Определение № 14557 от 12.12.2018, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 12576/2018
- Вид
- Определение № 14557
- Подписан
- 12.12.2018
- Състав
- ОРЛИН РУМЕНОВ ЧАРАКЧИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
- чл.108 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 112 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 114 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 115 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….…..…./12.12.2018 г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХX състав, в закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ като разгледа гр. д. № 12576 по описа на ВРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от С.С.Г., ЕГН ********** и Гергана Иванова Георгиева, ЕГН **********, и двамата с адрес: *** Варненчик 19, вх. 4, ет.8, ап.80, с която срещу „Ю.Б.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** Освободител № 14 е предявен иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответника сумата от 4951,12 лв., представляваща дължима лихва за периода 21.10.2010 г.
– 09.08.2015 г. върху главницата по Договор за кредит от 17.07.2006 г., поради настъпила погасителна давност, която сума е предмет на принудително изпълнение по ИД № 72 по описа на ЧСИ Станимира Костова – Данова, рег. № 718, с район на действие ОС – Варна, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 16460/2010 г. по описа на ВРС.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Ю.Б.” АД, ***, с който искът се оспорва като неоснователен. Прави искане за привличане на трето-лице помагач. В отговора на исковата молба е направен и отвод за местна неподсъдност на спора на основаие чл. 119, ал.4 вр. чл. 105 от ГПК. Страната моли делото да бъде прекратено и същото да бъде изпратено по компетентност на Районен съд – гр. София.
С разпореждане от 27.11.2018 г. съдът е дал възможност на ищеца да изрази становище по направеното възражение за местна неподсъдност на делото и да обоснове избраната от него местна подсъдност.
С молба от 11.12.2018 г. ищците са изразили становище за неоснователност на отвода за местна неподсъдност на спора, доколкото в случая се касае за вземане произтичащо от договор за потребителски кредит, респективно ищците имат качеството потребители спрямо ответника и на основание чл. 113 от ГПК, компетентен да разгледа делото се явява Районен съд - Варна.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Настоящият състав намира, че особената местна подсъдност по чл. 113 от ГПК е установена в полза на потребителя и се прилага във всички случаи когато е предявен иск, произтичащ от правата уредени в Закона за защита на потребителите (ЗЗП), осигуряващи специална защита на потребителите.
В процесния случай предявеният иск няма за предмет вземания, произтичащи от правоотношения, в които ищецът е участвал в потребителско качество. Предмет на производството е не имуществено право на ищеца, а правото на ответника на принудително изпълнение. В такъв случаи правата на ищеца, произтичащи от потребителската защита в никой случай няма да стоят на разглеждане. Същевременно в процесуалният закон не е уреден случай, при който качеството, въз основа на което страната може да се ползва от изборна подсъдност да е от значение само по въпроса за определяне на местно компетентен съд, но да няма никакво отношение към главния предмет на делото. Уредените в закона хипотези на изборна местна подсъдност - чл.
112, чл. 114, чл. 115 от ГПК сочат именно на този извод.
По идентични казуси в горния смисъл са постановени определения по ч.т.д. № № 1378/2018 г., 77 /2018 г., 1807/2018 г. на ОС-гр.Варна, съгласно мотивите на които в производството по чл. 439 от ГПК като настоящото „ищецът не търси защита на свои права срещу ответника въз основа на специалния закон ЗЗП, а отрича наличието на изпълняемо срещу негово право, черпейки доводи от общия закон ЗЗД.“
В заключение, доколкото не се касае за иск на потребител, ищецът не може да се ползва от подсъдността по чл.113 от ГПК и приложима е общата подсъдност по чл.108 от ГПК – по седалището на ответника.
С оглед на което съдът намира, че производството пред Районен съд – Варна следва да бъде прекратено, а делото изпратено по подсъдност на Районен съд – София.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 12576/2018 г. на Районен съд – Варна, на основание чл. 119, ал. 3 от ГПК.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – София.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на настоящото определение, делото да се изпрати по компетентност на Районен съд – София.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: