Решение № 156 от 16.08.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Кърджали, 16.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Ешпеков при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Боян Ешпеков Административно наказателно дело № 20265140200386 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 72, ал. 9 от ЗМВР.

Делото е образувано във връзка с подадена жалба от С. Д. С. против Заповед за задържане на лице с рег.№ ****/08.06.2026 г., издадена от Г. Р. К. – ****** в ОД на МВР – Кърджали, с която жалбоподателят е бил задържан за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

В жалбата се твърди, че заповедта за задържане е издадена в противоречие с материалноправните разпореди и процесуалните правила.

Сочи се, че обжалваната заповед за задържане не съответства на императивното изискване, предвидено в чл. 74. ал. 2, т. 2 от ЗМВР да съдържа фактическото основание за задържането. Излагат се съображения, че не се твърди каквато и да е неотложност на случая, наложила предприемането на задържането, още повече, че липсвали фактическите основания - посочване на време на евентуално извършеното престъпление. Цитира се нормата на чл. 27 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, която свеждала допустимите основания за ограничаване на движението на граждани само до съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве. Мерките, предприети от съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, трябвало да са в съответствие с принципа на пропорционалността и да се основават изключително на личното поведение на въпросното лице. Личното поведение на въпросното лице трябвало да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото.

Мотивите следвало да са конкретни и да не се опират на съображения за обща 1 превенция. Наведа се довод, че в конкретния случай не е било наложително, тъй като не са били налице предпоставките на закона, за прилагане на принудителна административна мярка, поради липсата на данни, от които да се направи извод за извършено престъпление от жалбоподателя, че е възпрепятствал изпълнението на правомощията на полицейските органи по разкриване на евентуално извършено престъпление. Посочва се, че в деня на задържането жалбоподателят се е намирал на работното си място и не е било наложително ограничаване на свободното му придвижване. С издадената заповед бил нарушен принципа на съразмерност, въведен с нормата на чл. 6 от АПК. Прави се оплакване, че са засегнати правата и законните интереси на задържания в по - голяма степен от най - необходимото за целта, за която актът се издава. Моли се обжалваната заповед за задържане да бъде отменена.

Претендира се присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят С. Д. С., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Н. М. от АК – ******. Последният поддържа жалбата. В хода на делото по същество посочва, че заповедта за задържане е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Сочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че към датата на издаване на заповедта за задържане, не са били налице предпоставките за това. Излага съображения за незаконосъобразността на обжалваната заповед за задържане. Моли същата да бъде отменена. Претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът Г. Р. К., редовно призован, не се явява. Представлява се от М.П. – главен юрисконсулт при ОД на МВР – Кърджали. Последната оспорва подадената жалба. В хода на делото по същество сочи, че издадената заповед е законосъобразна. Излага съображения за законосъобразността на обжалваната заповед. Моли последната да бъде потвърдена, а жалбата отхвърлена.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР – Кърджали. Представя писмени бележки. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 08.06.2026 г. в ОД на МВР – Кърджали била образувана проверка с рег. № ******/08.06.2026 г. относно получена информация за това, че длъжностно лице от „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Кърджали, съзнателно или поради небрежност не е предприел необходимите правни и административни действия за събиране на изискуеми парични вземания от пет дружества – длъжници, както и че от тези действия/бездействия за „ВиК“ ООД гр. Кърджали е произлязла значителна вреда. На същата дата в 10.20 часа жалбоподателят С. Д. С. бил задържан за срок до 24 часа, за което била издадена Заповед за задържане на лице с рег.№ ****/08.06.2026 г. от Г. Р. К. – ****** в ОД на МВР – Кърджали. Последният от 28.09.2023 г. бил преназначен на длъжност Началник на група „Престъпления във финансово – кредитната система“ на сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ към отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР – Кърджали, която длъжност заемал и към датата на издаване на обжалваната заповед за задържане. Заповедта била връчена на задържаното лице, което е освободено 2 на 08.06.2026 г. в 12.25 часа. В заповедта за задържане на С. Д. С. било посочено, че се издава на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с регистриран ЗМ № ******/08.06.2026 г. по описа на ОД на МВР-Кърджали за това, че в периода от 01.01.2023 г. до месец декември на 2025 г. длъжностно лице от „Водоснабдяване и канализация“ (ВиК) ООД гр. Кърджали, в качеството си на управител съзнателно или поради небрежност не е положил достатъчно грижи – необходимите правни и административни действия за събиране на изискуеми парични вземания от длъжници, в резултата на което са настъпили значителни вреди – престъпление по чл. 219, ал. 1 и ал. 2 от НК.

Във връзка със задържането С. С. бил уведомен за правата му по чл.72, ал.5 и ал. 6 от ЗМВР, а именно – правото му на защитник, на отказ от защитник и последиците от него, и устно е запознат с правата по чл. 72, чл. 73 и чл. 74 от ЗМВР съгласно Декларация за правата на задържано лице. По преписката по ЗМ № ******/08.06.2026 г. по описа на ОД на МВР - Кърджали била извършена проверка, приключила на 25.06.2026 г. и материалите били изпратени на Окръжна прокуратура – Кърджали, където е заведена с вх. № ***/2026 г. С постановление на Окръжна прокуратура – Кърджали на 22.07.2026 г. по същата преписка било образувано досъдебно производство № **2026 г. по описа на ОСлО в ОП – Кърджали за престъпление по чл. 219, ал. 1 от НК.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства – заверено копие на Заповед за задържане на лице рег. № ****/08.06.2026 г.; Удостоверение рег. № ******/17.06.2026 г. на ОД на МВР – Кърджали; заверено копие на Декларация за правата на задържано лице; заверено копие на Заповед за конвоиране на лице № ******/08.06.2026 г.; заверено копие на Протокол за проведен инструктаж на конвоен наряд от 08.06.2026 г.; заверено копие на План за организацията и изпълнението на конвойната дейност от 08.06.2026 г.; заверени копие на Писмо от ОД на МВР – Кърджали до ОП – Кърджали от 09.06.2026 г.; заверени копия на два броя Епикризи, издадени по отношение на С. Д. С.; заверено копие на Заключение от мониторинг на С. Д. С. от 06.05.2026 г., заверено копие на Амбулаторен лист № ******/21.05.2026 г.; Писмо от ОД на МВР – Кърджали до РС – Кърджали; както и Справка с вх. № ******/28.07.2026 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

От описаните писмени доказателства безспорно се установява посочената фактическата обстановка, които съдът кредитира изцяло, тъй като те взаимно се допълват, както и няма никакво съмнение относно тяхната достоверност. Няма спор между страните относно задържането на жалбоподателя. Основния спор по делото се състои в това дали в заповедта са посочени фактическите основания за задържането и дали същата издадена в съответствие с целта на закона.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, и пред компетентния съд.

Разгледана по същество, същата е основателна.

3

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Обжалваният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗМВР компетентност. Спазена е предвидената от закона форма съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, а именно издадена е писмена заповед за задържане, която е връчена на адресата. Заповедта за задържане съдържа част от задължителните реквизити, посочени в ал. 2 на чл. 74 от ЗМВР - вписани са името, длъжността и местоработата на служителя издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице - три имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часа на задържането. Разяснени са му правата по чл. 72 от ЗМВР, за което лицето е подписало декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР и му е предоставено копие от нея и от заповедта срещу подпис. Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР като в същата е посочено, че лицето се задържа във връзка с регистриран ЗМ № ******/08.06.2026 г. по описа на ОД на МВР-Кърджали за престъпление по чл. 219, ал. 1 и ал. 2 от НК.

Настоящият съдебен състав намира, че даденото в заповедта описание на фактическите и правни основания за задържането не е достатъчно, за да може да се приеме, че е спазен задължителният реквизит на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. В случая в издадената заповед не се съдържат дори минимални данни за конкретното поведение на задържаното лице, които са станали повод за задържането му. В заповедта е описано, че в качеството си на управител на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Кърджали съзнателно или поради небрежност не е положил достатъчно грижи - необходимите правни и административни действия за събиране на изискуеми парични вземания от длъжници. Това описание е твърде общо, като е цитиран част от текста на чл.

219, ал.1 от НК, както и чисто формално е посочено, че не е предприел необходимите правни и административни действия, като липсва каквато и да било конкретизация. Това описание не дава възможност на задържаното лице да разбере за какви точно действия или бездействия е ограничено правото за свободно придвижване.

В тази връзка следва да бъде съобразено и Решението на СЕС от 25.05.2023 г. по дело С-608/21, постановено по повод преюдициално запитване от СРС, отнасящо се до тълкуването на чл. 6, параграф 2 и чл. 8, параграф 1 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство. В решението е прието, че чл. 6, параграф 2 от Директива 2012/13/ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска прилагането на национална правна уредба, според която основанията за задържане на лицата, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, включително информацията за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане. Същата разпоредба обаче не допуска тази информация да бъде съобщена на посочените лица само при евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред, а в момента на лишаването от свобода или в кратък срок след началото на същото. В решението се сочи още, че чл. 6, параграф 2 от Директива 2012/13/ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че изисква основанията за задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, да съдържат цялата необходима информация, за да имат те 4 възможност ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си.