Решение № 234 от 06.11.2020, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

Номер 234

06.11.2020 г.

Град Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Перник

Трети граждански състав

На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

РОМАН Т. НИКОЛОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20201700500465 по описа за 2020 година

С решение № 620/26.03.2020г., постановено по гр.д. № 2859/2019г. по описа на Пернишкия районен съд е признато за установено, че В. П. С. не дължи на цесионера „Еос матрикс” ЕООД, гр. С. сумата от 2428,35 лв. – главница по договор за банков кредит № *** г., сключен между В. П. С. и „Райфайзенбанк България” АД, сумата от 621,21лв. – наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главница, считано от 09.12.2009 г., както и сума от 73,54 лв. – държавна такса и 231 лв. – юрисконсултско възнагарждение, които вземания са прехвърлени от цедента „Райфайзенбанк България” ЕАД на ответното дружество и за които са издадени заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 07733 по описа за 2009 г. на Районен съд – Перник В срок е постъпила въззивна жалба от „Еос матрикс” ЕООД, гр. С., в която се поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като изводите на съда са формирани в противоречие със закона и със събраните по делото доказателства.

Въззиваемата е изразила становище за неоснователност на жалбата.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред районния съд е предявен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК.

В. П. С. е поискала да се признае за установено спрямо „Еос матрикс” ЕООД, че не дължи поради погасяване по давност сумата от 2428,35 лв. – главница по договор за кредит, сумата от 621,21 лв. – наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главница, считано от 09.12.2009 г., както и 73,54 лв. – държавна такса и 231 лв – юрисконсултско възнагарждение, които вземания са прехвърлени от цедента „Райфайзенбанк България” ЕАД на ответното дружество и за които са издадени заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 7733/2009г. по описа на ПРС.

Ответното дружество е оспорило иска с твърдения, че давността е прекъсвана и вземането не е погасено по давност.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 7733/2009г. по описа на ПРС, в полза на „Райфайзенбанк България” ЕАД на ***г. е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.

417 ГПК и изпълнителен лист от *** г. срещу трима солидарни дължници ЕТ - „А. Т. – Т.”, 1

В. Д. С. и ищцата В. П. С. за сумата от 2428,35 лв. – главница по договор за банков кредит № *** г., 621,21 лв. – наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главница, считано от 09.12.2009 г., както 73,54 лв. – държавна такса и 231 лв. – юрисконсултско възнагарждение.

Въз основа на изпълнителния лист и по молба от 05.07.2013 г. на „Райфайзенбанк България” ЕАД е образувано изп. д. № 5287/2013 г. по описа на ЧСИ Б.. С молбата за образуване на изпълнителното производство е направено искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжниците, както и на основание чл. 18 ЗЧСИ е възложено на съдебния изпълнител цялостно проучване на имущественото състояние на длъжниците с цел налагане запори и възбрани и е възложено на ЧСИ да определи способа за изпълнение.

На *** г. са изпратени запорни съобщения до банкови институции за налагане запор върху банковите сметки на длъжниците. На *** г. е принудително събрана сумата в размер на 30 лева от ищцата В. П. С. .

На 29.07.2013 г. ищцата е подала молба до съдебния изпълнител, с която иска да се вдигне наложения запор върху пенсията й , тъй като се касае за несеквестируем доход и на ***г. наложеният запор в „Банка ДСК” ЕАД е вдигнат .

На 29.07.2013 г. ищцата е подала молба до съдебния изпълнител, с която иска да се вдигне наложения запор върху пенсията й в „ОББ” АД , тъй като се касае за несеквестируем доход и на ***г. запорът е вдигнат .

На 14.02.2017 г. „Райфайзенбанк България” ЕАД е прехвърлило на „Еос матрикс” ЕООД процесните вземания. На 06.08.2018 г. „Еос матрикс” ЕООД е подало молба до съдебния изпълнител за връщане на изпълнителния лист и същият е върнат на 04.12.208 г.

На 24.01.2019 г по молба на „Еос матрикс” ЕООД е образувано изп. д. № 127/2019 г. по описа на ЧСИ Б., като е поискано да се наложи запор върху трудовото възнаграждение на тримата длъжници. На *** г. са изпратени запорни съобщения.

Районният съд е приел, че процесните вземания са установени с влязла в сила заповедта за изпълнение на парично задължение, поради което същите са съдебно установени и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, която постановява, че давността е пет години. Подаването на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение не прекъсва давността. Давността е прекъсната на 15.07.2013 г. с подаването на молбата за образуване на изпълнително производство, в която е направено искане за прилагане на определен изпълнителен способ и е започнала да тече нова петгодишна давност. Давността е прекъсната на 23.07.2013 г., когато е принудително събрана сумата от 30 лв. от ищцата. Давността отново е прекъсната на 12.08.2013г., когато е влязла в сила заповедта за незабавно изпълнение. На 20.08.2013 г. и 26.05.2015 г. са извършени изпълнителни действия, но същите не са насочени срещу ищцата и по силата на чл.125, ал. 1 ЗЗД прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници. Т.е. петгодишната давност по отношение на ищцата е започнала да тече на ***г. / датата на влизане в сила заповедта по чл. 417 ГПК/ и е изтекла на *** г.

Срещу ищцата са извършвани изпълнителни действия през 2019т. – образуване на второто изпълнително дело и налагане на запор, но същите са след изтичането на петгодишния давностен срок и не прекъсват давността, доколкото същата е вече изтекла.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по отношение на останалите въпроси, съдът е обвързан от изложеното в жалбата.

Жалбоподателят твърди, че вземането не е погасено по давност.

Фактическата обстановка, установена в хода на първоинстанционното производство, изцяло се възприема от въззивната инстанция.

Към 05.07.2013 - датата на образуване на производство по първото изпълнително дело 2 е действало ППВС 3/18.11.1980г., съгласно което при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира.

Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. , постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. Разрешенията, дадени с ТР 2/2015г. на ОСГТК се прилагат занапред спрямо неприключилите съм момента на обявяването му изпълнителни производства, т.е. тези разрешения се прилагат от датата на обявяване на ТР 2/2015г. на ОСГТК – 22.06.2015г. или до 22.06.2015 г. давността по отношение на спорните суми е била спряна поради факта, че за тяхното събиране е образувано изпълнително производство. Давността е продължила да тече след 26.06.2015 г. На 24.01.2019 г по молба на „Еос матрикс” ЕООД е образувано изп. д. № 127/2019 г. по описа на ЧСИ Б., с която молба е поискано прилагане на конкретни изпълнителни способи, от което и следва, че с предприемането на изпълнителни действия по второто изпълнително дело, а именно изп. д. № 127/2019г. давността относно вземането за главница и разноски, която е петгодишна, е прекъсната и е започнала да тече нова давност, която не е изтекла. Следователно исковата претенция относно посочените вземания е неоснователна. В този смисъл е и приетото в решение № 51/21.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2917/2018 г., решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, решение № 252/17.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1609/2019 г.

Видно от приложените доказателства, против ищцата е издадена заповед за изпълнение и за сумата от сумата от 621,21лв. – просрочена наказателна лихва за периода 15.05.2009г.- 08.12.2009г. Влязлата в сила заповед не е постановена в спорно исково производство и не се ползва със сила на пресъдено нещо, като няма разпоредба, приравняваща стабилизираната заповед за изпълнение на влязло в сила решение. Ето защо и съдът счита, че новата давност на основание чл.117, ал.1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на заповедта за изпълнение или в случая за вземането за наказателна лихва /неустойка/ давността е 3- годишна, което следва от разпоредбата на чл.

111 ЗЗД, съгласно която с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, както и вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Както вече се посочи до 22.06.2015г. давността относно вземането е била спряна, като от тази дата е започнала да тече нова тригодишна давност, която към момента на образуване на второто изпълнително дело на 24.01.2019г. е била изтекла.

Погасено по давност е и вземането за законна лихва за забава за периода до 24.01.2016г., а за останалата част от периода вземането не е погасено по давност, предвид вече посоченото относно прекъсването на давността, настъпило с факта на образуване на второто изпълнително производство.

По изложените съображения съдът намира, че решението в частта му, с която е уважен искът относно сумата от 2428,35 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главница, считано от 24.01.2016 г., както и сума от 73,54 лв. – държавна такса и 231 лв. – юрисконсултско възнагарждение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго такова, с което исковата претенция да бъде отхвърлена. В останалата му част решението следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото следва да се отмени и решението в частта му, с която в полза на ищцата са присъдени разноски в размер на 885, 34 лв.

В полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски от 217 лв. за двете съдебни инстанции, като съдът изчислява същите, определяйки юрисконсултско възнаграждение от по 100 лв. на инстанция, а не така както е поискано – от по 200 лв. На въззиваемата се дължат разноски за въззивната инстанция в размер на 101,80 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ решение № 620/26.03.2020г., постановено по гр.д. № 2859/2019г. по описа на Пернишкия районен съд в частта му, с която е признато за установено, че В. П. С. не дължи на цесионера „Еос матрикс” ЕООД, гр. С. сумата от 2428,35 лв. – главница по договор за банков кредит № *** г., сключен между В. П. С. и „Райфайзенбанк България” АД, ведно със законната лихва върху главница, считано от 24.01.2016г.г., както и сума от 73,54 лв. – държавна такса и 231 лв. – юрисконсултско възнагарждение, които вземания са прехвърлени от цедента „Райфайзенбанк България” ЕАД на ответното дружество и за които са издадени заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч. гр. д.

№ 07733 по описа за 2009 г. на Районен съд – Перник., както и в частта му, с която “„Еос матрикс” ЕООД, гр. С. е осъдено да заплати на В. П. С. сумата от 885, 34 лв., представляващи направени по делото разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от В. П. С. с ЕГН ********** с адрес *** срещу “„Еос матрикс” ЕООД, гр. С., с който се иска да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2428,35 лв. – главница по договор за банков кредит № *** г., сключен между В. П. С. и „Райфайзенбанк България” АД, ведно със законната лихва върху главница, считано от 24.01.2016г. до окончателното изплащане, както и сума от 73,54 лв. – държавна такса и 231 лв. – юрисконсултско възнагарждение, които вземания са прехвърлени от цедента „Райфайзенбанк България” ЕАД на ответното дружество и за които са издадени заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 07733 по описа за 2009 г. на Районен съд – Перник

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА В. П. С. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на “„Еос матрикс” ЕООД, гр. С. сумата от 217,48 лв. разноски за първоинстанционното и за въззивното производство.