Решение № 70 от 19.02.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 51/2026
- Вид
- Решение № 70
- Подписан
- 19.02.2026
- В сила
- 19.02.2026
- Състав
- Лилия Масева, Росица Велкова, София Икономова
Цитирани разпоредби
- чл. 427, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 432, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 61, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 638 · Търговски закон
- чл. 638, ал. 1, предл. първо · Търговски закон
- чл. 638, ал. 2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 70 гр. Благоевград, 19.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Лилия Масева
Членове:
Росица Велкова
София Икономова като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20261200500051 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от „МЕКС КО“ ЕООД, с ЕИК 130047971, седалище и адрес на управление: ********* - „СПОРТПРОМ“ АД, представлявано от управителя Е.И.К., чрез адв. К. И. Ч., с ЕГН **********, съдебен адрес: *********, против Постановление на ДСИ при Районен съд Разлог от 25.08.2025 г., с което се оставя без уважение молбата на „МЕКС КО“ ЕООД, с ЕИК 130047971 за изготвяне на постановление за възлагане на недвижими имоти по проведената публична продан по изпълнително дело № 1040/2019 г. по описа на ЧСИ Б.В., с per. № 890, с район на действие Окръжен съд - Благоевград, преобразувано под № 145/2025 г., по описа на СИС при PC Разлог, като недопустима, на основание чл. 432, ал. 1, т. 7 от ГЖ, във вр. с чл.
638, ал. 1, предл. първо ТЗ.
В жалбата се твърди, че при спиране на производството се спират и всички започнали да текат, но неизтекли срокове съгласно чл. 61, ал. 1 ГПК, като спирането на срока настъпва от събитието, по повод на което е спряно производството. Поддържа се, че обезпечителната мярка „спиране на изпълнението“ има незабавен ефект и се реализира чрез преустановяване на 1 изпълнителните действия от съдебния изпълнител въз основа на обезпечителната заповед. Твърди се, че няма нито в теорията, нито в съдебната практика основание сроковете по вече спряно изпълнение да продължат да текат до уведомяването на страните, които имат право да обжалват спирането, тъй като спирането действа спрямо всички незабавно до изричната му отмяна.
Освен това се излага, че „МЕКС КО“ ЕООД няма качеството на трето лице купувач, а е взискател и ипотекарен кредитор, който следи постоянно развитието на делата и изпълнителното производство, като няма нормативно изискване извършваните справки да се заявяват предварително или да се протоколират. Посочва се, че за спирането на изпълнението дружеството е знаело още на 02.12.2021 г., включително чрез телефонен разговор, а впоследствие е било уведомено и писмено със съобщение от 06.12.2021 г.
Накрая се твърди, че изложеното от съдебния изпълнител относно връченото на 19.01.2022 г. съобщение за втора обезпечителна заповед е неотносимо към спирането на срока по изпълнителното дело, тъй като това съобщение касае единствено правото да се обжалва допуснатото обезпечение, но не и момента, от който сроковете са спрени.
Ипотекарния длъжник „ВИКИ СПА“ ЕООД е изразил становище по жалбата, в което сочи че че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, защото при спиране на изпълнителното производство по чл. 638, ал. 1 ТЗ съдебният изпълнител няма право да извършва никакви нови изпълнителни действия, включително и такива, които формално се представят като „довършващи“ действия по вече започнато изпълнение.
Поддържа се, че спирането настъпва автоматично по силата на закона с откриване на производството по несъстоятелност и целта му е да се запази масата на несъстоятелността, да се осигури универсално принудително изпълнение чрез синдика и да се предотврати индивидуалното удовлетворяване на отделни кредитори, като ефектът е пълно процесуално обездвижване на индивидуалното изпълнение.
В отговора се оспорва тезата, че след спирането могат да се извършват действия като издаване на постановление за възлагане, разпределение на суми или превеждане на вече постъпили средства, ако основните действия са започнали преди спирането. Излага се, че всяко действие, което води до 2 удовлетворяване на кредитор, представлява изпълнително действие независимо дали е подготвително, формално или техническо, като определящ е резултатът върху масата на несъстоятелността. Подчертава се, че изпълнителното производство е единен процес, който се прекъсва изцяло със спирането, поради което не може да се довършва незавършен фактически състав и не може да се постигне изпълнителен резултат след откриване на несъстоятелността.
Твърди се, че след спирането съдебният изпълнител може да извършва единствено действия по администриране, които не засягат права на страните и не водят до прехвърляне на имущество или плащане, като уведомяване, справки, предаване на делото и други технически действия. Посочва се, че ако се извършат „довършващи“ изпълнителни действия, те са недопустими и нищожни или поне отменяеми, а полученото следва да се върне в масата на несъстоятелността, като е възможно да възникне и отговорност по чл. 646–647 ТЗ.
В заключение се поддържа, че след спирането само синдикът има право да осребрява имущество, да събира вземания и да разпределя постъпленията, а всяка намеса на съдебния изпълнител нарушава принципа на универсалност и равнопоставеност на кредиторите. Позовава се практика на ВКС и Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г., според които критерият за приложение на чл. 638 ТЗ е дали изпълнителният способ е приключил преди откриване на несъстоятелността, а не дали са извършени частични действия, като се твърди, че само действия, довели до окончателен правен резултат преди несъстоятелността, не се спират.
В мотивите си, ДСИ при РС – Разлог поддържа становище са неоснователност на депозирА.та жалба.
Благоевградски окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, намери следното:
С Разпореждане с изх. № 2543 / 01.08.2025 г. на основание чл. 426, чл.
427, ал. 5, вр. чл. 427, ал. 1, т. 1 ГПК постъпилото в Съдебно-изпълнителна служба при PC - изпълнително дело № 1040/2019 г. по описа на ЧСИ Б.В., е per. № 890, с район на действие Окръжен съд - Благоевград е преобразувано под № 20251240400145/2025 г. със страни: взискател - "МЕКС КО" ЕООД, 3
ЕИК 130047971, длъжник: "ПЕРУН-06" ООД и ипотекарен длъжник "ВИКИ СПА" ЕООД (н), ЕИК 203100641, въз основа на изпълнителен лист от 14.10.2019 г. по т.д. № 139/2019 г. по описа на ОС - Благоевград и с предмет: парично вземане - 752 773,42 лв., представляващи левова равностойност на 384 886.94 евро главница, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2019 г. до окончателното й изплащане, 32 242,13 лв., представляващи левова равностойност на 16 485,14 00 евро лихва, 8 625,15 лв. присъдени разноски в арбитражното производство, 90,00 д.т. в изпълнително дело № 1040/2019 г. по описа на ЧСИ Б.В., с per. № 890, както и разноските в изпълнителното дело.
С молба с вх. № 1648/25.08.2025 г. ДСИ при Районен съд - Разлог е сезиран с молба от взискателя да бъде продължено спряното изпълнително производство като се довърши фактическия състав на публичната продан на имущество на ипотекарния кредитор, проведена по изпълнително дело № 1040/2019 г. по описа на ЧСИ Б.В., с per. № 890 с издаване на постановление за възлагане на недвижимия имот. Искането се основава на съображения, изложени в мотивната част на Определение № 672 от14.02.2025 г., постановено по т.д. №20231100901272 по описа на СГС, TO, VI-2 състав, с което молбата на "МЕКС КО" ЕООД, ЕИК 130047971, с която е поискано от съда по несъстоятелността да даде разрешение по смисъла на чл. 638, ал. 2 ТЗ относно продължаване на индивидуалното принудително изпълнение срещу имущество на ипотекарния длъжник "ВИКИ СПА" ЕООД (н), ЕИК 203100641 е оставена без разглеждане поради липса на интерес.
По тази молба е издадено обжалваното постановление, с което същата е оставена без уважение като недопустима на основание чл. 432, ал. 1, т. 7 ГПК, вр. чл. 638, ал. 1, предл. първо ТЗ.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна стрА.:
Съгласно чл. 638, ал. 1 ТЗ с откриването на производството по несъстоятелност се спират всички индивидуални изпълнителни производства срещу длъжника. Спирането настъпва по силата на закона (ex lege) и е насочено към гарантиране принципа на универсалност на принудителното изпълнение в несъстоятелността, запазване на масата на несъстоятелността и предотвратяване на индивидуално удовлетворяване на кредитори извън производството по несъстоятелност.
4
Правният ефект от това спиране е пълно процесуално обездвижване на изпълнителното производство, като съдебният изпълнител губи правомощия да извършва каквито и да е изпълнителни действия, водещи до удовлетворяване на кредитори, разпределение на суми, прехвърляне на имущество или довършване на изпълнителен способ.
В този смисъл съдът споделя изложеното в постановлението на държавния съдебен изпълнител, че след настъпване на спирането по чл. 638, ал. 1 ТЗ не могат да се извършват и т.нар. „довършващи“ действия, независимо че определени фактически действия може да са били започнати преди спирането. Изпълнителното производство представлява единен процес, а не съвкупност от изолирани действия, поради което не е допустимо след спиране да се довършва незавършен фактически състав с цел постигане на изпълнителен резултат.
Съдът приема, че всяко действие, което има за последица удовлетворяване на кредитор или намаляване на имуществото на длъжника, следва да се квалифицира като изпълнително действие, независимо дали то се определя като техническо, формално или довършващо. Определящ е ефектът му спрямо масата на несъстоятелността, а не обстоятелството дали е започнато преди спирането.
След спирането съдебният изпълнител може да извършва единствено действия по администриране на делото, които не засягат правата на страните и не водят до разпореждане с имущество или плащане, каквито са уведомяване на страните, извършване на справки, констативни действия, както и предаване на делото на синдика или компетентния орган.
Съдът съобразява и задължителната практика на ВКС, включително Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК, съгласно която критерият за приложението на чл. 638 ТЗ е дали изпълнителният способ е приключил с настъпил окончателен правен резултат преди откриване на производството по несъстоятелност. Ако изпълнителният способ не е приключил, то действия по неговото продължаване или завършване след спирането са недопустими.
В този смисъл съдът намира за правилен извода на държавния съдебен изпълнител, че действия, насочени към разпределение на суми, издаване на 5 възлагателни актове или превеждане на средства след настъпване на спирането, представляват недопустимо продължаване на индивидуалното изпълнение и противоречат на чл. 638, ал. 1 ТЗ.
Относно доводите на жалбоподателя за приложението на чл. 61, ал. 1 ГПК съдът приема, че спирането на производството действително води до спиране на започнали, но неизтекли срокове. В случая обаче решаващо значение има обстоятелството, че спирането по чл. 638, ал. 1 ТЗ настъпва по силата на закона и не е обусловено от момента на уведомяване на страните.
Уведомяването е относимо към упражняване на правото на жалба, но не променя правния ефект на настъпилото по закон спиране.
Ето защо съдът намира, че постановлението на държавния съдебен изпълнител е правилно и законосъобразно, като жалбата следва да бъде оставена без уважение.
С оглед на това жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.
Водим от горното, Съдът:
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадена от „МЕКС КО“ ЕООД, с ЕИК 130047971, седалище и адрес на управление: ********* - „СПОРТПРОМ“ АД, представлявано от управителя Е.И.К., чрез адв. К. И. Ч., с ЕГН **********, съдебен адрес: *********, против Постановление на ДСИ при Районен съд Разлог от 25.08.2025 г., с което се оставя без уважение молбата на „МЕКС КО“ ЕООД, с ЕИК 130047971 за изготвяне на постановление за възлагане на недвижими имоти по проведената публична продан по изпълнително дело № 1040/2019 г. по описа на ЧСИ Б.В., с per. № 890, с район на действие Окръжен съд - Благоевград, преобразувано под № 145/2025 г., по описа на СИС при PC Разлог, като недопустима, на основание чл. 432, ал. 1, т. 7 от ГЖ, във вр. с чл.
638, ал. 1, предл. първо ТЗ.