Решение № 247 от 23.05.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Пазарджик, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря Д. Г. М. като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20235220200332 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 22-1006-002385 от 25.07.2022 г. на Началник група към сектор Пътна полиция при ОД на МВР Пазарджик е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.174, ал.3 от ЗДвП на Ц.

И. Н. с ЕГН: ********** от гр. Пазарджик, ул. „Ц.С.“ № 52, ет.2 за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Срещу НП е подадена в срок жалба от Ц. И. Н., в която се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на постановлението, издаването му при съществени процесуални нарушения. Счита НП за незаконосъобразно и моли да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа жалбата. Счита, че атакуваното НП е незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Сочи, че му било за първи път да дава проба, като се опитал да даде такава, но уредът не отчел. Не дал след това кръв за изследване.

Ответникът по жалбата, не се явява, не изпраща представител и не взема 1 становище по жалбата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

На ... г. полицейските служители – свидетелите Д. С. и К. К. изпълнявали служебните си задължения за установяване на нарушения по ЗДвП, като около 23,50 часа се намирали на пункт на кръстовището на ул.

„Г.Г.“ и ул. „Св. ИИ.Р.“ в гр. Пазарджик. Спрели за проверка лек на автомобил марка М. с рег. ..., Водачът, установен по-късно като жалбоподателя Ц. И. Н., лъхал на алкохол. Полицейските служители поискали да тестват за алкохол жалбоподателя с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARDM 0195. Обяснили на жалбоподателя как да даде качествена проба с уреда и какви са последствията, ако откаже да даде проба. Н. заявил, че е пил и се чуди дали да даде проба, защото и в двата случая щяло да бъде лошо за него. В крайна сметка се съгласил да даде проба, но вместо да издиша около 6-7 секунди въздух в уреда, както му обяснили полицейските служители, духнал за 1 секунда и върнал уреда на полицейските служители. Те му обяснили, че за да е качествена пробата, трябва по-дълго да издиша въздуха, но жалбоподателят им заявил, че вече е дал проба и няма да даде друга. К. отново му обяснил, че така дадената проба не е валидна и ако откаже да даде качествена, ще трябва да му съставят акт за отказ от даване на проба, но жалбоподателят категорично отказал да даде проба. На място свидетелят С. съставил АУАН на жалбоподателя, който му предявил и последният подписал и получил. На жалбоподателя е бил издаден талон за изследване с № 125004, който последният също подписал и получил, но впоследствие не е дал кръв за изследване. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от доказателствата, събрани по делото – гласни и писмени. Показанията на свидетелите С. и К. са категорични, ясни, последователни и взаимнодопълващи се по отношение на съставомерните признаци, поради което съдът ги кредитира изцяло. Те се потвърждават и от писмените доказателства по делото. По същество 2 жалбоподателят не отрича фактическата обстановка, изложена в АУАН и НП.

Показанията на полицейските служители са дадени и от лица, които не са заинтересовани по никакъв начин от изхода на делото. В крайна сметка по отношение на съставомерните признаци на извършеното нарушение – управление от страна на жалбоподателя на автомобила и отказ за извършване на проба за употреба на алкохол с техническо средство, изнесеното от полицейските служители е ясно, категорично и потвърждава гореизложената фактическа обстановка. Жалбоподателят не е дал и кръв за изследване.

При така установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че жалбоподателят е управлявал МПС на посоченото място в НП, когато е спрян за проверка от полицейските служители на кръстовището на ул. „Г.Г.“ и ул.

„Св. ИИ.Р.“ в гр. Пазарджик. Категорично се установи, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол при извършена от контролните органи проверка на процесната дата. На санкционираното лице е бил издаден талон за изследване с № 125004, който последният подписал и получил.

Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП е ясна и очертава два състава на административни нарушения – отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол или други упойващи вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване. Водачът няма право да отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или наркотични вещества в кръвта, поради което и отказът е въздигнат от законодателя в съставомерно деяние. Водачът няма право да избира и начина, по който да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол или други упойващи вещества. Предпоставките, установени от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози за издаване на талон за изследване на кръвта не включват избор на водача на начина, по който да му бъде извършена проверка.

Задължението на контролните органи за издаване на талон за изследване, установено от чл.3, ал.2 от Наредбата възниква, когато: 1. лицето откаже 3 извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3. извършената проба с техническо средство или тест е некачествена или невалидна; 4. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. Видно е, че законодателят е приравнил като последици както отказа за тестване, така и например некачествените проби. Нещо повече – в редица разпоредби на Наредбата изрично е записано, че поведението на лицето по време на проверката, вследствие на което не може да бъде извършена проба, се приравнява на отказ. Така например съгласно чл. 2, ал.1 от Наредбата: „При извършване на проверка за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве“, като съгласно втората алинея на същия член: „Неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава“. В тази насока е и разпоредбата на чл.6, ал.4 от Наредбата: „В случай че не приема показанията на техническото средство за установяване употребата на алкохол, лицето избира дали установяването да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване. При отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство“.

Следователно, като са издали талон за изследване, контролните органи са спазили реда на Наредбата. На основание чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП водачът може да бъде санкциониран и за неизпълнение на направлението за изследване на кръвта, което в конкретния случай жалбоподателят също не е изпълнил. Съставянето на талон за изследване е доказателство на първо място за заявения от водача отказ, който наред с установеното управление на МПС изпълва административно-наказателния състав на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Този законов текст съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно и самостоятелното осъществяване на която и да е от тях, дава възможност на наказващия орган да упражни компетентността си. В тази посока е налице многобройна съдебна практика, като например Решение от 4

8.04.2014 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 62/2014 г., Решение № 732 от 12.12.2015 г. на АдмС - Пазарджик по к. н. а. х. д. № 838/2015 г. и други.

Установи се, че жалбоподателят не се е явил в дадения му срок за даване на кръвна проба, поради което това също се явява и неизпълнение на предписанието за медицинско изследване.

Следователно НП се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Наложените санкции - глоба в размер на 2000 лв. и лишаване право да управлява МПС за срок от 24 месеца - са твърдо определени от закона и не следва да бъдат коригирани.

При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП.

С оглед засегнатите отношения по безопасност на движението по пътищата, живота и здравето на участниците в него, категорично не са налице предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че по делото е приложена и справка за нарушител-водач, от която се вижда, че жалбоподателят се явява системен нарушител на правилата за движение по пътищата, като има издадени три НП и пет ел. фиша за извършени нарушения преди процесната дата.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, поради което ще следва да се потвърди.

По делото липсва искане за присъждане на разноски от страна на ответника по жалбата.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.5 и ал.9 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно наказателно постановление № 22-1006-002385 от 25.07.2022 г. на Началник група към сектор Пътна полиция при ОД на МВР Пазарджик, с което е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.174, ал.3 от ЗДвП на Ц. И. Н. с ЕГН: ********** от гр.

Пазарджик, ул. „Ц.С.“ № 52, ет.2 за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

5

Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6