Решение № 16268 от 29.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16268 гр. София, 29.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ при участието на секретаря В.Т.Е. като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20221110102411 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „***************” ЕАД срещу Д. Г. К., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 2697,63 лева – главница, от която сумата 2667,57 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г., и сумата 30,06 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.09.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 553,09 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.10.2018 г. до 19.10.2021 г.

В исковата молба се твърди, че ответникът Д. Г. К. бил клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за него били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***************“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „***************“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответникът ползвал доставената от ищеца 1 топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент ****************************, с абонатен № ***********, през периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г., но не бил заплатил цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „*************” ООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.11.2021 г. по ч. гр. д. № 60896 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.

Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Д. Г. К. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата. Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани по основание и размер. На първо място оспорва наличието на облигационни отношения между страните. Заявява, че не бил клиент на „***************“ ЕАД, тъй като партидата за имота била открита на името на „*******************“ АД и на посоченото дружество били издавани фактурите за дължимите суми. На следващо място възразява, че стойността за топлинна енергия била неправилно изчислена и не съответствала на реалното потребление в имота в нарушение на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 г.

Сметките на „***************“ ЕАД за топлинна енергия били неясни и неразбираеми в противоречие с чл. 10, § 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. относно енергийната ефективност. Оспорва и иска за мораторна лихва, тъй като вземането за главницата не било надлежно определено от ищеца и не било възможно да бъде извършено коректно плащане. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Третото лице – помагач „**************” ООД не изразява становище по предявените искове.

В съдебно заседание ищецът „***************” ЕАД, редовно призован, не изпраща представител. Депозирана е молба от юрк. П., в която заявява, че поддържа исковата молба.

Моли съда да постанови решение, с което да уважи исковата претенция като доказана по основание и по размер. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответника Д. Г. К., редовно призован, не се явява и не се 2 представлява.

Третото лице – помагач „**************” ООД, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията, ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия, дейности по третиране на отпадъци и други дейности, обслужващи основните.

От нотариален акт за дарение на недвижим имот № 32, том ІІ, рег. № 6695, нот. дело № 206 от 2009 г. по описа на нотариус Д.Т., рег. № 187, с район на действие Софийски районен съд, се установява, че на 15.12.2009 г. С.А.К. и Г.Д.К. дарили на сина си – ответника Д. Г. К. процесния недвижим имот.

Видно от договор за наем от 29.04.2015 г., ответникът, в качеството си на наемодател, отдал под наем на „*******************“ АД собствения си апартамент № 2, находящ се на първи надпартерен етаж на сграда в гр. *****************, без право на частично или цялостно пренаемане от трети лица без предварително писмено съгласие на наемодателя.

Съгласно т. 5 от договора за наем всички консумативни разходи (за отопление, ток, топла и студена вода, телефон и др.) били за сметка на наемателя и не се включвали в дължимия месечен наем. Наемодателят давал съгласието си наемателят да смени всички партиди на свое име.

Не се оспорва обстоятелството, че много преди исковия период сградата, в която се намира процесното жилище, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване.

От приложените по делото Договор № 812 от 01.11.2001 г., сключен между „*************“ ООД и етажната собственост, и протокол от 10.10.2001 г. от общото събрание на етажните собственици се установява, че отношенията по топлоснабдяването на сградата на ул.

**************** съществували още към 2001 г. Видно от протокол от 10.10.2001 г., общото събрание на етажните собственици взело решение за сключване на договор с „*************” ООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки (т. нар. услуга „топлинно счетоводство”).

Изготвеният като приложение към посочения протокол списък на етажните собственици съдържа подпис за праводателя на ответника. Въз основа на взетото решение от Общото събрание, на 01.11.2001 г. бил подписан договор № 812/01.11.2001 г. между етажната собственост на ул. **************** в качеството на възложител, и „*************” ООД, в качеството му на изпълнител, по силата на който възложителят възложил, а изпълнителят приел да извършва дялово разпределение на топлинна енергия (услугата „топлинно 3 счетоводство“) на основание Общи условия за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия между „*************“ ООД и потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Обстоятелството, че през процесния период услугата дялово разпределение била извършвана от „**************” ООД, е констатирано и от вещите лица, изготвили съдебно-техническата (т. 2 от заключението) и съдебно-счетоводната (задача № 2) експертизи.

С договор № 312 от 08.07.2011 г. ищецът възложил на третото лице – помагач извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 1 от договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сгради с повече от един потребител в гр. София. Възложителят следвало да заплаща извършваната услуга съгласно ценоразпис – Приложение № 2 към договора, въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.

Видно от 2 броя индивидуални справки за използвана топлинна енергия за периодите 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и 2 броя формуляри за отчет съответно от 14.06.2019 г. и 18.07.2020 г., за процесния имот била начислявана топлинна енергия за отопление на имот по данни от един индивидуален разпределител, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване по данни от един водомер. Всички документи били издадени на „*******************“ АД, като формулярите за отчет съдържат подпис за потребител.

Приети са като доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***************“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „***************“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. По делото няма данни ответникът да е изразил несъгласие с тях и да е предложил на топлопреносното предприятие специални условия, които да са намерили отражение в подписано между страните писмено допълнително споразумение (чл. 150, ал. 3 ЗЕ).

Следователно, приложените по делото общи условия влезли в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изрично писмено приемане от клиентите на „***************” ЕАД. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, респ. стойността на изравнителната сметка за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасяли начислените суми. Клиентите имали право да правят възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли възраженията. След изтичане на този срок възраженията можело да се правят по общия исков ред пред родово компетентния съд (чл. 33, ал. 3 от Общите условия). Съгласно ал. 4 на чл. 33 от Общите условия продавачът начислявал обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не били заплатени в срока по ал. 2.

Допусната е по искане на ищеца съдебно-техническа експертиза. Заключението на 4 вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след запознаване с приложените по делото документи и други такива, предоставени на вещото лице от ищеца и от подпомагащата страна. Сред изброените документи било заявление от „*******************“ АД за сключване на договор с ищцовото дружество съгласно общите му условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от 24.01.2013 г., както и фактури на името на посоченото дружество. От заключението се установява, че от ТР „София“ била представена справка за потребената топлинна енергия през периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г. в сградата в режим на етажна собственост, измерена в кВтч.