Решение № 267031 от 17.12.2021, Софийски градски съд

Решение

№

Гр. С.,17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV

- "Д" състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Здравка Иванова

ЧЛЕНОВЕ:

Цветомира Кордоловска

Мл. съдия: Калина Станчева при секретаря Христина

Цветкова, като разгледа докладваното от мл. съдия Станчева в. гр. д. № 11690 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 146691 от 10.07.2020 г., постановено по гр. дело № 10634/2019 г., Софийски районен съд, I ГО, 30-ти състав, е отхвърлил предявения от П.Б.А. срещу Министерство на правосъдието, иск по чл. 441, ал. 1, изр. 2 от ГПК във вр. с чл. 49 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1 200 лева като част от претенция в общ размер на 23 284,38 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на държавни съдебни изпълнители по изпълнителни дела № 10126/2009 г. и № 20056/2011 г. по описа на ДСИ при СРС (последното присъединено към първото). Съдът не е разгледал предявените по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК в условията на евентуалност обратни искове с правно основание чл. 54 ЗЗД от Министерството на правосъдието срещу И.Д.М. и С.В.Б. – ДСИ по процесните изпълнителни дела, за заплащане на процесната сума от 1200 лева, съобразно участието им в причиняване на вредата, доколкото не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за тяхното разглеждане и съдът е отхвърлил главния иск. С решението, ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 100 лева – разноски за първа инстанция. Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на ответника – С.В.Б. и И.Д.М..

В законоустановения срок, срещу решението е постъпила въззивна жалба от П.Б.А., в която се прави оплакване, че решението е неправилно и необосновано, които пороци произтичат от неправилно установени факти и погрешно приложен материален закон. В жалбата се излагат и доводи за противоречие на първоинстанционното решение с материалния закон и процесуалните правила. Жалбоподателят счита, че анализът на фактите, направен с решението на СРС, е неправилен, като в подкрепа на доводите си излага подробни съображения. Твърди, че в нарушение на чл. 426, ал. 3 ГПК ДСИ по изпълнително дело № 10126/2009г. не е оставил молбата на взискателя от 25.09.2009 г. „за инкасиране на сумата от банковата сметка на длъжника“ без движение. С това действие на ДСИ се е стигнало до неуточняване на волята на взискателя и оттам до неналагане на запор на банковите сметки на длъжника. Поддържа, че ДСИ е пренебрегнал волята на взискателя да бъде наложен запор върху 7 броя МПС, конкретизирани в молба от 07.11.2013 година, като с това бездействие са причинени вреди на последния, изразяващи се в несъбиране на присъденото му от съда вземане спрямо длъжника. Пледира, че процесните действия и бездействия на ДСИ съставляват нарушение на конкретни разпоредби от процесуалния закон, а именно – чл. 426 ГПК и чл. 431 ГПК, от които за взискателя настъпили вреди, доколкото налагането на запор върху МПС, което вече е обект на един наложен запор, а отделно и на особен залог, е направило осъществяването на вземането още по-непостижимо. Акцентира, че съгласно практиката на ВКС понятието вреди по смисъла на чл. 45 ЗЗД включва в предметния си обхват и пропуснатите ползи в резултат на неправомерното поведение на ответника. Извежда, че в настоящия случай поради незаконосъобразните действия на ДСИ не е реализирана никаква част от вземането на взискателя, което към момента на образуване на изпълнителното дело през 2009 г., а впоследствие и през 2011 г., не е било в ниска степен на вероятност изпълнимо, тъй като видно от доказателствата длъжникът е разполагал с банкови сметки, движимо и недвижимо имущество и е обявен в ликвидация едва през 2016 година. С оглед изложеното, моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

По делото е постъпило становище на

Министерство на правосъдието по уточнителна молба на въззивника от 15.02.2021 г., в което се твърди, че по процесното изп. дело № 10126/2009 г. (включително след обединяването му с изп. дело № 20056/2011 г.) са извършени множество справки относно имотното състояние на длъжника, като не са установени никакви нарушения от страна на съдебните изпълнители. В становището е отправена молба до въззивния съд за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и за потвърждаване на решението на първата инстанция като правилно и законосъобразно.

Постъпило е становище по въззивната жалба от страна на третото лице-помагач на страната на ответника И.Д.М., чрез адв. В., с което се заявява неоснователност на депозираната въззивна жалба. Излагат се съображения за това, че И.М. в качеството си на ДСИ е работила по изп. дело № 20056/2011 г., като очевидно подадената от ищеца молба от 25.09.2009 г. няма как да касае цитираното изпълнително производство, развило се близо две години след депозиране на последната. Поддържа, че в рамките на изпълнителното дело, по което г-жа М. е работила, не е постъпвала молба за налагане на запор върху 7 броя МПС. На последно място посочва, че молбата на взискателя от 23.02.2016 г. не е входирана в рамките на изпълнителното дело от 2011 година.

Депозирано е становище по въззивната жалба и от страна на третото лице-помагач на страната на ответника С.В.Б., с което той оспорва същата, твърдейки, че решението на СРС е правилно и законосъобразно постановено. На първо място навежда, че в ГПК не е предвиден способ за изпълнение „инкасиране на сума по банкова сметка ***“, какъвто е поискан от взискателя с молбата от 25.09.2009 г. Твърди, че жалбоподателят прикрива цялостното съдържание на молбата, тъй като в нея пишело „след получаване на ПДИ, ако не се преведе сумата, ще поискам допълнителни действия“, с което изявление отменил първата част на своята молба за предприемане на действия по принудително изпълнение, доколкото последните са само един заместител на доброволното изпълнение. Обръща внимание, че взискателят не е оспорил действията на ДСИ по предвидения за това ред. Акцентира, че към 07.11.2013 г. изпълнителното дело е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – по давност. Накрая заключава, че ефективността и законосъобразността на действията на ДСИ са потвърдени и от заключението на Инспектората към Министерство на правосъдието, съгласно което не са установени никакви нарушения от страна на съдебните изпълнители.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Между страните не е спорно, а и от приложените по делото писмени доказателства се установява, че изпълнително дело № 10126 по описа на ДСИ С.Б., е образувано по молба от 25.09.2009 г. на взискателя А., въз основа на изпълнителен лист от 23.07.2009 г., издаден от СРС, 75 състав по гр.д. № 2815/2008 г., по силата на който „Ч.– С.“ АД дължи на кредитора П.А. обезщетение за неимуществени вреди от ексцес на професионално заболяване в размер на 6000 лева, ведно със законната лихва от 04.02.2008 г., обезщетение за имуществени вреди в размер на 3000 лева, ведно със законната лихва от 04.02.2008 г. и разноски по делото в размер на 100 лева.

Веднага след образуване на изпълнителното дело, на 28.09.2009 г., след резолюция на ДСИ, е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника на вписания му адрес за управление, а именно – гр.

Софи,я ул. „******, като поканата се върнала на 20.10.2009 г. с отбелязване, че такава фирма няма на посочения адрес. С резолюция от 27.10.2009 г. ДСИ е разпоредил тази покана да се счита редовно връчена по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, както и да се изпрати искане до НАП за справка относно имуществото на длъжника и притежаваните от последния банкови сметки. Искането е изпратено на следващия ден -28.10.2009 г.

В отговор на това искане е постъпила справка от 23.11.2009 г. от Столична община – Дирекция „ПАМДТ“, отдел Надежда/Връбница, видно от която „Ч.С.“ АД притежава 130 декларирани МПС. Справката възпроизвежда само една част от тях, като не съдържа данни за наложени обезпечителни мерки (запори). Справката не съдържа данни за притежавани недвижими имоти и/или банкови сметки.

Така на 17.12.2009 г. взискателят е поискал справка относно банковите сметки на длъжника, като ДСИ е уважил молбата с резолюция от 18.12.2009 г. и искане за справка е отправено до НАП на 28.12.2009 г. В резултат на това НАП изпратил до ДСИ писма, в едно от които с дата 28.01.2010 г. се сочи, че „Ч.– С.“ АД има открити банкови сметки в Общинска банка. В друго писмо от същата дата се сочи, че длъжникът притежава недвижимо имущество, находящо се в град С.,***, а от писмо от 29.01.2010 г. става ясно, че дружеството има имущество и на ул. „Клокотница“. Изпратени са и други писма, които обаче не съдържат данни за притежавани имоти и банкови сметки от длъжника.

На 02.02.2010 г. ДСИ е указал да се изпратят нови ПДИ на установените адреси и да се наложат запори на сметките на длъжника в Общинска банка. Такъв е наложен на 03.02.2010 г. за сума в размер на 11 595, 11 лева, като запорното съобщение е връчено на третото задължено лице на 17.02.2010 г. Третото задължено лице е отговорило, че по сметките на „Ч.С.“ АД са налице предходни запори. Последвали са нови ПДИ, които също са върнати (на 18.03.2010 г. и на 24.03.2010 г.) с отбелязване, че и на двата адреса длъжникът не е намерен.

На 08.04.2010 г. взискателят депозирал нова молба до ДСИ, по повод на която ДСИ Б. е изпратил напомнително писмо до Общинска банка с указания за изпълнение на наложения запор. На 28.04.2010 г. банката отговорила, че по сметките на длъжника са налице предходни запори, които вече се изпълняват, като се спазва редът от получаването на запорните съобщения.

Взискателят е поискал допълнително проучване имуществото на длъжника с молба от 08.04.2010 г., като с резолюция ДСИ удовлетворил искането и изпратил запитване до НАП. По така направеното искане, постъпил отговор от ТД НАП, гр. С., офис „Възраждане“, че длъжникът няма декларирано движимо и недвижимо имущество на територията на район „Възраждане“.

С инициираща молба от 24.03.2011 г. на взискателя-ищец е образувано ново изпълнително дело - № 20056 по описа на ДСИ И.М. за 2011 година и въз основа на издаден изпълнителен лист от 23.01.2008 г., по силата на който „Ч.С.“ АД е осъдена да заплати на П.А. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500 лева и за имуществени вреди в размер на 123 лева. Със същата молба се иска още инкасиране на суми от сметките на длъжника, както и присъединяване на изпълнителното дело към по-рано образуваното изп. дело № 10126/2009 г. по описа на ДСИ Б.. С резолюция от 25.03.2011 г. ДСИ М. е присъединила делото, а наред с това е наредила и изпращане на уведомление до НАП на осн. чл. 458 ГПК, и на ПДИ до длъжника. ПДИ е върната на 25.05.2011 г. с отбелязване, че служителите на длъжника отказват да получат съдебните книжа. Последвало е второ посещение на адреса на управление на 07.07.2011 г., като при него не е намерено лице, което да получи книжата, поради което и е залепено уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК.

В отговор на последвали нови действия на ДСИ Б.,***, дирекция „ПАМДТ“ – „Надежда/Връбница“ посочила, че длъжникът „Ч.С.“ АД няма декларирани имоти на територията на района, но притежава 43 броя МПС. В справката, в която МПС са индивидуализирани подробно, не се сочи по отношение на същите да има запори. ДСИ отново е разпоредил връчване до длъжника на ПДИ.

Взискателят в молба от 14.12.2012 г. е поискал от ДСИ да провери наложения запор в банката, като след изпратени запитвания, е получена справка от ТД на НАП, гр. С., офис „Илинден“, в която са отбелязани банковите сметки на длъжника, един недвижим имот и МПС – без данни за наложен върху тях запор.

Разпечатката съдържа 31 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/42dc87c4-ebba-4411-ada4-b5471345d050