Решение № 66 от 08.04.2025, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Бургас, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Росица Ж. Темелкова

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20242000500219 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод постъпилата въззивна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ против решение № 96/30.01.2024 г., постановено по гр.д. № 1416/2021 г. на Окръжен съд - Бургас, с което е отхвърлен предявеният иск против Д. А. М., в качеството му на наследник на А. Д. М. и „А-Н М.“ ЕООД за отнемане на незаконно придобито имущество, както следва: от Д. М.: 1/3 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. Н., общ. Н., ул. „Р.“ - ул. „Д.“ № **, ет. *, обект *, находящ се в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива 1, с площ 12 к в .м; 1/3 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. Н., общ. Н., ул. „Р.“ - ул.

„Д.“ № **, ет. *, обект *, находящ се в сграда № *, разположена в 1 поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива 1, с площ 15 кв.м; 1/3 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. Н., общ. Н., ул. „Р.“ - ул. „Д.“ № **, ет. *, обект *, находящ се в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива 1, с площ 10 кв.м. от ответника

„А-Н

М.“

ЕООД:

*************************************************************************

Със същото съдебно решение съдът е осъдил КОНПИ да заплати на Д. А. М. сумата от 5500 лева, представляваща съдебно - деловодни разноски, а на „А – 1

Н М.“ ЕООД- да заплати сумата от 19 393 лева, представляваща съдебноделоводни разноски. В жалбата се оспорва постановения съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон. Като необоснован е посочен изводът на съда, че не е доказано твърдението на ищеца за получаване на значителни по размер доходи от заемни договори по занятие на наследодателя А. М. с различни физически лица в периода 2007 – 2011 г. Позовава се на подадената от А. М.

ГДД за 2009 г., в която същият е декларирал, че е предоставил заеми на пет физически лица в общ размер на 488 000 лв., непогасени. Налице е позоваване на показанията на посочените физически лица в ДП № 824/2012 г. за предоставяне на парични средства в заем срещу уговаряне на лихви, като е гарантирал връщането на заетите суми с ипотека или запис на заповед.

Поддържа становището си, че не съществува нормативно изискване за установяване на причинно-следствена връзка между активите, за които се иска отнемане и престъпното поведение на лицето. Счита, че решението на ЕСПЧ по делото „Йорданов и други срещу България“ не е влязло в сила.

Основният спорен въпрос е за доходите на ответника и техния размер.

КОНПИ счита, че неправилно съдът е приел като доход сумата от 178 331,58 лв. - лихви върху доходи с недоказан произход. Счита, че разликата между сумата 66 515,52 лв., които Комисията приема за установена и приетото от съда - 178 331,58 лв. е с неизвестен произход и най-вероятно главницата, върху която са начислени лихвите е формирана от даването на кредити с лихви. Оспорен е и изводът на съда, че при определяне на доходите следва да се вземе предвид и сумата от всички плащания по договорите за цесия, независимо от това, че част от тях не са платени по банков път. Позовава се на нарушение на Закона за ограничаване на плащанията в брой. Освен това счита, че цедираните вземания следва да се разглеждат като разход при възникването си. Комисията се позовава на подадената от А. М. ГДД за 2009 г., в която са декларирани дадени заеми на трети лица в размер на 488 000 лв.

Договорите за цесия от 2015 г. доказват, че тези заеми не са върнати и следва да се отразят като разходи за 2009 г. Дори да се приспаднат получените суми по договорите за цесия остатъкът, който е разход възлиза на 417 154 лв. По отношение на доходите от наем на сергии, е оспорен изводът на съда за получени 423 910,92 лв. Този извод е направен, без да са налице писмени доказателства за платени суми над 66 500 лв., последните получени по банков път. По отношение на съдебно-икономическата експертиза относно пазарните цени за отдаване под наем на подобни имоти в С. Н., е посочено, че изводите на вещото лице А. не почиват на реални данни, а се базират на договори за наем на подобни обекти в КК „С. б.“ - търговски обект тип „сергия“, тъй като вещото лице не е открило оферти за подобен обект в Н. и не е получило информация от О. Н. за отдадени под наем на такива обекти в града. Счита, че не следва да се вземат предвид свидетелските показания на свид. С., тъй като от тях не става ясно кои сергии са отдавани под наем от А. М. Няма представени договори за наем, нито има доказателства за платени суми по тях, изключая платените по банков път. За такива доказани доходи от наем Комисията възприема сумата 66 500 лв. Оспорено е приемането като приход и на сумата 54062 лв., с произход разпределение на дялове от гражданско дружество „Черно море“ през 2013 г. Сочи се, че липсва писмено доказателство за плащане на тази сума по банков път. Счита, че ответниците не са доказали при условията на пълно и главно доказване достатъчно по размер законни доходи. По отношение на приетите разходи е оспорен 2 възприетият от съда извод за липса на разходи за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. за издръжка на семейството, тъй като А. М. е прехвърлил имоти на сина си срещу задължение за гледане и издръжка. Счита, че прехвърлянето на имот с това основание е възможност да се спестяват данъци и такси. От всички варианти на заключението на вещото лице се стига до извод за наличие на релевантно несъответствие. Решението е обжалвано и в частта относно присъдената в тежест на Комисията държавна такса и в частта за разноските.

По делото е постъпил отговор от ответниците, в който жалбата е оспорена като неоснователна. Изложени са съображения за липса на съставомерност на извършените от наследодателя деяния - даване на заеми, което води до начална липса на основание за започване на проверката.

Поддържа се, че по делото липсват данни за предоставени заеми на физически лица от страна на наследодателя. Счита, че посоченото в ГДД за 2009 г. е волеизявление на проверяваното лице, но не и съглашение между страни по договор за заем. От друга страна се посочва, че в следващата ГДД за 2010 година не са декларирани дадени на заем парични средства, чийто остатъци да надвишават 40 000 лв., съобразно изискването на ЗДДФЛ, действал към този момент. Задължението за деклариране на дадени парични заеми е възникнало с изменение на ЗДДФЛ през 2009 г., в сила от 1.01.2010 г. и е обхващало непогасените остатъци от предоставените през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, ако остатъкът надхвърля 40 000 лв. При това задължението обхваща не само предоставените през 2009 г. заеми, но и тези през предходните данъчни години - касае периода от 2004 г. до 2008 г., което не доказва доводът на ищеца, че заемите са дадени през 2009 година. Оспорен е доводът на Комисията, че не следва да се установява наличие на причинно-следствена връзка между твърдяната престъпна дейност и придобитото имущество. Оспорени са и доводите на Комисията въз връзка с приетите от съда доходи и приходи - доходите от продажба на вземания, както и връзката на цедираните вземания с договори за заем; доходите от отдаване под наем на недвижими имоти; доход от договора за разпределение на ползване на съсобствен имот в размер на 54 000 лв. Счита, че правилно е възприето от съда, че след прехвърлянето на имот срещу гледане и издръжка не са начислявани разходи за следващите години. Моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди обжалваното решение.

Производството е по чл. 153, чл. 145, чл. 150 ЗОНПИ.

При служебната проверка на валидност и допустимост на обжалваното решение не се констатираха пороци, водещи до нищожност или недопустимост на акта, а по правилността съдът е обвързан от посоченото в жалбата - чл.269 ГПК.

С атакуваното решение ОС - Бургас е отхвърлил предявеният иск от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество за отнемане в полза на държавата на недвижими имоти и МПС, предявен против Д. А. М., в качеството му на наследник по закон на А. М. и против „А - Н М.“, като е изложил мотиви, че въпреки констатираното релевантно несъответствие по смисъла на пар. 5, ал. 2, вр. пар. 1, т. 3 от ПР на ЗОНПИ предявените искове са неоснователни поради липса на събрани доказателства за причинна връзка между претендираното за отнемане имущество и престъпна дейност, извършването на която е послужило като основание за проверката пред комисията. Другият мотив за отхвърляне на част от претенциите е, че по отношение на недвижими имоти: 1/2 ид.ч. от сграда с идентификатор 3

***, ½ ид.ч. от сграда с идентификатор *** и ½ ид.ч. от сграда с идентификатор *** към датата на предявяване на иска е изтекъл предвидения в чл.152, ал. 2 ЗОНПИ абсолютен давностен срок, който е 10-годишен и тече от датата на придобиване на имуществото. По отношение на изградения в поземлен имот *** басейн съдът е приел, че не представлява годен самостоятелен обект на правото на собственост и не подлежи на отнемане отделно от терена като негова принадлежност.

Безспорно е установено по делото, че по повод постъпило в ТД Бургас уведомление от Окръжна прокуратура, че срещу А. М. е образувано досъдебно производство № 824/2012 г., за това, че от 2006 г. до 2011 г. като физическо лице, без съответно разрешение е извършвал по занятие банкови сделки - отпускане на заеми с лихви, за която дейност се изисква разрешение съгласно пар.1, т. 20 от ЗКИ - престъпление по чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1 вр. с чл.

26, ал. 1 НК, е образувано производство по отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Досъдебното производство е прекратено с постановление от 24.03.2016 г. поради смърт на лицето. Безспорно е, че посоченото престъпление попада в приложното поле на чл. 108, ал.1 ЗОНПИ.

Ответникът Д. М. е единствен наследник по закон на починалото проверявано лице, след вписан отказ на други двама наследници - Н. М. и Р. М.

Пред окръжния съд са били назначени няколко експертизи - за оценка на недвижимите имоти, предмет на иска и за момента, от който е постигната степен на завършеност на сгради с идентификатори ***, *** и ***, за пазарната стойност на автомобила и съдебно-икономическа експертиза за доходи и разходи на проверяваното лице през проверявания период; съдебно-икономическа експертиза за средногодишния наем на покрит базар „Черно море“ за периода 2004 г. - 2013 г. и за средногодишния наем на обособения дял от базара, ползван от А. М.; съдебно-икономическа експертиза за пазарната стойност на търговското предприятие на ЕТ „М. - А. М.“ към момента на продажбата му - 30.06.2015 г., съдебно- графологична експертиза.

В жалбата на първо място се твърди, че изводът на съда за липса на значително несъответствие в имуществото на ответниците е неправилен и необоснован. Следва да се отбележи, че такъв извод съдът не е направил напротив, прието е, че е налице такова несъответствие. Искът е отхвърлен с други мотиви, посочени по-горе. Независимо от това съдът ще разгледа възраженията във връзка с доходите, разходите и наличието на релевантно несъответствие. Във връзка с установяване съществуването на договори за заем срещу лихва и твърденията на ответниците, че наследодателят не е сключвал такива договори, Комисията се позова на подадената от последния ГДД за 2009 г., в която той е декларирал дадени заеми на физически лица в размер на 488 000 лв. Действително, от приложената по делото данъчна декларация е видно, че е налице такова деклариране. В следващата данъчна декларация за 2010 г. липсват декларирани парични заеми съобразно изискването на ЗДДФЛ. Чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ, в редакцията към момента на подаване на данъчната декларация, е предвиждал задължение на местните физически лица да декларират непогасена част от предоставените парични заеми през данъчната година, ако размерът им надхвърля общо 10 000 лв. и непогасената към края на данъчната година част от предоставените през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, ако размерът им общо надхвърля 40 000 лв. Това задължение възниква към 4