Решение № 136 от 09.10.2026, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Сандански, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Й. Филчев при участието на секретаря Надежда Ж. Малинова Смиленска като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Административно наказателно дело № 20261250200274 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от З. Я. И., ЕГН**********, с постоянен адрес в град ***, ул. „***“ №***, ет.*** срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за Пътищата №8506078823, с който на жалбоподателката за нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП на основание чл.179, ал.3, вр. с чл.187а, ал.1 от ЗДВП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 /триста/ лева

В жалбата се твърди незаконосъобразност на издадения електронен фиш. Прави се възражение за изтекла давност за ангажиране на административно наказателна отговорност.

Претендират се разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и иска отмяна на електронния фиш на основание изложените в жалбата доводи. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – АПИ при МРРБ, редовно призована не се представлява в съдебно заседание. Постъпела е молба с която не се възразява производството да се проведе в отсъствие на представител на АНО. Представено е писмено становище, с което се оспорва жалбата като неоснователна и се излагат доводи за законосъобразност и правилност на атакувания акт. Иска се неговото потвърждаване. Преви се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и се претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.01.2023г. в 07.34 ч. от система за електронно събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата е установено нарушение, извършено от водач на лек автомобил марка и модел „Форд Маверик“ с рег. № ***q с обща технически допустима максимална маса от 1970кг. Нарушението е установено при движение на автомобила в община Струмяни, по път А-3, км 143+945, с посока намаляващ километър. Констатирано е, че за заснетия от 1 системата за електронно наблюдение автомобил не е налице заплатена пътна такса по чл.10, ал.1 от ЗП, което е квалифицирано като нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП, като на основание чл.179, ал.3, вр. с чл.187а, ал.1 от ЗДвП на собственика на автомобила – жалбоподателя И. – е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева. Видно от представената справка от издателя на обжалвания акт същият е генериран на 29.01.2023г., като е окончателно обработен и подписан – след неколкократни корекции – на 10.01.2026г. Електронния фиш е изпратен за връчване на 14.05.2026г. и е получен от жалбоподателката на 21.05.2026г. На 27.05.2026г. – в предвидения 14 дневен срок срещу връчения акт е постъпила жалба.

Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и съпоставката на следните събрани по делото писмени доказателства: Електронен фиш № 8506078823 - заверено ксерокопие; известие за доставяне за връчване на електронен фиш от 21.05.2026 г. заверено ксерокопие; справка за нарушения; фотоснимки на ППС с рег. № *** – 2 броя заверени ксерокопия; справка за Нарушение № 8506078823 – заверено ксерокопие; извлечение от електронна система за нарушения и История на обработка на нарушение.

Приобщените доказателствени източници съдържат непротиворечива информация, въз основа на която се формира извода за гореописаните факти, с оглед на което и при липсата на спор относно тяхната достоверност, в случая не се налага извършването на обстоен анализ на доказателствата по делото.

При установената въз основа на доказателствата фактическа обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:

Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради което атакуваният с нея електронен фиш следва да бъде отменен.

При издаването на електронния фиш са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя.

Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в §1, т.1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в §6, т.63 от ДР на ЗДвП, съгласно която електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Липсва изрични разпоредби относно сроковете за издаване и връчване на електронния фиш, предвид двойнствената му природа – едновременно акт установяващ нарушението и такъв, с който се налага санкция.

С Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015г. на ВКС и ВАС е прието, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в потежко материално правно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността. В този смисъл институтите на давността в двете и разновидности – т. нар. преследвателна давност, т. е. давност погасяваща възможността за реализиране на административно-наказателно преследване, след изтичането на която се погасява възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по административно наказателното правоотношение, и давност за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция, намират приложение и в административно наказателния процес, независимо дали имат изрична уредба в ЗАНН. От принципите, че извършителите на административни нарушения не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от извършителите на престъпления и от принципа за субсидиарно приложение на НК за случаите, които нямат 2 изрична уредба в административно наказателния процес /чл.11 от ЗАНН/, следва че нормите на давността уредени в НК ще намерят съответно приложение и в административно наказателния процес.

Погасителната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението – чл.80, ал.3 от НК и тече до реализиране на наказателната/административно наказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт.

Погасителната давност бива два вида: обикновена и абсолютна, които се прилагат в административно наказателното производство.

Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност – чл.81, ал.2 от НК.

Абсолютната давност изключва наказателното /административно наказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност – чл.81, ал.3 от НК. В чл.34 от ЗАНН са изрично регламентирани две действия, които прекъсват обикновената погасителна давност - издаването на АУАН и издаването на НП. Предвидени са и специални давностни срокове за извършване на тези конкретни действия тримесечен, съответно едногодишен за издаване на АУАН и шестмесечен за издаване на НП. В конкретния случай безспорно се установява, че тази срокове са изтекли преди официалното финализиране на производството с генерирането и подписването на връчения електронен фиш. Както вече бе посочено – нарушението е констатирано на 28.01.2023г. С оглед изискванията за съставяне на АУАН в едногодишен срок – и то когато извършителят не е изначално известен - и издаване на НП в шестмесечен срок от съставянето на АУАН, максималния срок в който би могла да се реализира административно наказателната отговорност с издаване на окончателен и подлежащ на съдебен контрол акт е една година и половина. След издаването на подлежащия акт е налице за връчване на същия на санкционираното лице.

Така изложеното според настоящия състав означава, че обжалвания акт е издаден извън предвидените в ЗАНН срокове при изтичането на така наречената преследвателна давност, даваща възможност на съответния орган да констатира едно нарушение и да проведе административно наказателно производство по санкциониране на същото.

По изложените мотиви съдът приема, че жалбата е основателна, а атакуваният ЕФ следва да се отмени, тъй като административно-наказателната отговорност е погасена поради изтекла погасителна давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК.

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото и основателността на жалбата такива се дължат единствено на жалбоподателя. Последният е направил искане за заплащане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро.

Доказано е извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е платено изцяло и в брой.

По делото е направено възражение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при интерес до 1 000 лева възнаграждението е 400 лева. Следователно заплатеното в случая възнаграждение от жалбоподателя е над определения в нормативен акт минимум, поради което и същото подлежи на корекция.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Районен съд Сандански,

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №8506078823, с който на З. Я. И., ЕГН**********, с постоянен адрес в град ***, ул. „***“ №***, ет.*** за нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП на основание чл.179, ал.3, вр. с чл.187а, ал.1 от ЗДВП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 /триста/ лева ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" към Министерството за регионално развитие и благоустройството да заплати на З. Я. И., ЕГН********** сумата от 200.00 /двеста/ евро сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, като отхвърля претенция за разноски над този размер до претендирания размер от 300.00 евро като н4еоснователен.

Решението подлежи на обжалване пред АС Благоевград по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________

4