Решение № 212 от 29.06.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. ХАСКОВО, 29.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря П.Д. Д.-Ш. като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно гражданско дело № 20225600500259 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .

Производството е образувано по въззивна жалба вх.

№261001/01.04.2022г. по описа на РС-Хасково, подадена от адв.И.И.пълномощник на Х.П.П. от гр.***, против Решение №260036/04.03.2022г., постановено по гр.д. №676/2021г. по описа на РС-Хасково, с което е признато за установено по отношение на Х. П. П. ЕГН ********** от гр.***, че дължи на „Делта Кредит" АДСИЦ- гр.София ЕИК 175145295, следните суми:

5885,91 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №***г., сключен между В.С. С. и „Българска пощенска банка" АД /"Юробанк И Еф Джи България" АД/ и по Договор за спогодба и встъпване в дълг от 02.08.2014г., сключен с Х. П. П.; 915,59 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2018г. до 12.03.2020г./вкл./; 318,82 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.07.2020г. до 25.01.2021г./вкл./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на входиране на заявлението (26.01.2021г.) до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №260079/27.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №157/2021г. по описа на РС- Хасково и с което Х. П. П. е осъдена да заплати на „Делта Кредит" АДСИЦ-гр.София сумата в размер на 785.44 лева, от която 593.03 лева, представляващи разноски по гр.д.№676/2021г. по описа на РС-Хасково, и 192.41 лева, представляваща разноски по ч.гр.д. №157/2021г. по описа на РС1 Хасково.

Във въззивната жалба са направени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания съдебен акт, за който се твърди, че е постановен при нарушение на процесуалните правила. На първо място жалбоподателят прави извод, че длъжникът по процесния договор за кредит В.С.С. не е бил надлежно уведомен за прехвърляне на вземането на цедента, поради което е нарушена разпоредбата на чл.99 ал.4 ЗЗД. Счита освен това, че длъжникът е следвало да бъде конституиран от първоинстанционния съд като необходим другар в исковия процес. По-нататък, намира, че процесните споразумения не са породили правни последици, доколкото не са били подписани от лице с представителни функции от страна на кредитодателя. В тази връзка прави извод, че доказателствената тежест по делото не е била разпределена правилно от първата инстанция при наличие на оспорване от страна на ответника на подписите, положени в процесните споразумения.

Най-сетне, твърди, че при постановяване на решението съдът е следвало да съобрази обстоятелството, че ответницата страда от заболяване, което й е попречило да разбере значението и последствията от подписването на процесните споразумения. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение, вместо което да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира и разноските пред двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 от ГПК от юрисконсулт Р.Г., пълномощник на въззиваемия „Делта Кредит“ АДСИЦ- гр.София, е постъпил писмен отговор, с който оспорва жалбата. Намира, че решението на първата инстанция е правилно, обосновано и законосъобразно. Твърди, че цедентът е извършил надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия с връчването на исковата молба и приложенията към нея, включително и на уведомлението за прехвърляне на вземането. Счита, че предявяването на иска срещу солидарния длъжник е право на избор на кредитора, което не налага конституирането на главния длъжник като страна в процеса. Намира, че съдът е разпределил правилно доказателствената тежест, съгласно чл.193 ал.3 изр.1 ГПК, като я е възложил на страната, която оспорва представените от ищеца частни свидетелстващи документи, каквито представляват процесните две споразумения. Счита, че по делото не са били събрани доказателства за това ответницата, като солидарен длъжник по договора за кредит, да не е разбирала свойството и значението на действията си, свързани с подписването на процесните две споразумения. Най-сетне, намира, че съдът правилно приел, че задълженията за главница и лихва не са погасени по давност, доколкото не е изтекъл предвидения в закона срок. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноските пред въззивната инстанция.

В проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представител. Постъпила е молба от юриск.Р.Г., пълномощник на въззиваемия „Делта Кредит“ АДСИЦ- гр.София, в което се излага становище за неоснователност на въззивната жалба, 2 поддържа доводите в тази насока, изразени с отговора, моли съда да потвърди обжалваното решене, като претендира разноските по делото.

Настоящият въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, констатира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в предвидения в чл.259 ал.1 ГПК срок, от процесуално легитимирана страна и против съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо- постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Преценено по същество, решението на първоинстанционния съд е правилно.

На 25.01.2021г. в РС- Хасково е подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на "Делта Кредит" АДСИЦ срещу Х. П. П., във връзка с което е издадена Заповед №260079/27.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№157/2021г. по описа на РС- Хасково, като в срока по чл.414 ал.2 ГПК по делото е депозирано възражение.

С разпореждане на PC-Хасково по ч.гр.д. №157/2021г., връчено на "Делта Кредит" АДСИЦ на 22.03.2021г., в съответствие с разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, дружеството е уведомено за възможността в едномесечен срок да предяви иск срещу длъжника за установяване съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение. В тази връзка РС-Димитровград е сезиран с установителен иск с правно основание п о чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 т.1 ГПК вр. чл.365 вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК вр. чл.86 ал.1 вр. чл.99 и сл. ЗЗД, депозиран от „Делта Кредит“ АДСИЦгр.София. Поради това и съгласно разпоредбата на чл.422 ал.1 от ГПК, за ищеца е налице правен интерес от търсената съдебна защита.

Предмет на установителния иск е съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи факта на сключен договор за спогодба, с който е разсрочено задължението на 3 ответника по договор за потребителски кредит, вземането по който е придобито от ищеца с договор за продажба на вземания.

По делото правилно е прието за установено, че с Договор за прехвърляне на вземания № ***г. „Юробанк И Еф Джи България“ АДгр.София ЕИК 000694749 и „Бългериън Ритейл Сървисис“АД- гр.София ЕИК 130950970, в качеството на цеденти, прехвърлят възмездно на "Алфа Кредит“ АДСИЦ- гр.София ЕИК 175145295 /с ново наименование „Делта Кредит“ АДСИЦ,/ в качеството на цесионер, вземания към свои длъжници, произтичащи от сключени договори за потребителски кредити, изброени и специфицирани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора.

Сред цедираните вземания фигурира и вземането на „Юробанк И Еф Джи България“ АД срещу В.С.С., произтичащо от сключения между него и банката Договор за потребителски кредит № ***г., съгласно който банката е предоставила на кредитополучателя сумата от 6100 лева при краен срок за погасяване на кредита до 11.09.2010г., а длъжникът се е задължил да го върне заедно с начислените договорни лихви разсрочено, на 60 ежемесечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 151.44 лв., при падеж 11-то число на месеца, като първата погасителна вноска е била дължима на 11.10.2005г.. Към 05.09.2008г. задълженията на кредитополучателя по договора за кредит възлизат на 8431.13 лева, от които главница в размер на 6100 лева и лихви в размер на 2331.13 лева.

В срока на действие на договора, ответникът не изпълнил задължението си за заплащане на дължимите вноски, поради което на 27.02.2013г. цесионерът „Делта Кредит“ АДСИЦ сключил чрез своя упълномощен представител „Кронос Рикавъри Менидмънт“ООД- гр.София ЕИК 200706032 споразумение с ответника Х. П. П., представляващо договор за спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД, по силата на който страните, с цел да избегнат един правен спор и след направени взаимни отстъпки, преуреждат отношенията си, като Х. П. П. става солидарен длъжник по дълга на В.С.С. по договора за потребителски кредит, чийто остатък е в размер на 8431.13 лева.

Съгласно така подписаното споразумение, страните се съгласяват солидарният длъжник да изплати задължението разсрочено за периода 20.03.2013г.-20.08.2013г., на 18 бр. ежемесечни анюитетни вноски в размер на 4

276.74 лева всяка.

На 02.08.2014г. цесионерът „Делта Кредит“ АДСИЦ сключил чрез своя упълномощен представител „Екс Дебт“АД- гр.София ЕИК 201598086 друго споразумение с ответника Х. П. П., също представляващо договор за спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД, по силата на който страните, с цел да избегнат един правен спор и след направени взаимни отстъпки, преуреждат отношенията си, като Х. П. П. става солидарен длъжник по дълга на В.С.С. по договора за потребителски кредит, чийто остатък е в размер на 9169.35 лева.

Съгласно така подписаното споразумение, страните се съгласяват солидарният длъжник да изплати задължението разсрочено за периода 27.08.2014г.-2018г. на 49 бр. ежемесечни анюитетни вноски в размер на 183.34 лева всяка.

По делото ищецът претендира от солидарния длъжник Х. П. П. вземания в общ размер от 5885.91 лева, представляващи сборът от 32 броя неплатени ежемесечни вноски, с настъпили падежи в периода от 31.01.2016г.31.08.2018г., дължими от ответника, на основание Споразумението от 02.08.2014г., представляващо по същността си договор за спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД, за признаване и разсрочване на задълженията, произтичащи от сключен между В.С.С. и „Българска пощенска банка" АД /"Юробанк И Еф Джи България" АД/, Договор за потребителски кредит № ***г., вземанията за които са прехвърлени с договор за прехвърляне на вземания № *** между „Юробанк И Еф Джи България“ АД- гр.София ЕИК 000694749 и „Бългериън Ритейл Сървисис“АД- гр.София ЕИК 130950970- от една страна и "Алфа Кредит“АДСИЦ- гр.София ЕИК 175145295 /с ново наименование „Делта Кредит“ АДСИЦ/- от друга страна и Приложение № 1 към него. Претендират се също така и 318.82 лв. мораторна лихва върху главницата, считано от 15.07.2020г. до 25.01.2021г. /вкл./; законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.

Съгласно чл.364 ЗЗД, с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Отстъпката е частичен отказ от първоначалното правно твърдение на страната и тя е средство, а не цел на спогодбата. Целта е да се внесе определеност и яснота в отношенията между страните. За да се 5 постигне тази цел спорещите са готови да пожертват действителното правно положение, като се съгласят да считат помежду си, че то е било такова, каквото го прогласява спогодбата. Затова спогодбата включва в себе си воля за частичен отказ от съществуващо право, респективно за частично поемане на несъществуващо задължение- чл.365 ал. 2 ЗЗД . Тя цели да изключи възможността да се оспорва предхождащото я правно положение. При тълкуване текста на споразумението пряко следва, че страните приемат и се съгласяват не само със съществуващия размер на задължението, но и с посоченото и констатирано основание на задължението- негов източник. В този смисъл, спогодбата има материалноправно значение за отношенията между страните по нея като ги установява занапред, съгласно постигнатото съгласие. Въз основа на изложеното, съдът приема, че ответникът отговаря за изпълнение на задължението, възникнало за кредитополучателя.