Решение № 2591 от 11.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2591 гр. София, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110147478 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от И. Г. К., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу „Б.Е.“ АД, е предявен иск по чл. 7, § 1, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. за сумата 250,00 евро, представляваща обезщетение, дължимо на основание Регламент (ЕО) № 261/2004 г., за закъснение на полет ****** от ******г., ведно със законна лихва за период от 05.06.2025 г. до изплащане на вземането, за която сума по ч. гр. д. № 33683/2025 г. по описа на СРС, 41 с-в е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищцата твърди, че е сключила с ответника договор за въздушен превоз за посочения полет по направление М.- С., който трябвало да бъде осъществен на ******г., като излети от летище М. в 12:15 ч и кацне на летище С. в 15:10 ч. Полетът е бил реализиран със закъснение повече от четири часа. Ищцата е поискала от ответника да удовлетвори претенцията извънсъдебно, но тъй като това не било сторено, подала заявление по чл. 410 ГПК. След постъпило от длъжника възражение по реда и в срока по чл. 415 ГПК е предявила установителен иск и моли за уважаването му.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Б.Е.“ АД, с който предявеният иск се оспорва. Сочи, че са налице освобождаващи от отговорност ответника извънредни обстоятелства по смисълa на чл. 5, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. Процесният полет бил изпълнен със закъснение поради удар с птица, настъпил преди изпълнението на полета, като в отговора се съдържа и твърдение в обратен смисъл. Вследствие на летателната негодност на въздухоплавателното средство, се наложило полетът да бъде изпълнен с друго такова.

Твърди, че дори и да са били взети предварителни мерки като стандартни програми за управление на риска, то тяхното прилагане не би могло да предотврати ефектите от това събитие. Позовава се на съображение 14 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. относно 1 извънредните обстоятелства, като заявява, че изброяването е примерно, а не изчерпателно. Позовава се на практика на СЕС. Пояснява, че ударът с птица е случайно и непредвидимо събитие, случващо се рядко, било възможно да настъпи само на определена височина при излитане и кацане, а не по всяко време на полета, както и че летищата разполагат с модерни системи за отблъскване на птиците, поради което събитието било извънредно и неприсъщо за обикновената дейност на авиопревозвача. Въвежда възражение за прекомерност на разноските, претендирани от ищцата.

Въз основа на съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото съдът е обявил, че безспорни и неуждаещи се от доказване в производството са следните факти: че между страните е бил сключен договор за въздушен превоз за процесния полет по маршрут М.-С., предвиден за осъществяване на ******г., че полетът е изпълнен със закъснение и е пристигнал в крайната дестинация с повече от три часа закъснение, не е спорно разстоянието между началната и крайната точка от пътуването на ищеца, както и че г-жа К. е била превозен на процесния полет от ответника.

По делото като доказателства са приети освен самолетните билети, свидетелстващи за сключването на договора за въздушен превоз между страните, също и издадената на ищеца бордна карта, удостоверяваща явяването на пътника за регистрация на летището в дестинацията по отпътуване. Видно от същата е, че ищецът се е представил за регистрация с пореден номер 75, с оглед което и не може да се приеме за основателно възражението на ответника лицето да не се е явило навреме за полета. Не се твърди и не се установява също така, причина за забавянето на полета да е поведението на ищеца, която да не се е явила навреме за регистрация. Ето защо и това възражение съдът намира за неоснователно и не следва да обсъжда по-подробно.

С отговора на исковата молба ответникът е представил документи, от съдържанието на които съдът не може да приеме за установено по делото при условията на пълно и главно доказване наличието на извънредно обстоятелство, което ответникът не би могъл да преодолее. От представената по делото кореспонденция става ясно, че значително време преди началото на полета (12 часа по-рано) е установена повреда на въздухоплавателн средство, но ответникът не е успял да реорганизира ресурсите си, осигурявайки друго въздухоплавателно средство и екипаж, който да осъществи полета навреме.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 и чл.86, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже: наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по силата на сключен договор за въздушен превоз на пътник, по който ответникът се е задължил на съответната дата и в съответното време да изпълни уговорения полет по маршрута, размера на обезщетението, дължимо от превозвача, както и поставяне на ответника в забава за изпълнение на паричното му задължение за заплащане на процесното обезщетение.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи: точно и навременно изпълнение на облигационното задължение по извършване на полета; че неизпълнението му се дължи на извънредни обстоятелства, 2 които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки, респ. погасяване на претендираното вземане чрез плащане на обезщетение.

В разпоредбите на чл. 5 – 8 от Регламента са разписани правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка летище на територията на Европейския съюз.

Безспорно е, че "Б.Е." АД е "опериращ въздушен превозвач" по смисъла на легалната дефиниция, посочена в чл. 2, б. "б" от Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.

Въз основа на представените в производството писмени доказателства, становищата и процесуалното поведние на страните, съдът приема за установено, че помежду им е възникнало облигационно правоотношение по договор за превоз, по който ответникът не е изпълнил задълженията си съобразно договореното, като е изпълнил процесния полет, по който ищецът е заплатил дължимата за превоза цена, с релевантното над тричасово закъснение.

Спорно между страните е дали са налице „извънредни обстоятелства“ по смисъла на регламента, които да изключват отговорността на превозвача да заплати обезщетения за отменения полет.

В чл. 5 от Регламента е предвидено, че при отмяна на полет пътниците имат право да получават помощ от опериращия въздушен превозвач по чл. 8 и 9, както и да получат обезщетение от опериращия въздушен превозвач по чл. 7. В § 3 е предвидено, че опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори и да са били взети всички необходими мерки.

Като извънредни обстоятелства по смисъла на член 5, § 3 от Регламента могат да се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол. Тъй като не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност, този, който иска да се позове на тях, трябва да установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, тоест чрез мерки, които в момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач (вж. решение от 12 май 2011 г., Eglitis и Ratnieks, C?294/10, EU: C: 2011: 303, т. 25 и цитираната съдебна практика). В този смисъл той трябва да установи, че дори като използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл /освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към дадения момент/ да избегне извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяната на полета или до закъснение при пристигането му от три или повече часа (вж. в този смисъл решения от 19 ноември 2009 г., Sturgeon и др., C?402/07 и C?432/07, EU: C: 2009: 716, т. 61 и от 12 май 2011 г., Eglitis и Ratnieks, C?294/10, EU: C: 2011: 303, т. 25).

Нормата на чл. 5, § 3 от Регламент /Е0/ 261/2004 г., доколкото дерогира принципа, че пътниците имат право на обезщетение, следва да се тълкува стриктно. В действителност съгласно константната съдебна практика изброените в съображения 14 и 15 от Регламента случаи не са изчерпателно изброени, но в тежест на въздушния превозвач е да установи наличието на такива "извънредни обстоятелства", които да са станали причина за закъснението на процесния полет, като доказването следва да е пълно и главно, доколкото се касае до правоизключващо отговорността обстоятелство.

В тази връзка следва да се посочи, че по делото не са установени наведените от 3 ответника твърдения за наличието на извънредни обстоятелства по смисъла на регламента, които да ограничават отговорността му да заплати на ищеца в качеството му на страна по договора за въздушен превоз обезщетение за закъснението на полета.

В случая ответникът не установи наличието на извънредни обстоятелства, доколкото твърденията му касаят сблъсък на въздухоплавателното средство, предназначено да изпълни полета с птица, което явление по дефиниция се явяват съпътстващо дейността на въздушните превозвачи и за да се разглеждат такива условия като извънредни обстоятелства, то ответникът следва да е установил пълно и главно по делото техният извънреден характер, който е довел до невъзможността полетът да бъде осъществен навреме. В случая от страна на ответника са представени изявления на негови служители, въз основа на които не може да се приеме, че ответникът доказва освобождаващи го от отговорност обстоятелства. В представеното писмо, дори не е посочено, че процесният полет е следвало да бъде изпълнен от конкретното пострадало въздухоплавателно средство.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че са доказани всички предпоставки от фактическия състав на предявения иск, поради което ответникът дължи обезщетение в размера по чл. 7, § 1, б. "б" от Регламента, а именно сумата 250 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /05.06.2025 г./ до окончателното изплащане на вземането.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски възниква на основание чл. 78, ал. 1 ГПК само за ищцата. Следва да бъдат присъдени разноски за исковото производство – внесената държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на общо 425 лева.

Съгласно т.12 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Ищецът е извършил разноски в размер на сумата 425 лева за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в тази фаза на процеса.

Ответникът е заявил мотивирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът, като съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото, срочното му приключване и процесуалната активност на ответника, не на последно място принципите на пропорционалност, справедливост и обоснованост относно възлагането на разноските, намира за основателно само относно разноските за адвокатско възнаграждение за заповедното производство, които следва да бъдат намалени до сумата 250 лева. Ето защо и в тежест на ответника и съобразно изхода от спора следва да се възложи сумата 425 лева (217,30 евро) за исковото производство и 275 лева (140,61 евро) за заповедното производство.