Определение № 13207 от 02.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13207 гр. София, 02.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110120424 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по Искова молба с вх. № 125206/08.04.2025 г., подадена от П. Х., с която са предявени осъдителни искове срещу Ф. Н. Д., основаващ се на неизпълнението на сключен между страните Договор за монтаж на външна изолация на къща, улуци и други СМР от 26.10.2023 г. Към исковата молба е представено фотокопие на процесния договор, който се състои от три страници, като на първа и трета страница са поставени подписи.

Ответникът Ф. Д., в своя отговор на исковата молба, твърди, че втората страница на договора е подменена и не съответства на оригиналната, тъй като в нея има дописано изречение със следното съдържание: “50% преди започване и 50% след приключване на обекта“. Ответникът не оспорва, че подписите, положени върху стр. 1 и стр. 3 от договора, са негови, нито оспорва останалото подписано съдържание на документа. Оспорването се отнася до това, че към момента на подписването договорът не е съдържал посоченото ръкописно изречение на стр. 2, която страница не носи негов подпис.

В открито съдебно заседание ищецът П. Х. е заявил, че ще се ползва от представения договор.

Съдът намира оспорването за допустимо, своевременно и конкретизирано.

Представеният договор е частен диспозитивен документ. Съгласно чл. 180 ГПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Когато обаче се твърди, че определен текст е дописан или изменен след подписването, спорът не е само относно доказателствената стойност на документа, а относно неговата истинност в оспорената част, тъй като автентичността на частния документ се свързва не само с авторството на подписа, но и с авторството на подписаното изявление. В този смисъл е практиката на ВКС, съдържаща се в Решение № 739/12.12.2024 г. по гр. д. № 1184/2024 г., IV г.о., следващо Решение № 74/13.05.2015 г. по гр. д. № 4426/2014 г., III г.о., според която при твърдение за подправяне на текста след изготвянето на документа е налице неистинност на документа.

Особеността в настоящия случай е, че оспореният ръкописен текст се намира на неподписана стр. 2 от няколкостраничен договор, докато подписите на ответника са положени върху стр. 1 и стр. 3. Това обстоятелство не изключва приложението на чл. 193 ГПК. Напротив, именно поради липсата на подпис под спорното изречение съдът следва да извърши проверка дали тази страница е била част от същия документ към момента на подписването. При сходна фактическа хипотеза ВКС е приел, че когато спорният текст е на неподписана страница, а подписът на страната е положен на друга страница, авторството на изявлението може да се приеме за доказано само ако се установи, че страницата със спорния текст и страницата с подписа са били неразделни части от един и същ документ към 1 момента на подписването; поради това съдът е длъжен да открие производство по чл. 193 ГПК — решение № 31/02.03.2017 г. по гр. д. № 60147/2016 г., IV г.о. на ВКС.

Следователно в случая не се открива производство по оспорване на подписите на стр.

1 и стр. 3, тъй като те не са спорни, а производство по оспорване истинността на договора в частта на ръкописното изречение на стр. 2, както и относно това дали стр. 2 е била неразделна част от договора към момента на подписването му от страните.

По доказателствената тежест съдът съобразява следното: по правило, когато частният документ носи подписа на оспорващата страна, тежестта да докаже неистинността му е върху нея. Когато обаче оспореното изявление е материализирано в част от документа, която не носи подписа на оспорващата страна, тежестта да се установи истинността на тази част пада върху страната, която се ползва от документа. Такова е разрешението по чл. 193, ал. 3 ГПК, съобразено и в решение № 254/14.07.2011 г. по гр. д. № 569/2010 г., IV г.о. на ВКС, а при сходната хипотеза на неподписана спорна страница – и в решение № 31/02.03.2017 г. по гр. д. № 60147/2016 г., IV г.о. на ВКС.

Поради изложеното са налице предпоставките на чл. 193, ал. 2 ГПК за откриване на производство по проверка истинността на документа в посочената част.

По отношение на направеното искане за изключване на посочените в Становище на ответника Ф. Д. с вх. № 78842/12.03.2026 г. писмени документи, съдът счита, че същите се явяват допустими, относими и необходими за изясняването на спора.

По отношение на направеното искане за задължаване на ищеца да даде обяснения по поставените в Становище с вх. № 78842/12.03.2026 г. въпроси, съдът счита, че на първите два въпроса ищецът отговори в провелото се на 17.03.2026 г. отрито съдебно заседание. На третия въпрос е отговорено с приетия по делото Договор за изпълнение от 14.10.2023 г.

Поради това следва да бъде оставено без уважение искането на ответника Ф. Д. за провеждане на процедура по реда на чл. 176 ГПК.

По тези съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТКРИВА производство по чл. 193 ГПК по оспорване истинността на представения по делото Договор за монтаж на външна изолация на къща, улуци и други СМР от 26.10.2023 г., в частта на ръкописно изписаното на стр. 2 изречение: “50% преди започване и 50% след приключване на обекта“, както и относно това дали стр. 2 е била неразделна част от договора към момента на подписването му от страните.

УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи, че оспореното ръкописно изречение е било част от договора към момента на подписването и че стр. 2 е била неразделна част от подписания от ответника документ.

ДАВА възможност на ищеца в двуседмичен срок от съобщението да направи своите доказателствени искания по повод откритото производство по реда на чл. 193 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника Ф. Д. искане за изменение на основание чл. 253 ГПК на постановеното по делото Определение № 50192/07.12.2025 г. в частта, в която са приети по делото конкретно оспорените от ответника писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника Ф. Д. за провеждане на процедура по реда на чл. 176 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2

3