Решение № 233 от 31.01.2025, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 233

Сливен, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - VI състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ХРИСТО ХРИСТОВ

При секретар ВАНЯ ФЪРЧАНОВА и с участието на прокурора МИЛЕНА РАДЕВА като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО ХРИСТОВ административно дело № 20257220700024 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, във вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Административното дело е образувано по жалба от Д. А. И., [държава], род. на .... г., [ЛНЧ], с адрес: [населено място], *** „[община]“, [община], РПЦ на ДАБ при МС, подадена чрез п. а. Г. М. Я. от АК – ***, против Решение № 13296/18.12.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е неправилен и незаконосъобразен, тъй като е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалните разпоредби на закона и в явно несъответствие с целите на закона. В нарушение на чл. 35 от АПК и на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ не са обсъдени и анализирани всички факти и обстоятелства, чрез които да бъде установена обективната истина в нейната цялост, за да се прецени необходимостта дали да бъде предоставена търсената от жалбоподателя закрила, поради което административният орган е достигнал до необоснования извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на такава. Моли се за отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на административния орган с конкретни указания.

В съдебно заседание. оспорващият се явява лично и с процесуален представител – а. Г. М. Я. от АК – ***, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Оспорващият заявява, че е живял в Д., град на границата на [държава] с Р. [държава] и положението не е както казват по новините, че е с, там има още напрежение в този град. Твърди, че го е с. да стои в къщи, защото ще го вземат в а., а ако отиде в друг район ще има п. защото е к.. Заявява, че само с. и а. са се върнали обратно в [държава], а к. рядко. Дава за пример братовчед му, който се върнал преди две седмици, бил а. и не знае къде е. Даже по телевизията „А.Д.“ водачът, който дойде на власт казва, че има проблеми с к., има проблеми където има и к. и а. и к. започват да напускат [държава] масово, където има повече к. в страни като [държава] или други страни, където могат да намерят спокойствие. Молят за отмяна на обжалваното решение, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание, административният орган, редовно и своевременно призован, не се явява. Явява се представител по пълномощие ю. З. Г. Т., който оспорва жалбата. Заявява, че така посочените о. на жалбоподателя са изцяло негови предположения, за които няма реални данни и доказателства. По време на проведеното интервю, той не е посочил нито едно конкретно действие на п. спрямо него, като не е установена и о. от т. п.. Смята, че така издаденото решение е правилно и законосъобразно при спазване на материалния закон. Настъпилите промени в страната не смята, че водят до извод, че са възникнали основания за предоставяне на международна закрила, тъй като видно от представената справка те са положителни за жалбоподателя. Видно е, че на територията на [държава] няма въоръжен конфликт, както и степен на б. н., според условията за предоставяне на хуманитарен статут по решението на Съда на ЕС. Смята, че страната е в политически преход, като постепенно се подобрява ситуацията със сигурността, както и хуманитарната ситуация. Видно е, че десетки хиляди с. бежанци са се завърнали в страната си, като видно от информацията от предоставената справка същите са посрещани още на границата и са подпомагани от международни организации, като ВКБООН и други, съвместно с временните власти. Излага допълнителни съображения в писмени бележки, които представя в съдебно заседание. Не претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен изразява становище, че жалбата е основателна, а решението за неправилно. Твърди, че в качеството си на к., спрямо И. съществува реална о. той да бъде п. на п. или на р. от т. п., поради което следва оспореното решение да бъде отменено и преписката върната за ново разглеждане от административния орган.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата приобщени по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Д. А. И. е подал молба за закрила до ДАБ при МС, чрез РПЦ [населено място] с вх. № 291/02.08.2024 г., регистрирана в ДАБ при МС с № УП3893/02.08.2024 г..

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП3893/02.08.2024 г. като Д. А. И., [държава], роден на [дата]. в [държава], Д., със същия постоянен адрес, етническа принадлежност к., религия м. – с., със с. образование, с професия ф., [семейно положение], без д. за с. В приложение към Регистрационния лист са посочени данните за семейството – съпруга и две деца, майка, баща, братя, сестри и тяхното местонахождение.

С Писмо рег.№ 3893/06.08.2024 г. председателят на ДАБ при МС е изискал от Директора на Специализирана дирекция "М" – ДАНС писмено становище по постъпилата от Д. А. И. молба за закрила, съгласно чл. 58, ал. 10 от ЗУБ.

В отговор е постъпило писмо с рег. № М-14491/10.09.2024 г. (рег.№ УП-3893/11.09.2024 г. в ДАБ при МС) на Директора на Специализирана дирекция "М" – ДАНС, адресирано до председателя на ДАБ при МС, в което е посочено, че на основание чл. 41, ал. 1, т. 1 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", към настоящия момент ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила на лицето, регистрирано в РПЦ – ***, към ДАБ – МС като Д. А. И., род. на .... г. в [държава], [ЛНЧ], в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

Под рег. № УП 3893/08.08.2024 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с Д. А. И., [държава], [ЛНЧ], рег.№ УП-3893.

В хода на интервюто чужденецът заявява, че на 10.07.2024 г. напуснал Д. и преминал в [държава] нелегално в група от 9 човека. Първоначално отишли в М., а след това в И., където останали 6 – 7 дни. Преминали границата с РБългария нелегално на 18.07.2024 г., заедно с група от 11 мигранти. След влизането на територията на РБългария били заловени от граничните полицаи.

Разказва, че от 2012 г. живее в [населено място], провинция Д., където продължават да живеят съпругата му, с която имат р. брак и двете им деца. Родителите му също живеели там и се занимавали със земеделие. Имал двама братя и две малки сестри, които също живеели в Х.. Заявява, че не е служил в армията, защото бил приет да учи в университет.

На въпроса защо е напуснал държавата си на произход сочи, че е напуснал [държава] заради това, че животът е труден, нямало работа, ток и газ и защото имало у. и б.. Твърди, че лично той не е бил свидетел на в. действия или с. и че спрямо него не е упражнявано н.. Твърди, че се с. да се върне в [държава], защото можело да му се случи всичко – да го хванат к., да го задържи режима или опозицията да го задържи на границата.

Под рег. № УП 3893/25.09.2024 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата второ интервю с Д. А. И., [държава], [ЛНЧ], рег.№ УП-3893.

Твърди, че пристигането му в РБългария е с цел да отиде в гр. С., където имал приятел фаянсаджия. Твърди, че не е имал проблеми с принадлежността му към етническата група к. Не бил ч. в п. организация и в. г.. Не искал да в. затова се к. да не вземат в армията на ПКК. Не е бил свидетел на в. действия, но е слушал разкази на хора от селото му, че има в.. Районът в който живеел се к. от ПКК, които в. с Даеш и [държава], но не е виждал представители на ПКК в неговото село. Твърди, че той и семейството му са пратили 9000 долара на трафиканти да ги заведат в [държава], но само той успял да премине, а останалите от семейството му били заловени в М. и върнати обратно в [държава]. Заявява, че го е с. да се върне в [държава], защото могат да го вземат в., може да го у. или да го х. в з..

С Решение 13296/18.12.2024 г., в производство по общия ред, образувано по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Д. А. И., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, поради липса на предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците.

В решението си административният орган е посочил, че в производството по издаването му не се установило наличието на основателни опасения от п., които да обуславят предоставянето на статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ на молителя. Административният орган е приел, че по отношение на молителя не са били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 - 2 от ЗУБ, тъй като той не прави твърдения, релевантни на цитираните разпоредби и не са налице предпоставки за да се приеме, че същият е бил принуден да напусне или да остане извън [държава] по причина на реална о. от с. н. или е., и., н. или у. отнасяне или н.

Административният орган е приел също, че не съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че Д. А. И. в качеството му на ц. л., ако бъде върнат в [държава], ще претърпи п. и з. по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, поради самото си присъствие на територията на страната, тъй като не може да се приеме, че той е бил изложен на реална о. от т. п., като т. з. срещу живота или личността му на ц. л., поради б. н. в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Предвид информацията, че ситуацията в [държава] не достига до границите на мащабен въоръжен конфликт, водещ до ситуация на б. н. и поради липсата на тежки з. във връзка с такъв, не се установяват и предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

Съгласно отбелязването под текста на оспореното решение, на 23.12.2024 г. същото е връчено срещу подпис на чужденеца, който е запознат с неговото съдържание на език, който владее и това е удостоверено с подпис на преводач.

Жалбата срещу решението е подадена директно до Административен съд – Сливен с рег.№ СД-01-01-30/03.01.2025 г..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от председателя на ДАБ при МС. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, председателят на Държавната агенция за бежанците предоставя, отказва, отнема и прекратява международна закрила в Република България.

Административният акт е в писмена форма, подписан е от издателя си и като цяло отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК.

В административното производство по издаване на оспорения акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват неговата незаконосъобразност.

Производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на Д. А. И. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 от ЗУБ/. Изискано е становище от Държавна агенция "Национална сигурност" съгласно чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, в което е посочено, че на основание чл. 41, ал. 1, т. 1 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила на лицето, регистрирано в РПЦ – ***, към ДАБ – МС като Д. А. И., род. на .... г. в [държава], [ЛНЧ], в случай, че отговаря на условията по ЗУБ. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба административният орган изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведени са две интервюта, в хода на които се посочват от молителя факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същия е предоставена и възможност да даде подробни обяснения. По време на интервютата, проведени в присъствието на интервюиращия орган и преводач /чл. 63а, ал. 6 от ЗУБ/ и удостоверени с подписите на същите /чл. 63а, ал. 9 от ЗУБ/, са съставени протоколи /чл. 63а, ал. 3 от ЗУБ/, в които е отразено, че молителят няма какво да добави към изложеното, че текстът е преведен на разбираем за него език и не са съществували комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него /чл. 63а, ал. 9 от ЗУБ/.