Определение № 3915 от 12.10.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1961/2023
- Вид
- Определение № 3915
- Подписан
- 12.10.2023
- В сила
- 12.10.2023
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Златина Иванова Кавърджикова, Мая Недкова
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 51, ал. 3, изр. последно · Граждански процесуален кодекс
- чл. 62, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 62, ал. 2, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3915 гр. Варна, 12.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова
Мая Недкова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно частно гражданско дело № 20233100501961 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от С. П. А., чрез адв. М. Д., срещу Определение № 8007/03.07.2023г., постановено по гр. дело № 581/2023г. по описа на ВРС, с което на осн. чл.
129, ал. 3 ГПК производството по делото е прекратено, в частта, с която С. П. А. е предявила инцидентен установителен иск срещу А. Г. Г., с искане да бъдат обявени за нищожни сключените договори за заем от 13.06.2021г., 19.06.2021г., 23.06.2021г., 11.08.2021г., както и договори за заем от м. август 2021г.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилно изчисляване срока за отстраняване на констатираните недостатъци по инцидентния установителен иск. Видно от приложеното по делото съобщение, С. П. А. е уведомена на 23.06.2023г., като по електронната поща на съда на 30.06.2023г. е постъпила молба, в която е инкорпорирано искане за продължаване срока за изправяне редовността на инцидентния установителен иск.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от А. Г. Г., в който е изразено становище за правилност на обжалвания акт.
За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от лице, имащо правен интерес от обжалване и срещу определение, което попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Производството по делото е образувано по предявени от А. Г. Г. срещу С. П. А. искове за връщане на дадени от ищеца на ответницата суми по шест договора за заем и евентуални искове за връщане на тези суми, като дадени без основание.
На 28.04.2023г. е връчен препис от исковата молба на ответницата.
С отговор вх. № 40025/30.05.2023г. същата изразява становище за недопустимост, респективно неоснователност на така предявените искове. Едновременно с това предявява инцидентен установителен иск, който с Определение № 7514/20.06.2023г. е оставен без 1 движени с конкретни указания, в едноседмичен срок от съобщението, с изрична писмена молба с препис за насрещната страна да уточни фактическите твърдения, на които основава инцидентния си установителен иск за нищожност на договорите за заем поради противоречие с добрите нрави; да уточни петитума на претенцията си, като го въведе в съответствие с наведените фактически твърдения за нищожност на договорите за заем, както и да уточни петитума в частта касаеща „несъществуването на отношение на даване без основание“. Указано е, че при неизпълнение на указанията, инцидентният установителен иск ще бъде върнат.
Видно от приложеното на л. 41 съобщение, препис от Определение № 7514/20.06.2023г. е надлежно връчен на С. А., чрез процесуалния представител адв. М.
Д. на 23.06.2023г. В изпълнение на указанията на съда, е изпратена молба по електронната поща на ВРС на 30.06.2023г. в 21:56ч., с искане за продължаване срока за отстраняване нередовностите по ИУИ.
С обжалваното Определение № 8007/03.07.2023г., съдът е прекратил образуваното производство по гр. д. № 581/2023г. по описа на ВРС, в частта, с която С. П. А. е предявила инцидентен установителен иск спрямо А. Г. Г., като е поискала от съда да бъдат обявени за нищожни сключените шест договора за заем. В мотивите си, съдът е посочил, че препис от Определение № 7514/20.06.2023г. е връчен на С. П. А. на 22.06.2023г., на осн. чл. 51, ал. 3 ГПК. Срокът за отстраняване на нередовностите по инцидентния установителен иск според съда е изтекъл на 29.06.2023г. На 30.06.2023г., след края на работния ден, по електронен път е изпратена молба за продължаване на дадения от съда срок, която е оставена без уважение.
Неотстранените в срок нередовности са мотивирали съдът да прекрати производството по ИУИ.
Оплакването на жалбоподателя за неправилно изчисляване на срока за отстраняване на констатираните недостатъци по инцидентния установителен иск е основателно.
Съгласно чл. 62, ал. 1 ГПК последния ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час. Ако трябва да се извърши действие или да се представи нещо в съда, срокът изтича в момента на приключване на работното време. Съгласно чл. 62, ал. 2, изр. 1 ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или в електронна форма. В случая е приложимо правилото на чл. 62, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК, тъй като молба вх. № 49670/03.07.2023г. е подадена по електронната поща на съда и е без значение дали същата е изпратена преди или след приключване на работното време на съда.
Видно, препис от Определение № 7514/20.06.2023г. е надлежно връчен на процесуалния представител на С. П. А. на 23.06.2023г, като на 30.06.2023г., в указания от съда едноседмичен срок, е изпратена по електронната поща на ВРС молба, с която ищцата, чрез адв. Д. моли срока за отстраняване на нередовностите по инцидентния установителен иск да бъде продължен. Съдът неправилно е приел, че молбата за продължаване на срока е подадена след срока за отстраняване на нередовностите на предявения инцидентен установителен иск. На 22.06.2023г., на осн. чл. 51, ал. 3, изр. последно ГПК е редовно връчено съобщение не до С. П. А., а до А. Г. Г., който обаче не е адресат на указанията на съда.
Обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на ВРС за продължаване съдопроизводствените действия по отстраняване на нередовностите на инцидентния установителен иск. След отмяна на обжалваното първоинстанционно прекратително определение, въззивният състав не разполага с възможност да върне делото за разглеждане на друг състав на ВРС, дори и предвид наличието на обосновани според страната съмнения за предубеденост на съдебния състав, но разполага с процесуална възможност да защити правата си по реда на чл. 23 от ГПК.
Воден от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 8007/03.07.2023г., постановено по гр. дело № 581/2023г., с което образуваното производство по гр. д. № 581/2023г. по описа на ВРС, в частта, с която С. П. А. е предявила инцидентен установителен иск спрямо А. Г. Г., с искане да бъда обявени за нищожни сключените договори за заем от 13.06.2021г., 19.06.2021г., 23.06.2021г., 11.08.2021г., както и договори за заем от м. август 2021г., на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК е прекратено и ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия по отстраняване на констатираните нередовности на исковата претенция в тази част.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3