Решение № 4687 от 16.07.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4687 гр. София, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20241100509828 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по постъпила в законоустановения срок въззивна жалба с вх. № 25044467/19.12.2023 г. на ответницата М. К. Т. срещу решение № 20106040/19.10.2023 г., постановено по гр. дело № 62236/2019 г. по описа на СРС, 71 състав, с което по предявения от Х. Г. С. иск с правно основание чл. 34 ЗС е допуснато да се извърши съдебна делба на следния недвижим имот, представляващ апартамент № 99, находящ се в гр. София, р-н „Младост“, ж. к. ****, състоящ се от две стаи, кухня и други сервизни помещения с обща квадратура по одобрения план от 56,68 кв. м., при съседи на апартамента: стълбище, А.К.Т., двор, З.Й.П., ведно със зимнично помещение при съседи: коридор, З.Й.П., А.К.Т., заедно с 0,660 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото – държавна земя, върху което е построена сградата в местност Младост по плана на гр. София – съгласно акт за собственост – НА № 52, том Х, нот. дело № 1852/1974 г. на I-ви нотариус при СНС, а съгласно Схема № 15-854588/19.09.2019 г. на самостоятелен обект в сграда, издадена от СГКК - гр. София – недвижим имот с адрес: гр. София, р-н „Младост“, ж. к.

****, **, с идентификатор ***, находящ се на ет. 13 в сграда с идентификатор ***, брой надземни етажи – 16, брой подземни етажи - 0, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 56,68 кв. м., прилежащи части: зимнично помещение и 0,660 % идеални части от общите части на сградата, при 1 съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***,

***, под обекта: ***, над обекта: ***, стар идентификатор: ***, при следните квоти: 1/4 идеална част – за Х. Г. С. и 3/4 идеални части – за М. К. Т..

Във въззивната жалба са изложени доводи за невалидност, недопустимост и неправилност на обжалваното решение, тъй като е поставено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при превратно тълкуване на свидетелските показания, при което първоинстанционният съд е достигнал до неправилен краен извод за неоснователност на заявеното от въззивницата възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност.

Поддържа се, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява както необезпокояваното упражняване от нейна страна на фактическа власт върху процесния имот в продължение на повече от 10 години считано от 1999 г., така и субективният елемент на владението, а именно: намерението да го свои като свой включително и в частта относно притежаваните от ищцата идеални части, манифестирайки го пред нея по ясен и несъмнен начин. Конкретно се позовава на ангажираните по делото документи, установяващи заплащане на дължимите за имота данъци и такси, фактури за извършени ремонтни дейности, както и изготвени от нея молби до административни органи, свидетелстващи, че същата явно е манифестирала както пред другия съделител, така и пред трети лица намерението си да счита имота за свой собствен. Обобщава, че при условията на пълно и главно доказване е установила обстоятелствата, обуславящи основателността на заявеното от нея възражение за изтекла придобивна давност, легитимирайки се на това основание като изключителен собственик на делбения имот. Ето защо, моли първоинстанционното решение да се прогласи за нищожно, да се обезсили, а при условията на евентуалност да се отхвърли предявеният иск за делба. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Х. Г. С. е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Счита обжалваното решение за валидно, допустимо и постановено в съответствие със събраните по делото доказателства след извършване на пълен техен анализ. Счита, че първоинстанционният съд се е произнесъл по всички въпроси по чл. 344, ал. 2 ГПК, посочвайки между кои лица, за кои имоти и при какви квоти се допуска делбата. По изложените съображения счита обжалваното решение за правилно, поради което моли да се потвърди.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно 2 правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно – постановено е от законен съдебен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма.

Подписано е и е разбираемо, като относно размера на определените с него квоти в съсобствеността, а именно: 1/4 идеална част – за ищцата и 3/4 идеални части – за ответницата е налице последващо произнасяне от страна на първоинстанционния съд с решение № 20122463/14.05.2024 г., което не е обжалвано и е влязло в сила, поради което въззивният съд не следва да пререшава този въпрос.

По допустимостта на обжалваното съдебно решение съдът приема следното:

Предявен е конститутивен иск за делба с правно основание чл. 344, ал. 1 ГПК.

За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки: 1) ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на собственост върху включения в делбената маса имот; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.

Провеждането на производство по съдебна делба в нарушение на изискването за участие на всички съделители в производството не поражда предвидените в закона и целени от страните правни последици по ликвидиране на съсобствеността. СъС.ието на съсобственост продължава да съществува, затова всеки от съсобствениците има правата, които произтичат от съсобствеността и неговата идеална част в нея. По тази причина решението по нищожната делба не формира сила на пресъдено нещо и не е процесуална пречка по смисъла на чл. 299 ГПК да бъде извършена нова делба с участието на всички съсобственици. Всеки от тях може да се позове на нищожността на делбата по чл. 75, ал. 2 ЗН и да предяви нов иск за делба, който ще е допустим - в този смисъл е т. 7 на ППВС № 7/1973 г. Задължителното другарство представлява частен случай на необходимото другарство, който поражда необходимост в процеса да участват всички другари като условие за неговата допустимост. Делбата е особено исково производство и задължителното другарство на всички съсобственици се основава на естеството на спора и невъзможността влязлото в сила решение, постановено по дело за делба, без участието на съсобственик, да породи правни последици. До настоящия момент практиката на ВКС в този смисъл е константна и не е изоставена с ТР № 3/2017 г. на ОСГК на ВКС, което се отнася за другарството на съпрузите само по исковете за собственост, но не и за иска за делба.

Задължителното другарство обуславя съвместната процесуална легитимация на съсобствениците в делбата. За нея съдът следи служебно и има задължение да даде указания 3 на участващите съделители, всеки от които е ищец по своето право на делба и съответно ответник по правото на делба на останалите, да конституират като съделители в делбата лицата, за които има данни по делото, че притежават права върху делбените имоти. В случая, правата на ответницата М. К. Т. в съсобствеността произтичат от сключен от нея договор за издръжка и гледане от 13.10.1999 г., обективиран в нотариален акт № 102, том 2, рег. № 4814, нот. дело № 334/1999 г., по силата на който И. Г. С. й прехвърля 3/4 идеални части от процесния апартамент № 99, находящ се в гр. София, ж. к. ****, ведно със зимнично помещение и припадащите се 0,660 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, срещу поето от нейна страна на насрещно задължение за издръжка и гледане на праводателката, осигурявайки й пожизнено спокоен и нормален живот. По делото не се спори, че към момента на осъществяване на придобивната сделка от 13.10.1999 г. М. К. Т. е била в брак с М.К.Т., без да има данни за последващото му прекратяване, още повече, че същият е потвърдил този факт и при снемане на самоличността му по време на разпита като свидетел пред въззивната инстанция, посочвайки, че считано от 1990 г. двамата с въззивницата са съпрузи. Ето защо, доколкото се касае за възмездно придобивно основание, осъществило се по време на брака помежду им, тези 3/4 идеални части са придобити от М. К. Т. в режим на съпружеска имуществена общност заедно с нейния съпруг – арг. чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. (отм., но действащ през релевантния период), поради което той също следва да участва в делбата, тъй като има качеството на задължителен необходим другар.

Задължителната съдебна практика последователно провежда разбирането, че като страни в производството за делба следва да бъдат конституирани всички съсобственици, като същите се явяват задължителни необходими другари и участието им в процеса е условие за неговата допустимост – т. 1 от ППВС № 4/1964 г. и т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2004г. на ОСГТК на ВКС. Последното обосновава приложението на разясненията по т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съобразно която ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на всички необходими задължителни другари. Порокът на обжалваното решение не може да се санира чрез конституиране на неучаствалите съсобственици едва във въззивното производство.

Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е недопустимо. Същото следва да бъде обезсилено и делото следва да бъде върнато на основание чл. 270, ал. 3 ГПК на друг състав на първоинстанционния съд за ново разглеждане от етапа на даване на указания на страните за конституиране като съделител в делбата и на съпруга на съделителката М. К. Т. – М.К.Т..

Отговорността за сторените в настоящото производство разноски следва да се разпредели от първоинстанционния съд, с оглед изхода от спора при новото разглеждане на делото.

4

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 20106040/19.10.2023 г., постановено по гр. дело № 62236/2019 г. по описа на СРС, 71 състав.

ВРЪЩА делото на основание чл. 270, ал. 3 ГПК на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.