Решение № 261 от 30.04.2024, Районен съд - Разград
- Съд
- Районен съд - Разград
- Дело
- Гражданско дело 2211/2023
- Вид
- Решение № 261
- Подписан
- 30.04.2024
- В сила
- 07.06.2024
- Състав
- НЕЛИ ГЕНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- член 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл.293 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 261 гр. Разград, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20233330102211 по описа за 2023 година
За да се произнесе, Съдът взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 79, чл.86 от Закона за задълженията и договорите във вр. със ЗПФУР.
Депозирана е искова молба от „Изи Финанс“ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове срещу Н. Х. Н. за установяване, че същият дължи на ищеца сумите 458.33 лв. главница по договор за кредит и 45.27 лв. възнаградителна лихва, дължима за периода 14.09.2022г. - 11.02.2023г. и 23.43 лв. лихва за забава за периода от датата на забавата 11.02.2023г. до 13.08.2023г.,, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1543/2023 г. по описа на РС - Разград.. Иска и присъждане на направените разноски.
Твърди, че ответникът е сключил договор за кредит от разстояние на 15.08.2022 г. с №398770. Обяснява, че този тип договори се сключват чрез специална он-лайн платформа достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg, че на същия електронен адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние, че сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно приема същите., след което кандидатът получава и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора. Твърди, че след одобрението на кредита той получава на личния си и-мейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване, което става след получаване чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален, код, че след това получава втори и-мейл, в който се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код, че преди извършване на паричния превод клиента получава обаждане на посочен от него телефонен номер, разговора се записва, като по този начин той отново потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. За ответника твърди, че при кандидатстване е посочил следния телефонен номер: ********** и 1 следният имейл: ****************** , а активиращият код е ****, че в хода на изпратил снимка на личната си карта, от което е видно, че предоставените лични данни съвпадат е снимка тип „селфи“ с личната карта, като е видно че снимащия се и лицето от снимката на личната карта съвпадат, че е предоставен и вайбър профил на ответника. счита че след като няма сигнал, че документът за самоличност е откраднат то е явно, че именно ответника е предоставил снимките. Твърди, че по този начин кредитополучателят сключил договора за предоставяне на кредит от разстояние, след което кредитодателят му изпратил съобщение по телефон, с което го уведомил, че паричните средства в размер на главницата от 700 лв. са преведени по посочения от него начин, а именно: касово на каса на „Изи пей“ АД. Сочи, че сумата е уговорено да бъде върната в периода на 6 вноски, от които първите 5 в размер на 91.67 лв. и последна 6-та вноска в размер на 91.65 лв. за периода 14.09.2022г. - 11.02.2023г.., заедно с договорна лихва в размер на 45.27 лв. , респ. 40,15%, ; че ответникът е платил само сумата 91.67 лв. на 14.09.2022 г., с което е погасена част от главницата.
Счита, че ответникът е в забава от датата на падежиране на целия кредит 11.02.2023г. Твърди, че за исковите суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1543/2023 г. по описа на РС Разград, която е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК.
Ответникът е получил препис от исковата молба и доказателствата към нея по реда на чл.47 от ГПК. Назначеният му от съда особен представител счита исковете за неоснователни. Счита, че по делото не са представени доказателства за волеизявление на ответника, както и такива за получаване на паричната сума.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложен договор от 15.08.2022 г. за предоставяне на кредит от разстояние №398770, за който ищецът твърди, че е сключен между него и ответника чрез комуникация по електронен път. В договора са записани всички лични данни на ответника – три имена, ЕГН, № на лична карта, постоянен и настоящ адрес, № на мобилен телефон. В чл.2, ал.1 от този договор е посочено, че кредиторът се задължава да предаде в собственост на потребителя сумата 550 лв., а потребителят се задължава да върне същата на кредитора, при условията на договора. По-нататък в договора е записано, че кредиторът се задължава да предаде на потребителя сумата чрез превод по посочена от потребителя банкова сметка или в офис на Изи Пей АД. Цялата сума по кредита- 550 лв. потребителят се задължава да върне на ищеца за срок от 180 дни с фиксиран годишен лихвен процент – 40,15%, като общо дължимата сума за плащане по кредита е 613,42 лв., съответно годишния процент на разходите е 40,15 % в случай, че няма основание за начисляване на неустойки, лихви за забава и разходи за събиране. Съответно при непредставяне на обезпечение дължимата сума е 815,26 лв.
В чл.3 от договора е записано, че потребителят се задължава в срок до пет дни, считано от датата на сключване на договора да предостави обезпечение – банкова гаранция или две физически лица – поръчители, които да отговарят на определени условия. В същия текст /ал.2/ е записано и това, че при неизпълнението на това задължение потребителят дължи на кредитора неустойка в размер на 443,94 лв., като тази неустойка се заплаща от потребителя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към 2 всяка вноска се добавят по 31,71 лв. Съответно при непредставяне на обезпечение дължимата сума е 201,84 лв.
Видно представената разписка на 15.08.2022 г. ответникът е получил сумата 550 лв. чрез Изи Пей АД.
На 07.09.2023 г. „Изи Финанс“ЕООД е поискал издаване на заповед за изпълнение за сумите 458,33 лв., представляващи главница по Договор за предоставяне на кредит № 398770, сключен на 15.08.2022 г. между заявителя и длъжника, ведно със законна лихва от входиране на заявлението до окончателно изплащане на вземането; 45,27 лв., договорна лихва за периода от 14.09.2022 г. до 11.02.2023 г.; 168,20 лв., представляващи неустойка по чл.
3 от договора; 23,43 лв., представляващи лихва за забава от датата на забавата 11.02.2023 г. до 13.08.2023 г. и законна лихва от датата на входиране на заявлението до изплащане на вземането.
Въз основа на това заявление е образувано ч.гр.д.№1543/2023 г. по описа на Районен съд - Разград и е издадена заповед №820/08.09.2023 г. за сумите 458,33 лв., представляващи дължима главница по Договор за предоставяне на кредит № 398770, сключен на 15.08.2022 г. между заявителя и длъжника, ведно обезщетение за забава в размер на законната лихва от 07.09.2023 г. до окончателно изплащане на вземането; 45,27 лв., представляващи възнаградителна (договорна) лихва за периода от 14.09.2022 г. до 11.02.2023 г.; обезщетение за забава (законна лихва) в размер на 23,43 лв. за периода от 11.02.2023 г. до 13.08.2023 г.; направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от заявлението до размера общо от 78,06 лв.
По делото е представена и справка за плащанията по договор №398770/15.08.2022 г., от която е видно, че ответникът е заплатил в изпълнение на този договор сумата 143,46 лв.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.422 от ГПК и в това производство ищецът следва да установи, че вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение съществуват, че техният размер е този, посочен в заповедта и че той е титуляр на тези вземания.
Правният режим на процесния договор като договор за кредит от разстояние е уреден, както в специалния Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние, уреждащ спецификите на договора с оглед начина на неговото сключване и доказването на този факт, така и в общите правила на ЗЗД, уреждащи договора за заем. Съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Предвид разпоредбата на т. 1 от ДР на Закона, такава финансова услуга, по отношение на която той е приложим, е и кредитирането. Съгласно чл.18, ал.1 от ЗПФУР доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; че уведомил потребителя за сроковете, в които може да се откаже от договора; че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и други.
Съгласно ал. 2 на чл. 18, за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл.293 от ТЗ , а за електронните изявления – Закона за електронния документ 3 и електронния подпис.
В случая процесният договор е сключен чрез размяна на изявленията по електронна поща, поради което приложимият закон относно формата на изявленията е ЗЕДЕП, съгласно който /чл. 3/, писмената форма на документ е спазена, ако е съставен електронен документ, който представлява електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Предвид легалната дефиниция на този документ, в съдебната практика несъмнено се приема, че същият не е необходимо да бъде инкорпориран на хартия и подписан, като за автор на изявлението по арг. от чл. 4, изр. първо от Закона се възприема лицето, посочено като негов автор.
В хода на производството бе установено отправеното от ищеца до ответника по електронна поща предложение за сключване на договор за заем, сключен от разстояние. Освен това в договора за кредит се съдържа изключително подробна информация относно личните данни на ответника, в т. ч. и банкова сметка, ЕГН, № и дата на издаване на лична карта и адреси – постоянен и настоящ, поради което съдът счита, че процесният договор е сключен от потребителя, който на отправеното предложение на договора по бланка се е съгласил, посочвайки личните си данни и е удостоверил това с подпис, поставен с помощта на мишка
От тук следва извод за сключен между страните договор за паричен заем. За същия се прилагат разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите. Основание за прилагане на последните е обстоятелството, че длъжникът е физическо лице, което ползва услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност.
Ето защо по отношение на начина на формиране, както и по отношение на размера на годишния процент на разходите следва да намери приложение разпоредбата на чл. 19, която в ал.1 сочи, че Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
За да прецени дали ГПР в договора надвишава определения размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК, респективно клаузата относно ГПР счита ли се нищожна, на осн. чл. 19, ал. 5 ЗПК, Съдът следва да има предвид Решение от 21.03.2024 г. на СЕС (девети състав) по дело C‑714/22: „В конкретния случай с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“. Така СЕС постановява, че „член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от 4 тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница“.
Разпечатката съдържа 28 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/42d9b505-0237-4b66-b276-22f882c16bd9