Решение № 455 от 09.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 455 гр. Варна, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Х.ва при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Х.ва Гражданско дело № 20243110104806 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от „Е.-П. П." АД, с ЕИК **, с адрес **, представлявано заедно от всеки двама от П. С. С., Я. М. Д. и Д. К. Д.; чрез адв.Х. И., вписан в Адвокатска колегия гр.Варна, личен номер **********, редовно преупълномощен от Адвокатско дружество „В., Ж. и П.", Булстат ** с адрес на кантората: **, представлявано от адв. Г. В. В. от САК, адрес за призоваване и съобщения: ** срещу „Г." ООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в **, представлявано от Г. Б. В.

С исковата молба са предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал.4 ГПК във вр. чл. 422 от ГПК и чл.79 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, сумата от 559,05 лева - главница за незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги по фактура №**********/13.12.2023г. за обект на потребление, находящ се в **, с абонатен номер **и клиентски номер **, 1 както и сумата от 9,11 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от датата следваща падежа на фактурата до 02.02.2024г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по чл.

410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението,за които суми е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.дело 1820/2024 год.

Моли да му бъдат присъдени сторените в производството съдебно деловодни разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

„Е.-П. П." АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вр. чл. 107 от Закона за енергетиката срещу „Г." ООД, с ЕИК ** , със седалище и адрес на управление в **, представлявано от Г. Б. В. за което е образувано ч.гр.д. №1820/2024г. по описа на PC - гр. Варна за сумата в размер на 559,05 лева главница за незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги по фактура №**********/13.12.2023г. за обект на потребление, находящ се в **, с абонатен номер ** клиентски номер **, както и сумата от 9,11 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от датата следваща падежа на фактурата до 02.02.2024г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл. 414 от ГПК ответникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение. С оглед горепосоченото, депозира настоящия иск за признаване за установено,че ответникът дължи на ищеца следните суми:

-сумата от 559,05 лева - главница за незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги по фактура №**********/13.12.2023г., за обект на потребление, находящ се в ** с абонатен номер ** к клиентски номер **;

-сумата от 9,11 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от датата следваща падежа на фактурата до 02.02.2024г.;

-ведно със законната лихва върху всяка от главниците считано от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.

Налице е правно основание за възникването на вземанията на „Е.-П. П." 2

АД към ответника по настоящия иск.

Процесната фактура е издадена на дружеството „Н.-Д." ООД с ЕИК **, но процесната сума се претендира от „Г." ООД с ЕИК ** поради следните обстоятелства:

На 07.11.2023г. е депозирано Заявление за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "Е. С.“ АД при Общи условия от „Г." ООД, с ЕИК **.

Горепосоченото заявление е относимо към обект с клиентски №**и абонатен №** за обект на потребление находят се в **.

Към Заявление №5649869/20.01.2021г. е приложен и договор за наем на недвижим имот от 01.01.2022г. между В. В. Д., в качеството си на наемодател и „Г." ООД, в качеството си на наемател, за обект, находящ се в **, за срок от 3 години.

Депозирано е и съгласие от собственик на недвижим имот към ползвател, с което В. В. Д., в качеството си на собственик на процесния имот дава съгласието си „Г." ООД да встъпи в договорни отношения с „Е. С." по отношение на собствения му недвижим имот.

На 07.11.2023г. е сключен Договор за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция между „Е.-П. П." АД и „Г." ООД, с ЕИК **, относно процесния обект на потребление. Договорът е подписан лично от управителя на „Г." ООД - Г. В.

С оглед всичко горепосочено, „Г." ООД, с ЕИК **е ползвател на обект, находящ се в **, с абонатен номер ** и клиентски номер **.

Тоест, между страните в настоящото производство съществува облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия.

Това правоотношение е възникнало на основание Закона за енергетиката, а Законът го обвързва с титулярството на вещното право на собственост, респ. на ограниченото вещно право на ползване, когато за електроснабдявания имот няма сключен договор между крайния снабдител и ползвателя на договорно основание за доставка на електроенергия в същия имот е от чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ, във връзка с легалната дефиниция на понятието "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" в § 1, т. 42 от ДР (отм.); на ЗЕ.

3

След изгубването на собствеността, тази доставка обективно не обслужва "собствените битови нужди" на бившия собственик, а тези на новия.

Без значение е обстоятелството, дали новият собственик на електроснабдения имот е "битов клиент" или "небитов клиент" по смисъла на чл. 1, т. 2а, респ. на т. 33а от ДР на ЗЕ. Те са действащи за исковия период.

Крайният снабдител не би могъл да знае каква е актуалната собственост на имота и дали носители на правото на собственост и респективно на правото да им бъде открита партида за снабдяване с електроенергия към момента не са няколко лица (чл.11 и 12 от ОУ на "Енерго-Про Продажби") Именно затова е предвидено задължението по чл. 17, т.З от ОУ на "Е.П.П." АД за лицата, които поради наследяване, промяна в собствеността на обекта или на друго правно основание са се сдобили с правото да получат партида за снабдяване и продажба на електроенергия за даден обект, в 30 дневен срок от настъпване на съответното основание да уведомят крайния снабдител за настъпилата промяна като представят съответните документи удостоверяващи това.

С оглед горепосоченото, към момента на съставяне на процесните фактури, собственик и ползвател на процесния имот, находящ се в **, с абонатен номер ** и клиентски номер ** е „Г." ООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в **, представлявано от Г. Б. В.

За да бъде доставяна ел. енергия до обектите на потребителя, същият е присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е. С." АД. Съгласно чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, заплащат на „Е.-П. П." АД освен цена за потребена ел. енергия, така и цени за мрежови услуги измежду които и достъп и пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа. Поради горното, ищецът, а не електроразпределителното предприятие, е фактурирал за периода на потребление освен количеството потребена ел. енергия в обекта, така и суми дължими за услугата достъп до разпределителната мрежа при резервирана мощност.

Ответната страна притежава качеството „небитов клиент" по смисъла на § 1 т.33а от ПЗР към ЗЕ:

Съгласно § 1 т. 33а от ПЗР към ЗЕ "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или 4 пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Юридическите лица, купуват ел. енергия за стопански нужди. Обектът е заведен в база данни на дружеството, като стопански. След като обекта се ползва за небитови нужди, то и ответникът се явява небитов клиент по смисъла на Закона за енергетиката.

Между „Е.-П. П." АД и ответното дружество съществува валидно облигационно правоотношение, по силата на което клиентът е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия в качеството му на доставчик от последна инстанция (ДПИ).

Съгласно чл.104 от ПТЕЕ доставчикът от последна инстанция е лице, на което е издадена лицензия съгласно Закона за енергетиката и което доставя електрическа енергия в случаите, когато основният доставчик по силата на договор за покупко-продажба или на договор за комбинирани услуги не е в състояние да продължи да извършва доставка поради обявяване в несъстоятелност, ликвидация, отнемане на лицензия или всякакво друго събитие, довело до временно или трайно преустановяване на доставката на електрическа енергия, както и на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител до избора на друг доставчик. ДПИ е нормативно предвидена фигура, която обезпечава непрекъснатост на снабдяването на потребителите с електрическа енергия за периода, през който клиентите са останали без постоянен доставчик - от свободния пазар или от регулирания пазар - за тези, които нормативно могат да бъдат снабдявани по регулирани цени.

За посочения период ищцовото дружество доставя електрическа енергия в качеството си на доставчик от последна инстанция, като съществуващото правоотношение между страните е регулирано от разпоредбите на § 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020г.).

Считано от 01.10.2020г. с последното изменение на чл.94а от ЗЕ от кръга клиенти на крайния снабдител отпадат всички небитови клиенти, независимо от нивото на напрежение, на което са присъединени. Това прави невъзможно оставането на процесния стопански обект на регулирания пазар - той не може да бъде снабдяван от крайния снабдител по неговите общи условия, което ех lege води до прекратяване на договора за доставка на електрическа енергия 5 при общи условия от крайния снабдител.

Съгласно чл. 95а на Закон за енергетиката доставчикът от последна инстанция осигурява снабдяването с електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по чл. 94а, ал. 1 до избора на друг доставчик или избраният доставчик не извършва доставка по независещи от крайния клиент причини.

За клиентите, които след 01.10.2020г. не могат да бъдат снабдявани от крайния снабдител, с нарочна разпоредба в ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.) - § 15, ал.2, е предвидено в случай, че до 30 септември 2020 г. включително клиент по ал. 1, който не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия ще се извършва от досегашния му доставчик , но в качеството му на титуляр на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5 ЗЕ. (т.е. лицензия за търговия с електрическа енергия). Доставчикът по ал. 2 (крайният снабдител, но при условията на лицензията си за търговия, а не за обществено снабдяване и не по регулираните от КЕВР цени за доставка на енергия ниско напрежение) сключва типов договор с клиентите, които до 30 септември 2020 г. включително не са сключили договор с търговец на електрическа енергия.

Този типов договор обаче е със с нормативно определен срок от 1 октомври 2020 г. до 30 юни 2021 г. (§ 15, ал. 3, ПЗР на ЗИД на ЗЕ).

Съгласно § 15, ал. 5 считано от 01.07.2021 г. небитовите клиенти на енергийните дружества в България следва да преминат на свободния пазар на електроенергия, като изберат доставчик. Смяната на доставчика се извършва при условията на чл. 95 от ЗЕ, като клиентът не дължи неустойка и смяната не е съпроводена с допълнителни задължения за него.

В последното изречение на ал. 5 изрично е регламентирано правното положение, че клиентите, които не са избрали доставчик на свободен пазар, от 01.07.2021г. преминават служебно на доставчик от последна инстанция (ДПИ).

Основанията за дължимост на мрежови услуги са нормативно въведени, а доставчикът на електрическа енергия е нормативно овластен да ги събира от крайните си клиенти.