Определение № 249 от 26.05.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 249 гр. Ловеч, 26.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА в присъствието на прокурора РУМЕН Ив. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Частно наказателно дело № 20264300200226 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16 от ЗПИИРКОРНФС.

Делото е изпратено по подсъдност на основание чл. 31, ал. 1, от ЗПИИРКОРНФС от ОС – Силистра, където е било образувано като ЧНД № 152/2026 година и е прекратено по подсъдност с Разпореждане № 156/05.05.2026 година. Същото е било образувано по изпратено им от германските компетентни власти Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение № 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и касае засегнатото лице А. Н. М., роден на ****** г., с последен известен постоянен адрес по делото: с. Б, обл. Ловеч, ул.

„****** и настоящ адрес: с. Б, обл. Ловеч, ул. „***** Наложената финансова санкция се изразява в налагане на задължение за заплащане на парична сума, в размер на 60,00 евро, която е наложена с решението за осъждане, както и 28,50 евро разноски по съдебното и административното производство, довели до решението или общият размер на финансовата санкция е 88,50 (осемдесет и осем евро и петдесет цента) евро.

От приложената справка от НБД „Население” (л. 21 по ЧНД № 152/2026 г. по описа на Окръжен съд – Силистра), се установяват пълните данни на засегнатото лице – А. Н. М., роден на ****** г., с последен известен 1 постоянен адрес по делото: с. Б, обл. Ловеч, ул. „****** и настоящ адрес: с. Б, обл. Ловеч, ул. „*****

В съдебно заседание прокурорът поддържа искането за признаване на финансовата санкция, като счита, че са налице законовите предпоставки за това.

Засегнатото лице А. Н. М., редовно призован, се явява лично, признава за извършеното нарушение във ФР Германия и заявява, че е съглА. съдът да признае глобата, която впоследствие да плати.

Съдът като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази следното:

Удостоверението издадено по чл.4 от Рамковото решение 2005/ 214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимното признаване на финансови санкции е издадено въз основа на Решение № 05.05.36331.1 на Zentrale bußgeldstelle des Polizeipräsidiums rheinpfalz – Федерална Република Германия за прилагане на финансови санкции, като същото е постановено на 14.07.2025 г. и е влязло в законна сила на 26.08.2025 година. Решението се отнася за превишаване на допустима максимална скорост с 20 км/ч. с лек автомобил извън населени места. За посоченото деяние не се изисква двойна наказуемост, същото се отнася за административно нарушение извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на изискванията по чл.4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции.

Същото е преведено на български език (л. 2 – л. 9 по ЧНД № 152/2026 г. по описа на Окръжен съд – Силистра). Не са събрани доказателства, че срещу осъденото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнение на решението недопустимо. Засегнатото лице не е представило доказателства за пълно или частично изпълнение, които да са извършени във връзка с решението за налагане на финансова санкция, за което бяха изискивани доказателства от издаващата държава. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за решение на български съд.

2

Съдът констатира, че наложената финансова санкция е не по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума.

Решението не се отнася за деяния, които по българското законодателство се считат извършени изцяло или отчасти на територията на Република България или са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношения на такива деяния.

Решението се отнася за деяние, както се посочи по-горе, което съставлява превишение на допустима максимална скорост с 20 км/ч. с лек автомобил извън населени места, което е наказуемо от издаващата държава – съгласно чл. 41, ал.1, в съвкупност с Приложение 2, чл. 49 от Правилника за движение по пътищата (StVO), чл. 24 от Закона за движението по пътищата (StVG), 11.3.3 от Федерален каталог за финансови санкции (BKat).

В удостоверението е посочено, че: „На 17.05.2025 г. в 02:59 часа засегнатото лице в Gemarking Ramstein-Miesenbach, BAB 6 bei km 633,280 FR Saarbrucken, с рег. № O B 4688 BE превишил допустимата максимална скорост с 20 км/ч. с лек автомобил извън населени места, при допустима скорост 80 км/ч., е установена 100 км/ч. след приспадане на дапустимите отклонения.

Засегнатото лице – А. Н. М., към момента на извършване на нарушението е бил пълнолетен и наказателно отговорен и подлежи на наказателно преследване за деянието, обосноваващо решението. Видно от представеното удостоверение Атанасов е бил уведомен съгласно законодателството на издаващата държава относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване.

Решението е постановено от несъдебен орган в издаващата държава, същото е постановено на 14.07.2025 г. и е влязло в законна сила на 26.08.2025 година. Финансовата санкция се изразява в налагане на задължение за заплащане на парична сума в размер на 88,50 евро, която е наложена с решението за осъждане за правонарушение.

От така представените доказателства се установява, че представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение. Не са налице условията за намаляване на финансовата санкция, тъй като не попадат под юрисдикцията на българските съдилища, както се посочи по-горе.

3

Предвид изложеното, следва представеното решение да бъде признато и изпратено на органите на НАП за изпълнение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЗНАВА Решение № 05.05.36331.1 на Zentrale bußgeldstelle des Polizeipräsidiums rheinpfalz – Федерална Република Германия за прилагане на финансови санкции, като същото е постановено на 14.07.2025 г. и е влязло в законна сила на 26.08.2025 година, с което по отношение на българския гражданин А. Н. М., роден на ****** г., ЕГН: **********, с последен известен постоянен адрес по делото: с. Б, обл. Ловеч, ул. „****** и настоящ адрес: с. Б, обл. Ловеч, ул. „***** е наложена финансова санкция – ГЛОБА в размер на 88,50 (осемдесет и осем евро и петдесет цента) евро, за извършено нарушение съгласно чл. 41, ал.1, в съвкупност с Приложение 2, чл. 49 от Правилника за движение по пътищата (StVO), чл. 24 от Закона за движението по пътищата (StVG), 11.3.3 от Федерален каталог за финансови санкции (BKat), за това, че на 17.05.2025 г. в 02:59 часа засегнатото лице в Gemarking Ramstein-Miesenbach, BAB 6 bei km 633,280 FR Saarbrucken, с рег. № OB 4688 BE превишил допустимата максимална скорост с 20 км/ч. с лек автомобил извън населени места, при допустима скорост 80 км/ч., е установена 100 км/ч. след приспадане на дапустимите отклонения.

ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати на Национална агенция за приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

След получаване на решението, Националната агенция за приходите незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл.36 във вр. с чл.22, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, като след приключването на изпълнението, следва да бъдем уведомени, за да се уведоми компетентния орган на издаващата държава.

ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава, както копие от решението да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република България.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес пред Апелативен съд гр. В. Търново, като обжалването съгласно чл.20, ал.1 изр.

4 последно от ЗПИИРКОРНФС не спира изпълнение на решението.

Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________ 5