Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 103 от 26.10.2021, Районен съд - Пирдоп

Съд
Районен съд - Пирдоп
Дело
Гражданско дело 484/2020
Вид
Решение № 103
Подписан
26.10.2021
В сила
04.03.2022
Състав
Цонка Тодорова Миткова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. , 26.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в пУ.ично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ц.Т.М. при участието на секретаря Г.С.И. като разгледа докладваното от Ц.Т.М. Гражданско дело № 20201860100484 по описа за 2020 година

Производството е по чл. 200 от КТ.

Производството по делото е образувано по искова молба от Г. Й. У., ЕГН **********, адрес: град Е., С. област, кв. 13, блок 3, вход В, ет. 7, ап. 47, чрез адвокат А.И. от САК – пълномощник, със съдебен адрес: град П., С. област, ул. „****************” № 75Б, срещу „***********” АД, със седалище и адрес на управление: село М., С. област.

По обстоятелствата изложени в исковата молба, ищецът моли съда да постанови решение, с което ответника да му заплати следните суми:

1. Сумата от 7 500.00 лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лекарства, балнеолечение и имобилизиращ гръден корсет, хигиенни материали и принадлежности, във връзка с трудовата злополука станала на 24.11.2002г., за периода от 01.09.2020 г. до 24.07.2022 г., когато ищеца ще навърши 65 години, ведно със законната лихва върху нея;

2. Сумата от 29 500.00 лева /намалена в с.з. на 08.06.2021 г. на 27 141.23 лева-л.121/, съставляваща обезщетение за имуществени вреди – представляващи разликата между трудовото ми възнаграждение, което ищеца 1 е щял да получи като здрав в ответното дружество и пенсията за инвалидност, във връзка с трудовата злополука, станала на 24.11.2002г., за периода от 01.09.2020 г. до 24.07.2022 г., ведно със законната лихва върху нея;

3. Сумата от 1 500.00 лева /увеличена в с.з. на 08.06.2021 г. на 2 500.00 лева-л.121/, представляваща обезщетение за сумите, които ищеца е щял да получи на работното си място, ако е работел, съгласно сключения в Дружеството КТД, като „коледни“, „великденски“ добавки и помощ за лятна почивка за периода 01.09.2020 г. до 24.07.2022 г., ведно със законната лихва върху тях и които са пряко пропуснати ползи;

4. Сумата от 1 840.00 лева /увеличена в с.з. на 08.06.2021 г. на 3 750.00 лева-л.121/, представляваща обезщетение за осигурявана от Дружеството храна на работещите в него съгласно КТД и нормативните документи за столово хранене за периода от 01.09.2020г. до 24.07.2022г., както и законната лихва върху нея, които се явяват пропуснати за ищеца ползи;

5. Сумата от 5 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, включително и психически свързани с влошаване на състоянието на ищеца поради ексцес.

Ищецът моли предявените искове да бъдат уважени, ведно със законните последици и да му бъдат присъдени направените разноски по делото.

Ответникът „***********” АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: село М., С. област, чрез пълномощника си Л.Б. – юрисконсулт, в дадения му от съда срок, е дал писмен отговор, представил е копие на писмено доказателство под № 3 и е направил доказателствени искания.

Ответникът „***********” АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: село М., С. област, чрез пълномощника си Л.Б. – юрисконсулт в писмения си отговор, оспорва предявените искове по основание и размер, и моли да бъдат отхвърлени, ведно със законните последици и да му бъдат присъдени направените разноски по делото.

Районен съд – П., след като обсъди събраните доказателства по делото и ведно с доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

2

Съдът приема за безспорни и не се нуждаят от доказване следните обстоятелства по делото: че ищецът е работил в ответното дружество на длъжност механо-шлосер повече от 15 /петнадесет/ години; че на 24.11.2002г. около 01.30 часа по време на работа в ответното дружество ищецът е претърпял трудова злополука, за което е била съставена декларация за трудова злополука от ответното дружество „***********“ АД; че с разпореждане на НОИ

№179/03.12.2002г. е прието, че настъпилото травматично увреждане е трудова злополука; че с решение №4000/21.10.2003г. на ТЕЛК е била определена на ищеца намалена работоспособност 82.5 % за срок от една година, със срок на инвалидност до 01.10.2004г., и по този повод с решение по гр.д. № 151/2004г. на РСПп, са били присъдени на ищеца обезщетения за неимуществени и имуществени вреди; че с решение №5009/08.12.2004г. на ТЕЛК е била определена на ищеца 84% намалена работоспособност за срок от три години, със срок на инвалидност до 01.12.2007г. и по този повод с решение по гр.д. № 41/2005г. на РСПп е било присъдено на ищеца обезщетение за имуществени вреди; че с решение №0019/03.01.2008г. на ТЕЛК е била определена на ищеца намалена работоспособност 84% за срок от три години, със срок на инвалидност до 01.01.2011г., и по този повод с решение по гр.д.№214/2008г. на РСПп е било присъдено обезщетение на ищеца за имуществени вреди; че с решение №0166/11.02.2010г. на ТЕЛК е била определена на ищеца обща инвалидност 78%, от които 74% за трудова злополука и 20% за общо заболяване и по този повод с решение по гр.д.№ 367/2011г. на РСПп е било присъдено обезщетение на ищеца за имуществен вреди; че с решение №0238/19.02.2013г. на ТЕЛК е била определена на ищеца обща инвалидност 84%, от които 78% за трудова злополука и 30% за общо заболяване, и по този повод с решение по гр.д.

№255/2013г. на РСПп му е било присъдено обезщетение за имуществени вреди, че с решение №0822/28.09.2017г. на ТЕЛК е била определена на ищеца обща инвалидност 92%, от които 78% за трудова злополука, и по този повод с решение по гр.д.№47/2018г. на РСПп е било присъдено обезщетение на ищеца за имуществен вреди, тъй като в тази насока няма спор между страните по делото и са представени надлежни писмени доказателства, които не са оспорени от ответника.

В тази връзка се съдържат писмени доказателства в описаните по-горе гр.дела: гр.д.№ 41/2005г., гр.д.№ 151/2005г., гр.д.№ 214/2008г., гр.д.№ 367/2011г., гр.д.№ 255/2013г., гр.д.№ 47/2018г. – всичките 3 на РС-П. – свършени. Съдът не е събирал допълнителни доказателства по делото във връзка с безспорните обстоятелства между страните.

Съдът приема за спорни и се нуждаят от доказване всички останали обстоятелства по делото: че с решение № ****/29.09.2020г. на ТЕЛК ищеца отново е бил инвалидизиран за срок от три години до дата 01.09.2023г., с процент на инвалидност 94%, от които 78% за трудова злополука; че е налице ексец в заболяването на ищеца, което е в резултат на трудовата злополука; че този ексец води до болки и страдания свързани със състоянието на ищеца, включително и задълбочаване на чувството му за непълноценност, излишност и срам; че ищеца е в тежест на близките си ежедневно, безпомощен е в бита, обслужването и няма никакви социални контакти извън семейството, като избягва да излиза между хора поради неудобства – памперси, неприятна миризма и пр.; че от 42 /четиридесет и две/ годишна възраст до момента ищеца е инвалид и социално неприемлив човек за всички освен за най-близките си, но и от тях той изпитва срам заради уврежданията си; че към момента ищеца е безработен и няма други доходи освен отпуснатата му пенсия за инвалидност, считано от 01.07.2020г.; че ищеца търпи описаните в ИМ имуществени и неимуществени вреди, подробно описани по пера и размер от т.1 до т.5, тъй като в тази насока има спор между страните по делото и представените писмени доказателства са оспорени от ответника. Съдът е допуснал събирането на допълнителни доказателства по делото във връзка със спорните обстоятелства между страните.

Видно от ЕР на ТЕЛК № **** от 29.09.2020 г. на МБАЛ

„**************“ ЕООД, че на ищеца е определена 94% трайно намалена работоспособност без чужда помощ, от които 78% в резултат на трудовата злополука станала на 24.11.2002г., за срок от три години, до дата 01.09.2023 г. и водещата диагноза е “последици от счупване на гръбначния стълб”, което е състояние “След фрактура на 10-ти прешлен, комоцио и контузия на гръбначния мозък – 2002 г., долна спастична парапареза – средна степен в ляво и латентна в дясно. Инконтиненция на урина и енкопреза.

Спондилиартроза трайни функционални нарушения”./л.8/ Установява се от това експертно решение, че ищецът е негоден за ТФР, нощен труд, работа свързана с ходене и психическо напрежение и е негоден да работи като механо-шлосер. Видно от служебна бележка изх. № ***********/ 11.11.2020 4 г. на Дирекция „Бюро по труда“ Б., че ищеца е регистриран като безработен за периода от 05.11.2020 г. до момента. /л.12/ Видно от разпореждане на НОИ, ТП - София област от 01.07.2020 г., че на ищеца е отпусната пенсия за инвалидност поради трудова злополука в размер на 635.75 лева./л.7/ По делото са представени от ищеца 3 броя рецепти за изписани лекарства на ищеца./л.9,л.10,л.11/ По делото е представен Колективен трудов договор /КТД/ 2020 – 2022 г. на „***********“ АД с. М../л.28-л.38/ По делото са представени от ищеца 3 броя рецепти за изписани лекарства на ищеца./л.65,л.66,л.67/ В с.з. на 30.03.2021 г. е направена констатация от трудовата книжка на ищеца Г. Й. У., че в същата няма отбелязвания той да работи по трудов договор при друг работодател за посочения в ИМ период./л.77,л.78/ Видно от служебна бележка изх. № 28 11.05.2021 г. на КНСБ при „***********“ АД, че ищецът Г. Й. У. е членувал в КНСБ в периода от 1990 г. до 20.10.2002 г./л.111/

Във връзка със спорните обстоятелства между страните, съдът допусна две съдебно – медицински експертизи /СМЕ/ и съдебно – счетоводни експертизи /ССчЕ/.

Видно от заключението на съдебно – медицинската експертиза /СМЕ, л.103-л.108/, депозирано от вещото лице д-р Б. М. СТ., което е оспорено от адв. И. – пълномощник на ищеца, не е оспорено от юриск.Б. – пълномощник на ответника, и е прието от съда в с.з. на 08.06.2021г. /л.112-л.122/, че ищецът страда от състояние след счупване на 10-ти гръден прешлен с компресия и контузия на гръбначен мозък /2002г./, остатъчна долна спастична пареза – умерена за ляв крак, латентна за десен, инконтиненция на урина, вторични дегенеративни промени на гръден и поясен отдел на гръбнака с клиновидна деформация на телата Th7 и Th8, остеохондроза, изразена кифоза в гръден сегмент и S – образна сколиоза. Видно е от заключението на СМЕ, че за това състояние на ищеца с ЕР на ТЕЛК са определени максимален процент ТНР – 78%, експертизата на трудоспособността, проследена хронологично от 2013 г., както и при клиничен преглед не установява утежняване на неврологичния дефицит на ищеца, последици на трудовата злополука през 2002 г. т.е. състоянието е стационирано, дефинитивно, вторичните дегенеративни промени на гръбначния стълб, върху които се наслояват и естествени възрастови промени, водят до нарушена статобиомеханика и при по – 5 продължително физическо натоварване, както и от неблагоприятен климат, е възможно да провокират болкова симптоматика, която се повлиява от нестероидни противовъзпалителни медикаменти и аналгетици, които се приемат на курсове, не повече от 10 дни. Видно е от заключението на СМЕ, че наличието на тазово – резервоарен синдром с незадръжка на урина и изпражнения са противопоказни за водни процедури и противоречат на твърденията на ищеца, че провежда амбулаторно санаториално лечение 2 пъти годишно в Павел баня с добро повлияване от топлата вода, като след м.септември 2017 г. не са представени документи за проведено лечение.

Видно е от заключението на СМЕ, че ищеца има корсет от 10 години, но е неудобен и не го ползва, по – често използва лумбален колан, изписан преди 1 година, цените на стабилизиращите лумбални колани са от 85 лева до 200 лева, с тези колани се постига високостепенна стабилизация на поясната и тазовата части на гръбнака, водят до безболезнено движение чрез корекция положението на гръбначния стълб и оптимално разпределение на натоварването върху прешлените, носят се при физическо натоварване, непрекъснатото им ползване води до хипотрофия на мускулатурата, при дегенеративни промени на гръбначния стълб се препоръчва санаториално лечение два пъти годишно, което се покрива изцяло от НЗОК и не се заплаща потребителска такса от лица с гр.инвалидност. Видно е от заключението на СМЕ, че НЗОК не заплаща медикаментите, които са приложени за лечение на посочените увреждания, с издадени рецептурни бланки на ищеца, през изминалия 19 годишен период от злополуката ищецът не е придобил допълнителна квалификация и умения за упражняване на определен вид дейност, пригодена към неговото състояние и на този етап няма дейности, които той би могъл да упражнява и да не са свързани с посочените противопоказани условия на труд, към момента състоянието на ищеца е стационирано, дефинитивно и с оглед давността на увреждането не очаква възстановяване на остатъчния неврологичен дефицит.