Решение № 2518 от 22.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2518 гр. Варна, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20243110104389 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени брачни и небрачни искове от Й. А. Й. ЕГН **********, адрес: гр. Варна, жк.

„***", № 402, вх. 8, ет. 8, aп. 199, против И. Д. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „***" № 168 за прекратяване на сключения между страните граждански брак, поради настъпване на дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на съпругата, за предоставяне ползването на семейното жилище, на основание чл. 49, ал. 3 и чл. 56, ал.1 СК.

С Определение №13940/10.12.2024г. съдът прекратява производството по гр. д. № 4389/2024 г. по описа на Варненски районен съд, 49-ти състав, в частта по предявените от Й. А. Й. ЕГН **********, адрес: гр. Варна, жк.

„***", № 402, вх. 8, ет. 8, aп. 199, против И. Д. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „***" № 168 за предоставяне на родителските права по отношение на детето *** Й. Й. ЕГН ********** на майката, при която да бъде определено местоживеенето на детето, да бъде определен режим на личен контакт на бащата с детето, както и осъждане на бащата да заплаща издръжка в полза на детето в размер на 250 лева, с падеж 1-во число на месеца за който се дължи, чрез майката, считано от исковата молба до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, на основание чл. 59 и чл. 143 от СК, поради неподведомственост на спора, на основание чл. 15, ал.

1 ГПК.

1

В исковата молба твърди, че с ответницата са живели съвместно 7 години, като на *** г. са сключили граждански брак. Твърди, че от този брак имот родено едно дете *** Й. Й. ЕГН **********. В началото на връзката им били щастливи, докато не започнали конфликтите от страна отв. Й., прерастващи в скандали. Твърди, че с всеки изминал ден тя ставала все поагресивна и взаимоотношенията им се влошавали. Не минавало и ден, в който да не е била ядосана за нещо, винаги намирала повод да се заяде, постоянно упреквала доверителя ми и да му насаждала вина за лошите отношения помежду им. Твърди, че тя не оценявала приноса му вкл. и финансов, за живота който са водили. В момента, в който изразявал някакво мнение винаги се оказвал виновен, като не можел да й угоди никога за нищо. Твърди, че от близо 1 година ищецът и ответницата не живеят заедно тъй като И. Й. го изгонила от нейното жилище. Твърди, че той живее в гр. Варна, жк. „***", № 402, вх. 8, ет. 8, ап. 199, а ответницата И. Й. живее в гр. ***, ***.

Твърди, че в дома на ответницата е изчезнало семейното огнище, изчезнала е добротата, грижата за детето за да се чувства щастливо, като от близо година тя не му давала да си виждам детето.

Счита, че бракът им е лишен от съдържание, съществува формално и не е полезен нито за тях и децата им, нито за обществото, поради което желае да бъде прекратен.

Исковата молба и приложенията са надлежно връчени на ответницата в ***, като в срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от нейна страна.

Въз основа на събраните по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

В хода на производството бяха представени и приети следните писмени доказателства: удостоверение за сключен граждански брак издадено въз основа на акт за сключен гр.брак № 0021 от *** г., удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане №2177/16.11.2018 г.

Съгласно удостоверение, издадено от Община ***, ищецът и ответницата са сключили граждански брак на ***г. в гр.***, за който е съставен акт за граждански брак ***г. от Община ***.

2

От събраните по делото гласни доказателства в полза на ищеца, чрез разпит на свидетелите *** /сестра на ищеца/ се установява, че съпрузите са живели заедно в ***, като от две години са разделени, т.к. ответницата изгонила ищеца от дома им и не желае повече да се събират. Детето *** останало при нея.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК:

От доказателствата по делото съдът намира за доказано, че брака между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Разкъсани са окончателно брачните връзки, изчезнало е взаимното доверие, обич и привързаност и между съпрузите са установени отношения на отчуждение. Това налага извода, че бракът съществува само формално и запазването му не е в интерес на съпрузите и на обществото. Разстройството на брака е непоправимо, тъй като е изключена всякаква възможност за неговото преодоляване и същото е намерило израз в съществуващата продължителна фактическа раздяла продължила повече от три години, която е задълбочила отчуждението между съпрузите. Поради изложеното съдът счита, че запазването на брака е невъзможно и същият следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен.

По въпроса за вината:

Съдът, за да се произнесе на основание чл. 49, ал. 3 СК по въпроса за вината, съобрази следното:

Законовата уредба не дефинира понятието ”вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака”. Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение на всеки от съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за взаимност, съвместно живеене на съпрузите и грижи за семейството. В тази насока, за да се произнесе на основание чл.49, ал.3 вр. ал.1 от СК по въпроса за вината, съдът съобрази следното:

Ищецът твърди, че ответницата е предизвиквала ежедневни конфликти, проявявала е агресия и е омаловажавала приноса на ищеца към семейството.

Съдът изцяло възприема показанията на свидетелката, като в същото 3 време отчита, че ответницата не изразява становище по исковите претенции и не оспорва изнесените от ищеца твърдения.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установява, че конкретните причини и персонална вина за разстройство на брачните отношения и от там за настъпилата фактическа раздяла между страните е поведението на ответницата, която е изгонила ищеца от семейното им жилище в ***. Съдът приема че е налице дълбоко и непоправимо разстройство, поради което бракът следва да се прекрати с развод по вина на ответницата.

Относно ползването на семейното жилище:

Съгласно § 1 СК, семейно жилище по смисъла на СК е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца.

Ищецът желае възлагане на семейното жилище, като сочи като такова апартамент №199, намиращ се в гр. Варна, жк. „***", № 402, вх. 8, ет. 8. В същото време не представя никакви доказателства, че действително това е семейно жилище, доколкото твърди, че семейството е живеело заедно в гр.

***, *** и на практика никога не са живели семейно в Р България.

Съдът приема, че именно в *** е тяхното семейно жилище, като освен на твърденията на самия ищец, се основава и на факта, че детето на страните – *** е роден в *** и от раждането си живее с родителите си, а след раздялата им живее с майка си – отв.Й. в това жилище в гр. ***, ***.

Освен това ищецът не представя доказателства за собствеността и ползването на имота, който твърди, че е семейно жилище и в който той живее сега, а именно апартамент №199, намиращ се в гр. Варна, жк. „***", № 402, вх. 8, ет. 8, като в уточняваща молба от 24.04.2024г. заявява, че жилището било под наем, а наемател била майка му.

Предвид горното съдът намира за недоказан иска с правно основание чл.56 СК.

По разноските:

Съгласно чл.329 ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг /нормата е аналогична на чл.270 действащия до 01.03.2008 г. ГПК/. Според т.3 от ТР №119/56г. на ОСГК на ВС правилото по чл.270 ГПК /отм./ е приложимо и относно свързаните с брачния иск искания, вкл. относно родителските права, за мерките, относно 4 децата и за предоставяне на семейното жилище, независимо от това в чия полза ще бъде разрешен въпросът относно тях. Доколкото разпоредбата на чл.

329 ГПК е аналогична на разпоредбата на чл. 270 ГПК /отм./, съдът намира, че посоченото тълкуване не е загубило значението си и е приложимо и в настоящия случай. След като в случая съдът приема, че вината за прекратяване на брака е на съпруга – разноските по делото следва да бъдат възложени в негова тежест, независимо от изхода по останалите искове, разгледани в производството.

Ищецът не претендира разноски.

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса по иска за развод в размер на 25,56 евро, която следва да бъде заплатена от ответника.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Й. А. Й. ЕГН:********** и И.

Д. Й., ЕГН:**********, сключен на ***г. в гр.***, за който е съставен акт за граждански брак ***г. от Община ***, на основание чл. 49, ал.1 СК.

ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брачните отношения има съпругата И. Д. Й., ЕГН **********, на основание чл. 49, ал.3 СК.

ОТХВЪРЛЯ иска на Й. А. Й. ЕГН:********** за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Варна, жк. „***", № 402, вх. 8, ет. 8, aп. 199, на осн.чл.56, ал.1 СК.

ОСЪЖДА И. Д. Й., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 25.56 евро /двадесет и пет евро и 56 евроцента/, представляваща окончателна държавна такса по иска за развод, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

5

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6