Решение № 996 от 07.08.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 996 гр. Велико Търново, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. П. като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20234110100578 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен положителен установителен иск за установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която в срок е подадено възражение от длъжника. Правното основание на предявения иск е чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК.

Ищецът твърди, че по силата на договор от 01.10.2022г., сключен с ответното дружество се задължил да продаде на ответника-купувач приблизително количество от 4000л. сурово биволско мляко за период 12 месеца, на цена 1.20лв./литър. Сочи се, че в изпълнение на договора ищецът предал на ответника сурово биволско мляко в общо количество 3556 литра, което купувачът е следвало да заплати след издаване на съответните фактури от продавача. Излагат се твърдения, че за извършените доставки на биволско мляко ответникът не е правил възражения относно количеството, качеството и недостатъци на стоката. Ищецът заявява, че през месец октомври 2022г. предал на ответника общо 3 149л. биволско мляко на единична цена 1,20лв. на обща стойност 4 534,56лв. с ДДС, за които доставки била издадена фактура ****сумата по която не е платена от ответника. Ищецът счита, че ответникът дължи и лихва за забава в размер на 61,72лв. върху главницата по посочената фактура, за периода от 01.11.2022г. до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. На следващо място ищецът заявява, че през месец ноември 2022г. предал на ответника общо 407 литра биволско мляко, с единична цена 1.20лв. на обща стойност 586,08лв. с ДДС, като за извършената доставка била издадена фактура ***, сумата по която не е платена от ответника. Ищецът счита, че ответникът дължи и сумата 6,84лв. лихва за забава върху главницата по посочената фактура ,за периода 08.11.2022г. до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Ищецът излага твърдения, че за събиране на вземането си в размер общо 5 120,64лв.-главница и 68,56лв.-лихви за забава подал заявление по чл.410 от ГПК и по образуваното частно гр.дело №3223/2022г. по описа на ВТРС била издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът депозирал възражение. Ищецът отправя искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца горепосочените суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение издадена по частно гражданско дело №3223/2022г., по описа на 1

Великотърновския районен съд. Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по съображения изложени в отговора. Твръди, че посоченото в договора за около 4000 литра за период от 12 месеца, касае техническа грешка и предмет на договора е около 4000л. на месец за период 12 месеца. Ответникът твърди ,че ищецът е престанал да изпълнява сключения на 01.10.2022г. договор няколко дни след първия месец, като е прекратил доставките на сурово биволско мляко без тридесет дневно предизвестие и по този начин е създал пречки за изпълнение на поети от ответника договорни задължения по доставка на млечни продукти от биволско мляко. Ответникът счита, че ищецът е неизправна страна по договора и при прекратяването му без предизвестие, изправната страна има право на неустойка, съгласно чл.2 от Раздел „Заключителни условия“, в размер на договорената изкупна цена за предадено от продавача сурово биволско мляко за 30 дни. Твръди се, че ищецът в последните тридесет дни преди прекратяване на договора е доставил 2844л., които умножени по 1,44лв./1,20лв. плюс ДДС/ възлиза на 4095,36лв., които ответникът претендира като дължима на него неустойка, с която счита, че следва да се намали общата сума 5124,64лв. Сочи, че получената като разлика сума 1025,28лв. заплатил на ищеца с банков превод, който прилага към отговора. Оспорва и претенцията за лихва за забава. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Прави възражение за прихващане на сумата 4095,36лв.неустойка с неизплатения остатък от исковата претенция, в случай, че съдът приеме, че ответникът дължи на ищеца претендираните от него суми. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 01.10.2022г. между ищецът З. М. М. в качеството производител на биволско мляко, „ продавач“ и ответника „**** в качеството „купувач“ е сключен договор за изкупуване на сурово биволско мляко, по силата на който продавачът се задължава да продаде, а купувачът да изкупи сурово биволско мляко, съобразно параметрите по договора и посочените Регламенти. В раздел IV т.1 от договора е посочено, че цената на литър сурово биволски мляко се определя на 1,20лв./ф.л., като заплащането на изкупеното мляко става в срок до 20 дена- след уточняване на изкупеното мляко и издаване на фактура или съответния разплащателен документ. В заключителните разпоредби е отразено, че договорът е безсрочен, като в т.2 е посочено, че всяка от страните може да прекрати договора с 30 дневно писмено предизвестие. При прекратяване на договора без спазване на горния срок, неизправната страна дължи неустойка в размер на стойността на предаденото мляко от продавача за последните 30 дни.

По делото е представена фактура *** на стойност 4 534,56лв. с ДДС за предадени през месец октомври 2022г. 3 149л.биволско мляко, на единична цена 1,20лв.

По делото е представена фактура ****. на стойност 686,08 лв. с ДДС за предадени през месец ноември 2022г. 407 литра биволско мляко, на единична цена 1,20лв.

От представения по делото кредитен превод от 25.05.2023г е видно, че ответникът е заплатил на посочената дата на ищеца сумата 1025,28лв. по договор от 01.10.2022г.

От представената справка-извлечение от дневник за предадено сурово биволско мляко е видно, че за периода 09.10.202г.-08.11.2022г има предадени 2844 литра биволско мляко от ищеца към ответното дружество.

На 20.12.2022г. ищецът подал до Великотърновски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника, като въз основа на заявлението е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 2

21.12.2022г. по ч.г.гр.д.№3223/2022г. на Великотърновски районен съд против длъжника **** за сумата в размер на 5 120.64 лв. - главница, представляваща задължение по неплатени фактура *** от 01.11.2022г. и фактура *** от 08.11.2022г. ; сумата в размер на 68.56 лв. - лихва за забава за периода от датата на издаване на съответната фактура до 19.12.2022 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 20.12.2022г. до окончателно изплащане на вземането, както и направените по делото разноски общо в размер на 663.79 лв. /шестстотин шестдесет и три лева и седемдесет и девет стотинки/, от които 103.79 лв. - платена държавна такса и 560.00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и той е депозирал възражение по чл.414 от ГПК, като след дадени от съда указания, заявителят предявил настоящите настоящите положителни установителни искове.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

Безспорно по делото се установи, че между страните е налице сключен договор от 01.10.2022г. за изкупуване на сурово биволско мляко, по силата на който ищецът в качеството производител на биволско мляко се е задължил да продаде, а ответното дружество в качеството купувач- да изкупи сурово биволско мляко, при условията на сключения между страните договор. Установи се, че ищецът е предал на ответника през месец октомври 2022г.- 3149 литра биволско мляко, а през месец ноември 2022г.-407 литра биволско мляко. Видно от договора цената на суровото биволско мляко е уговорена по 1,20лв. за литър. За стойността на предаденото мляко ищецът издал две фактури:

№0000000081/01.11.2022г. на стойност 4 534,56лв. и фактура №0000000082/08.11.2022г. на стойност 586,08лв. От ответната страна не се оспорва количеството доставено от ищеца сурово биволско мляко, за което са били издадени процесните фактури, по които ответникът не е правил плащане преди завеждане на делото.

След като ищецът е доставил на ответника сурово биволско мляко, за ответната страна в качеството купувач е възникнало задължението да го заплати в договорения срок, което задължение ответникът не е изпълнил. Това обстоятелство не се оспорва, като в хода 3 на производството ответникът направи плащане на сумата 1025,28лв. по процесния договор, представляваща част от стойността на полученото от него сурово биволско мляко, доставено му от ищеца. Плащането е извършено в хода на настоящото исково производство, но съдът по реда на чл.235 ал.3 от ГПК следва да вземе предвид и фактите настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Сумата, която е заплатил ответникът в хода на производството следва да бъде приспадната от задължението, което има към ищеца и размерът на дължимата главница след приспадане на извършеното плащане от 1025,28лв., възлиза на 4 095,36 лв.

По възражението за прихващане: В настоящото производство ответникът направи възражение за прихващане за сумата 4095,36лв., претендирана като неустойка по чл.2 изр.2 от раздел VI-Заключителни разпоредби от договор № 3 за изкупуване на сурово биволско мляко от 01.10.2022г.

С оглед основателност на главния иск, предмет на настоящия спор, съдът следва да се произнесе по направеното от ответника в условията на евентуалност възражение за прихващане. Прихващането е форма за погасяване на задълженията, приложима само в хипотезата на взаимни насрещни вземания с предмет еднородни и заместими вещи или пари.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства намира, че ответникът не доказа в хода на производството по безспорен начин, че има насрещно вземане срещу ищеца, претендирано като неустойка по сключения между страните договор.

В разпоредбата на чл.2 от раздел VI-Заключителни разпоредби от договор № 3 за изкупуване на сурово биволско мляко от 01.10.2022г. е посочено, че всяка от страните може да прекрати договора за изкупуване на сурово биволско мляко с 30 дневно писмено предизвестие ,като в изр. второ на същата разпоредба е посочено, че при прекратяване на договора без спазване на горния срок, неизправната страна дължи неустойка в размер на стойността на предаденото мляко от продавача за последните тридесет дни.

За да е налице основание за начисляване на неустойката по чл.2 от договора, следва същия да е прекратен, без спазване на 30 дневното писмено предизвестие. В доказателствена тежест на ответника, който претендира дължимост на неустойка беше да установи възникване на основание за начисляването й. В конретния случай не се твърди и не се установи процесния договор да е прекратен от някоя от страните. Същият е сключен като безсрочен и прекратяването му е уредено с отправяне на 30 дневно писмено предизвестие от някоя от страните по договора, т.е. прекратяването, уговорено в чл.2 от договора не е обвързано от неизпълнение на договорно задължение, а е право на всяка от страните да прекрати облигационната връзка като предизвести другата. От страна на ищеца не се твърди прекратяване на договорната му връзка с ответника, а твърденията на ответника са за неизпълнение на договорно задължение на ищеца, чрез спиране на доставки на мляко, което неизпълнение не води автоматично до прекратяване на договора, а би могло да бъде основание за развалянето на договорната връзка, при наличие на предпоставки за това. По делото не се установи никоя от страните да е направила изявление ,че едностранно 4 прекратява договора. Само в тази хипотеза и при неспазване на 30 дневен срок на предезвестие би възникнало право на изправната страна да претендира неустойка по посочения текст от договора. Освен това и доколкото по делото се установи, че ответникът не е заплатил изцяло стойността на доставеното от ищеца сурово биволско мляко,т.е. налице е неизпълнение на договорно задължение на ответното дружество и при това положение ответникът не може да черпи права от собственото си поведение, изразяващо се в неизпълнеие на свое договорно задължение да заплати доставеното му количество сурово биволско мляко. Ако от страна на ответника е имало възражение по качеството или количеството на доставеното му сурово биволско мляко, то същият е имал възможност да упражни правата си по чл.3 от Заключителните разпоредби на договора, но това не е сторено.