име без представителна власт, не само не е непоправимо, а и поначало не е неправомерно - аргумент за това са и разпоредбите на чл.чл. 60-62 ЗЗД, уреждащи воденето на чужда работа без пълномощие, като често то дори е в интерес на мнимо представлявания (чл. 61, ал. 1 ЗЗД).

Ако се възприеме тезата, че договорът сключен чрез мним представител, неразполагащ с представителна власт, е абсолютно нищожен и че на тази нищожност може да се позове и насрещната страна по договора, както и всяко друго трето лице, тъй като те имат правен интерес от това, включително - за да преодолеят неограниченото със законов срок състояние на несигурност до момента на потвърждаването на договора съгласно и във формата по чл.

2

42, ал. 2 ЗЗД, това в много случаи би довело до абсурдния резултат на осуетяване на тази възможност за потвърждаване, установена от закона единствено в интерес на мнимо представлявания. В тази връзка следва да се има предвид, че третото лице, което е сключило договора с мнимия представител, може в много по - голяма степен да защити правата и интересите си, не като се позове на недействителността, а обратно - като предяви срещу мнимо представлявания осъдителен иск за изпълнение на договора или положителен установителен иск, че договорното правоотношение между тях съществува, като по този начин би принудило мнимо представлявания, или да се позове на недействителността чрез възражение срещу иска, или да потвърди договора. В тези случаи до ефекта на потвърждаване ще се стигне и ако мнимо представляваният пропусне да направи това правоизключващо възражение в преклузивния срок по чл. 133, вр. чл. 131 ГПК. Не на последно място, възприемането на тезата, че недействителността по чл. 42, ал. 2 ЗЗД е абсолютна нищожност по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и че на нея може да се позове не само мнимо представляваният, а и всяко друго лице, значително би застрашило сигурността на гражданския оборот.

Когато се сключва договор чрез представител, последният формира и изразява воля, т.е.

- прави волеизявление, изразява съгласие от името на представлявания, и съобразно чл. 36, ал. 2 ЗЗД правните последици от договора настъпват направо за представлявания. Поради това, липсата на представителна власт засяга единствено вътрешното правоотношение между представителя и представлявания. … Следователно, единствено мнимо представляваният разполага с правото както да потвърди договора, сключен от негово име без представителна власт, така и да се позове на недействителността по чл. 42, ал. 2 ЗЗД.

Другата страна по договора, която не разполага с право да го потвърди, няма и право, респ. - правен интерес да се позове на недействителността; още по-малко, такъв правен интерес е налице за трети за договора лица.“

От изложеното следва категоричен извод, че ищецът не би могъл да претендира недействителност на процесното споразумение, основана на липса на представителна власт по отношение на насрещната страна. Подобни фактически твърдения са ненадлежни и съставляват недопустимо упражняване на чуждо потестативно право (това на мнимо представлявания), от което за ищеца право на иск за недействителност на договора не може да произтече.

Унищожаемостта на споразумението по същите съображения не би могла да се извежда от фактически твърдения, касаещи компетентността, респ. представителната власт на насрещната страна, още по-малко пък волята на ищеца да е била опорочена от обстоятелството на поети задължения, които Столична община и „МЕТРОПОЛИТЕН" ЕАД изобщо не са имали намерение да изпълнят. Сключването на договори, които съответната страна не възнамерява да изпълни води до пораждане на отговорност за обезщетяването на вредите от неизпълнението, но не съставлява порок в направените волеизявления, който да обуслови унищожаване на сделката. Поддържаните от ищеца факти не сочат на порок при формиране на волята му, затова и този евентуален иск е процесуално недопустим.

Иск за разваляне на споразумението, дори и поради негово съществено неизпълнение (пълно неизпълнение), е недопустим, тъй като по аргумент от чл. 87, ал. 3 ЗЗД по съдебен ред се развалят само договори които имат за предмет прехвърляне, учредяване, признаване или прекратяване на вещни права върху недвижими имоти, а сключеното споразумение няма такъв характер. То създава само облигационни права и задължения, неизпълнението на 3 които поражда право на разваляне, но това право се упражнява извънсъдебно, а не чрез иск, като ако такъв биде предявен, то той е по дефиниция процесуално недопустим.

В обобщение: предявените искове от „МОНСИ-52“ ЕООД са процесуално недопустими и исковата молба следва да бъде върната, в приложение на чл. 130 ГПК.

Така мотивиран, СГС, ТО, VІ-16 състав,

Р А З П О Р Е Д И:

ВРЪЩА искова молба, вх. № 116854/08.10.2025 г., предявена от „МОНСИ-52“ ЕООД, ЕИК 175213974, със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин", бл. 407, вх. А, ет. 4, ап. 12, представлявано от управителя М.П.С., срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК 000696327, гр. София, ул. „Московска" № 33, представлявана от кмета Васил Терзиев и „МЕТРОПОЛИТЕН" ЕАД, ЕИК 000632256, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане", ул. „Княз Борис 1” № 121, за прогласяване нищожност на тристранно споразумение от 11.01.2024 г., сключено между ищеца, Столична община - район „Слатина“ и „Метрополитен" ЕАД, като подписано лица без представителна власт, евентуално за обявяването му за унищожаемо, поради измама, заблуда и евентуално за развалянето му, поради неизпълнение и прекратява производството по търг. дело № 1974/2025 г. на СГС, ТО, VI-16 състав.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4