Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 83 от 23.11.2022, Районен съд - Елена

Съд
Районен съд - Елена
Дело
Гражданско дело 203/2020
Вид
Решение № 83
Подписан
23.11.2022
В сила
15.12.2022
Състав
Искра Стоянова Вараджакова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. гр. Елена, 23.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Искра Ст. Вараджакова при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Гражданско дело № 20204130100203 по описа за 2020 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т.

1 от ГПК – иск за съществуване на вземането.

Постъпила е искова молба от „БНП.П.П.Ф.“ С.А. Франция, чрез „БНП.П.П.Ф. С.А., клон България“ КТЧ, гр. София, представлявано от Д.Т.Д., против С. Е. Ч. от с. Р., общ. З.. В същата се твърди, че със съобщение по ЧГД № 32/2020 г. по описа на Районен съд – Елена му е предоставена възможност за предявяване на иск за установяване дължимостта на вземането, обективирано в издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Предвид това обстоятелство за него възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване съществуването на изискуемо вземане по Договор за потребителски кредит № PLUS-14642812 в общ размер на 6083.38 лв.

Ищецът твърди, че на 28.03.2017 г. между „БНП.П.П.Ф.“ С.А.

Франция, чрез „БНП.П.П.Ф. С.А., клон България“ КТЧ и С. Е. Ч. е сключен Договор за потребителски паричен кредит № PLUS–14642812, посредством който страните постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер 6000.00 лв. за срок от 48 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 05.04.2021 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, техния размер и размера на оставащата главница. Договорено е паричният кредит да бъде изплатен на 48 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 238.95 лв.

Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е определен годишен процент на разходите. Кредитополучателят следвало да заплати и такса ангажимент, срещу което кредиторът сключил договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се 1 в договора условия, размери и срокове. Таксата следвало да се заплати от кредитополучателя при усвояване на кредита. Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора. Сумата - предмет на договора е преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в договора за кредит.

На основание на чл. 3 от договора за ответника възникнало задължението да погаси заема на 48 месечни вноски, всяка една по 238.95 лв., като в чл. 5 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

Обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от БНБ, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 %. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие.

Длъжникът преустановил плащането на вноските по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-14642812/28.03.2017 г. на 05.02.2019 г., като към тази дата били погасени 21 месечни вноски. На основание чл. 5 от договора, вземането на ищеца ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 05.03.2019 г., от която дата вземането станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора било изпратено изрично уведомление до длъжника.

По тази причина кредиторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд Елена за следните дължими суми по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-14642812/28.03.2017 г., а именно: сумата 4301.39 лв. – главница, сумата 1405.31 лв. – възнаградителна лихва за периода от 05.02.2019 г. до 05.04.2021 г., сумата 376.68 лв. – мораторна лихва за периода от 05.03.2019 г. до 19.01.2020 г., както и законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът „БНП.П.П.Ф.“ С.А. Франция, чрез „БНП.П.П.Ф. С.А., клон 2

България“ КТЧ моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено, че в негова полза съществува вземане по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-14642812/28.03.2017 г., обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ЧГД № 32/2020 г. по описа на Районен съд - Елена, а именно: сумата 4301.39 лв. - главница, сумата 1405.31 лв. – възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.02.2019 г. до 05.04.2021 г., сумата 376.68 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.03.2019 г. до 19.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

При условията на евентуалност, в случай, че така предявеният установителен иск бъде отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита, преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли съда да приеме, че е предявен осъдителен иск и да бъде прието, че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.

Претендира направените разноски по делото, както следва: по заповедното производство 121.62 лв. – държавна такса и 50.00 лв. — юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по настоящото съдебно производство 156.65 лв. – държавна такса и 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е молба от ищеца „БНП.П.П.Ф.“ С.А., Франция, чрез „БНП.П.П.Ф. С.А., клон България“ гр. София, представлявано от Д.Т.Д.. В същата се прави следното уточнение, а именно: фиксираният лихвен процент по договора е в размер на 26.59 %, а годишният процент на разходите - 32.83 %. По отношение на уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита уточнява, че същото не е връчено на ответника, доколкото С. Е. Ч. не е открит на декларирания от него адрес. Що се отнася до предявения при условията на евентуалност осъдителен иск, прави нарочно изявление, че не поддържа същия.

Ответникът С. Е. Ч., чрез назначения особен представител адв. И.

Б., е депозирал отговор на исковата молба във визирания едномесечен срок. В 3 същия особеният представител на ответника оспорва изцяло подадената от ищеца искова молба. Счита, че предявените искове са неоснователни и недоказани, по следните съображения:

Процесният договор за потребителски кредит е недействителен.

Намира за безспорно, че ищецът е регистриран като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства. Това обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. От друга страна, отпуснатият заем на ответника като физическо лице представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК.

Разпоредбата на чл. 22 от ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. Предвид горното, счита, че процесният договор не отговаря на част от изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 от ЗПК.

На първо място, не е спазено изискването относно минимално допустимия размер на шрифта при изготвянето на договора, а именно - не помалък от 12. Изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за сключването на договора по ясен и разбираем начин и с еднакъв по вид, формат и размер на шрифт се отнася до всички елементи на договора. За такива в конкретния случай следва да бъдат приети, както документът от седем страници, озаглавен „Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-14642812, оторизационен код а961t215“, така и документът от деветнадесет страници, включващ „Кратък медицински въпросник за приемане за застраховане“, „Сертификат № PLUS-14642812“ и „Общи условия“. Всички тези документи 4 съдържат права и задължения на страните по договорното правоотношение и регулират условията за отпускане, усвояване и изплащане на кредита и сключената към него застраховка, а освен това - всеки лист е подписан от договарящите страни. Горното води до извода, че по отношение на всяка част от посочените документи трябва да са спазени цитираните законови изисквания. Счита, че в конкретния случай, несъмнено е налице нарушение на изискването относно размера на шрифта на договора.

На следващо място, в договора е посочен ГПР, но единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита на потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин – чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

На следващо място, в погасителния план се съдържа единствено информация относно падежните дати на всяка от вноските, размер на вноската и размера на оставащата главница. Липсва обаче предоставяне на предвидената в чл. 10, ал. 1, т. 12 от ЗПК информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.

В обобщение на изложеното особеният представител на ответника счита, че съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК сключеният договор за 5 потребителски кредит е недействителен, тъй като не отговаря на част от изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 от ЗПК, с произтичащите от това последици, уредени в чл. 23 от ЗПК.

На следващо място, същият излага, че уговорената между страните застрахователна премия всъщност е част от договора за кредит, макар за нейната дължимост да е оформена отделна сделка. Счита, че това е сторено, за да се заобиколи ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В случая, ответникът е задължен да заплати застрахователна премия, което е видно от самите общи условия по договора, в които покупката на тази застраховка е предвидена изначално, поради което следва да се приеме, че се касае за хипотеза на злоупотреба с право от страна на кредитора, в резултат на която е допуснато неравноправно третиране на по-слабата икономически страна.