Определение № 45063 от 15.12.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 45063 гр. София, 15.12.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20221110156971 по описа за 2022 година

Предявен е от Т. Д. Г. отрицателен установителен иск срещу „Т.“ ЕАД с правно основание чл. 439 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи поради извършено плащане на 07.11.2017г. и прихващане следните суми: 302,64 лева, главница за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г., законна лихва в размер на 3, 87 лева за периода от 01.08.2022г. – 16.09.2022г., и сума в размер на 212,27 лева, неолихвяеми везмания, за които е бил издаден изпълнителен лист от 16.07.2021г. по гр. дело № 29810/2019г. по описа на СРС, 61-ви състав и въз основа на който е било образувано изп. дело № 2022*0401409 по описа на ЧСИ Б.а, рег. № * на камарата на ЧСИ.

Ищецът Т. Д. Г. твърди, че на 07.11.2017г. е изпратил по банков път на ответника сума в размер на 571 лева. С писмо с изх. № Г-221 от 19.07.2022г. ответникът бил признал, че с тази сума било разплатено задължението по обща фактура № 0082042627/07.2017г., касаеща период 05.2016г.- 04.2017г., цялото на стойност 562,88 лева главница и 8,60 лева лихва към датата на плащането. Въпреки това ответникът бил злоупотребил с издадения изпълнителен лист в нарушение на чл. 3 ГПК и бил образувал изп. дело № 2022*0401409 по описа ни ЧСИ Б.а, рег. № *. Поддържа, че към настоящия момент ответникът отричал да е отнесал плащането към обща фактура № 0082042627/31.07.2017г. за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г., която била на обща стойност 598,46 лева, както и към никое друго задължение по същия абонатен номер 308213. Бил се снабдил с изпълнителен лист от 16.07.2021г. на СРС по гр. дело № 29810/2019г. на СРС, 61-ви състав във връзка с гр. дело № 6254/2020г. на СГС и въз основа на него през м.08.2022г. образувал изп. дело № 2022*0401409. Въпреки че ответникът бил признал, че задължението по общата фактура било платено, образувал посоченото изп. дело и претендирал заплащането на 302,64 лева- главница, ведно със законна лихва от 01.08.2022г. до 16.09.2022г., която била само част от посочената в изпълнителния лист главница, както и частично вземане за неолихвяеми суми в размер на 212, 27 лева. След получаване на поканата за доброволно изпълнение бил 1 подал жалба до ответника и до съдебния изпълнител против търсените от него суми. В отговор пред съдебния изпълнител ответникът бил посочил, че претендира всички суми по издадения изпълнителен лист. Поддържа, че с молба с вх. № Г-221/13.05.2022г. ищецът бил погасил чрез изявление за прихващане дължимата се съгласно изпълнителния лист главница за топлинна енергия в размер на 562,88 лева за период от 01.05.2016г. до 30.04.2017г., ведно със законна лихва от 29.05.2019г. до изплащането. С това бил изплатил всички дължими суми по издадения против него изпълнителен лист. Сочи, че изпълнителният лист бил издаден за следните суми: 18,84 лева- цена на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2016г. до м.04.2017г., ведно със законна лихва, считано от 29.05.2019г. до окончателното изплащане, както и 598,46 лева, главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г., ведно със законна лихва, считано от 29.05.2019г. до окончателното изплащане, както и 87,09 лева, обезщетение за забава за периода от 16.09.2016г. до 26.03.2018г., 91,82 лева- разноски пред СРС и 76,50 лева, разноски пред СГС. Така описаните вземания, с изключение на 562,88 лева, всички останали, вкл. и горницата над 562,88 лева до 598,46 лева били заплатени преди образуване на изп. дело на 05.01.2022г. Поддържа, че към датата на образуване на изп. дело /24.08.2022г./ всички суми били погасени чрез плащане и изявление за прихващане. Счита, че с вземането си за 571 лева на основание чл. 104, ал. 2 ЗЗД двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши, а именно от 15.06.2021г., което било датата на влизане в сила на съдебното решение по гр. дело № 6254/2020г. по описа на СГС. Евентуално с исковата молба прави изявление за прихващане със сумата от 571 лева. Разликата от 8,12 лева прихваща със законната лихва върху главницата, която се претендира в поканата за доброволно изпълнение- 3,87 лева за период от 01.08.2022г. до 16.09.2022г. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани. Изложени са съображения, че на 16.04.2018г. срещу ищеца е било подадено заявление по чл. 410 ГПК за заплащане на следните фактури №№ 0065130805; **********; 0076883646; 0076883645; 0076883646;

0082042627; 7003235114; 7003733157; 7004153687; 7004578705; 7005005888; **********;

7005*293; 7006281457; 7006706726; 7007131914; 7007557210; 7007982649; 7008421374;

7008849042; 7009294904; **********; 7010158209; 7010589603; **********; 7011459691;

7011897274; 7012338170; 7012782577; 7013217463. Било подадено възражение и било образувано гр. дело № 29810/2019г. по описа на СРС, 61- ви състав, като съдът бил уважил частично претенцията им. Твърди, че производството по делото се отнасяло до множество фактури, различни от посочената от ищеца. Счита, че въпросът дали сумата по посочената фактура е платена бил разрешен със сила на присъдено нещо. След постановяване на решението на СГС ищецът бил заплатил на дружеството следните суми: на 31.01.2020г.65,25 лева; на 06.01.2022г.- 255,41 лева; на 31.01.2022г.- 270 лева. С постъпилите суми било извършено отнасяне по реда на чл. 76 ЗЗД, поради което били образували изп.дело за главница в размер на 302,64 лева, ведно със законната лихва върху остатъка от главницата, 2 юрисконсултско възнаграждение по изп. дело в размер на 150 лева и авансово платени ТТР към ЗЧСИ в размер на 113,50 лева. Не признават извършено прихващане. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна.

По делото е представен изпълнителен лист от 16.07.2021г., издаден по гр. дело № 29810/2019г. на СРС, 61-ви състав, с който Т. Д. Г. е осъден да заплати на „Т.“ ЕАД следните суми: 18,84 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. май 2016г.- м. април 2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба- 29.05.2019г., до окончателното изплащане на сумата на основание чл. 79 ЗЗД, както и сумата от 598,46 лева, представляваща стойността на доставена от дружеството топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия по общи условия за недвижим имот, находящ се в гр. София, *** за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г., както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 87,09 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за стойността на доставената топлинна енергия за периода от 16.09.2016г. до 26.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба- 29.05.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 91,82 лева, представляваща разноски направени пред СРС и сумата от 76,50 лева, разноски във въззивното производство.

Представена е молба, подадена от „Т.“ ЕАД от 24.08.2022г., с която е поискано от ЧСИ Б.а да образува изп. дело въз основа на изп. лист, издаден по гр. дело № 29810/2019г. на СРС, като е посочено че към 17.08.2022г. остатъкът от дължимата сума е 302,64 лева главница и законна лихва към 01.08.2022г. в размер на 212,27 лева.

Представено е писмо с рег. индекс № Г-221 от 19.07.2022г. по описа на „Т.“ ЕАД, в което е посочено, че по съдебна преписка с ID 138525 за абонатен номер 308213 е било заведено дело въз основа на задължения по фактури с №№ 0065130805, **********, 0076883646, 0076883645 и 0082042627, като оставащото задължение е в размер на 499,61 лева. Били постъпили пет плащания по банков път, както следва: на 31.01.2020г. в размер на 65,25 лева; на 06.01.2022г. в размер на 255,41 лева; на 31.01.2022г. в размер на 270 лева.

Поради което нямало основание за прихващане, доколкото нямало доказателства за задълженост на дружеството към Т. Д.. По отношение на останалите два банкови превода и предвид факта, че в основанието за плащане бил записан номер на фактура и абонатен номер, същите били отразени по текущи задължения, както следва: със сумата от 571 лева, преведена на 07.11.2017г., било разплатено частично задължението по обща фактура № 0082042627/07.2017г., касаеща отчетен период 05.2016г.- 04.2017г., цялото на стойност 562,88 лева главница и 8,60 лева лихва към датата на плащането, т.е по фактурата бил фигурирал неизплатен остатък от 0,48 лева; със сумата от 391 лева, преведена на 31.01.2020г., била изплатена обща фактура № 0106615200/07.2019г., касаеща отчетен период 05.2018г.- 04.2019г. в цялост.

3

Представено е писмо от „Т.“ ЕАД с рег. индекс № Г- 221 от 15.02.2022г., в което е посочено, че в информационния масив на дружеството било посочено, че за ID 138525 към 26.01.2022г. продължава да е налице задължение в общ размер от 765,63 лева, което било олихвяемо.

От платежно нареждане от 07.11.2017г. се установява, че Т. Д. Г. е платил на „Т.“ ЕАД сумата от 571 лева с основание за превод „Ф.0082042627/м.07.2017г. главница и л-ва аб.

308213 п-д 05.16-04.17г“.

Представена е разписка № 0200014667227549 от 05.01.2022г. чрез изипей за извършено плащане в полза на „Т.“ ЕАД на сумата от 87,09 лева с основание за плащане „в.гр.дело № 6254-2020 2А- СГС“; разписка № 0200014667250855 от 05.01.2022г. чрез изипей за извършено плащане в полза на „Т.“ ЕАД на сумата от 91,82 лева с основание за плащане „разноски по гр. дело 29810-2019г. 61св СРС“; разписка № 0200014667271703 от 05.01.2022г. чрез изипей за извършено плащане в полза на „Т.“ ЕАД на сумата от 76,50 лева с основание „разноски по в.гр.д. 6254-2020 2А СГС“; платежно нареждане от 31.01.2020г. за извършено плащане от Т. Г. в полза на „Т.“ ЕАД на сумата от 65,25 лева с основание за плащане „главн., лих. и р-ки по гр. 29810 от 2019г., СРС, 61 с-в, аб.н. 308213“.

Представено е съобщение към фактура № 0082042627 от 31.07.2017г. за отоплителен период 01.05.2016г. – 30.04.2017г. на стойност 562,88 лева и дата на плащане 14.09.2017г.

От изисканото ч.гр. дело № 23915/2018г. по описа на СРС, 61-ви състав се установява, че същото е образувано по заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „Т.“ ЕАД срещу Т. Д. Г. за заплащане на суми за доставена топлинна енергия. По делото е издадена заповед за изпълнение на парично задъление по чл. 410 ГПК от 09.05.2018г., с която Т. Д. Г. е осъден да заплати на „Т.“ ЕАД следните суми: сумата от 924,07 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, находящ се в гр. София, ж.к. Сухата река, бл. 21, вх. Б, ап. 111, за периода от 01.07.2014г. до 30.04.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 16.04.2018г., до окончателното изплащане на сумата, сумата 159,78 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 16.09.2015г. до 26.03.2018г., сумата 54,92 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2014г. до 30.04.2017г., считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение16.04.2018г., до окончателното плащане на сумата, сумата 10,99 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 16.09.2015г. до 26.03.2018г., както и сумата 25 левадържавна такса и 50 лева- възнаграждение за юрисконсулт. Срещу така постановената заповед е постъпило възражение по чл. 414 ГПК. С Разпореждане от 24.10.2018г., постановено по гр. дело № 62935/2018г. по описа на СРС, 61-ви състав е върната исковата молба с вх. №2027003/27.09.2018г., подадена от „Т.“ ЕАД на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и производството по делото е прекратено. Със същото разпореждане е обезсилена издадената на 09.05.2018г. по ч.гр. дело № 23915/2018г. по описа на СРС, 61-ви състав заповед за изпълнение. Така постановеното разпореждане е влязло в сила на 06.11.2018г.