Решение № 1177 от 28.11.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1177 гр. Бургас, 24.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско дело № 20222100501557 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР гр.София, против Решение № 56 от 05.08.2022 г. по гр.д.193/2022 г. по описа на Районен съд Средец, с което въззивната дирекция е осъдена да заплати на К. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.*** област *** ул.*** № **, по иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР сумата от 739,19 лева /седемстотин тридесет и девет лева и деветнадесет стотинки/, представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 19.05.2019г. – 09.07.2020г., получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума о т 19.05.2022г. до окончателното изплащане, по иска с правно основание чл.86 ЗЗД сумата от 163,47 лева /сто шейсет и три лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща лихва за забава, начислена върху дължимата главницата за положен извънреден труд, както и направените по делото разноски в размер на 300,00 лева /триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение, и с което решение въззивната дирекция е осъдена да заплати по сметка на РС Средец сумите от 200.00 лв. за изготвената експертиза, 100 лв. държавна такса и 5 лв. такса за изпълнителен лист.

Твърди се, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и – необосновано. Твърди се, че 1 неправилно е уважена ищцовата претенция, положеният от ищеца нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по организацията на работната заплата, съгласно които нощни ят труд се преизчислява по коефициент 1,143.

Основното възражение във въззивната жалба е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл.187, ал.9 ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като няма непълнота на нормативен акт, която да бъде преодоляна чрез прилагане на НСОРЗ. Другото възражение е, че не са налице предпоставките по чл.9, ал.2 НСОРЗ за прилагане на коефициента 1,143 за преизчисляване на положения нощен труд в дневен, а след направеното преизчисление не се кумулира извънреден труд, тъй като такъв би бил налице само, ако служителят работи извън установеното работно време.

Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и да постанови ново по същество па спора, с което да се отхвърлят исковите претенции като неоснователни и недоказани.

Претендират се съдебни разноски, вкл.на основание чл.78, ал.8 ГПК юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемият е подал писмен отговор против въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна.

Твърди се, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и постановено без да са налице съществени процесуални и материалноправни нарушения и противоречие със събраните по делото доказателства и съдебната практика, поради което се претеднира същото да бъде потвърдено.

Сочи се, че са правилни изводите на първоинстанционния съд, че поради непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС №4 на МС от 17.01.2007 г., както и, че при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение.

Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени са искове от К. Д. Т., против Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР.

В исковата молба се твърди, че през периода 19.05.2019г. до 09.07.2020г.

К. Т. е полагал труд като командир на отделение в Гранично полицейско управление – гр.Средец при Регионална Дирекция „Гранична полиция” – Елхово, която била структурно подчинена на Главна Дирекция „Гранична полиция” – София. Съобразно Закона за Министерство на вътрешните работи ищецът е със статут на държавен служител. Брутното месечно 2 възнаграждение на държавните служители и продължителността на работното им време е уреден в ЗМВР, като същото се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, се определя от наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 02.06.2016г. до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з[1]592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, обн. ДВ бр. 40/02.06.2015г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. на ВАС по адм.дело № 5450/2016г., обн. ДВ бр.59 и влязло в сила на 29.07.2016г.

С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. е отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи /обн. ДВ бр.69 от 2014г./, която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Сочи се, че в рамките на процесния исков период са действали Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., Наредба № 8121з-36/07.01.2020г., Наредба № 8121з1174/21.10.2020г., Наредба № 8121з[1]1353/15.12.2020г. Излага се, че в посочените наредби липсвало изрично правило за преизчисляване при сумарно отчитане на работното време на положените часове труд между 22.00 часа и 06.00 часа с коефициент 1,143, каквото правило съществувало в чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. Според ищеца липсата на това правило в наредбата не означавало, че подобно преизчисляване не следва да се извършва, като съгласно чл.188, ал.2 от ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 часа и 06.00 часа се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Ищецът релевира, че нормативната празнота поради липса на специално правило за ставка на допълнителното възнаграждение за нощен труд или което да определи методология за допълнително възнаграждение за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумарно изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата – т.е. с приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен с 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. С изменението на чл.187, ал.4 от ЗМВР е въведено правилото, че положеният нощен труд следва да се преизчислява с коефциент единица, но тази разпоредба е с материално правен характери и се прилага за напред от обнародването й в ДВ бр.60 от 07.07.2020г.

За периода от 19.05.2019г. до 09.07.2020г. ищецът работил на смени, 3 всяка с продължителност по 12 часа при режим: дневна, нощна и два дни почивка, като в този смисъл полагал 7 или 8 нощни смени месечно. Общо положеният нощен труд от него бил 620 часа, който преизчислен с коефициента 1,143 възлизал на 708 часа. Преизчисляването нощния към дневния труд водило до извънреден труд от 88 часа, който работодателят не му заплатил и следвало допълнително да му заплати. През исковия период Т. получавал различно основно месечно възнаграждение – 1129 лева през 2019г., 1142 лева през 2020г. Предвид нормата на чл.186, ал.6 от ЗМВР, че извънредният труд се заплащал с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение и доколкото протоколите от положения нощен труд от ищеца се съхранявали в Регионална Дирекция „Гранична полиция” – гр.Елхово, предявеният главен иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР е посочен в приблизителен размер от 846,56 лева.

Твърди, че работодателят дължи и лихва за забава върху дължимите суми от момента, в който са станали изискуеми, като ориентировъчният размер на акцесорният иск по чл.86 от ЗЗД е 61,08 лева, като момента на изпадане в забава се сочи месеца следващ отчетения тримесечен период, съобразно чл.186, ал.3 ЗМВР.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Главна Дирекция „Гранична полиция“ при МВР, чрез юрисконсулт т Янка Табакова, е ангажирала отговор, с който заявява, че оспорва изцяло предявените искове както по основание, така и по размер. Не оспорва обстоятелството, че за процесния период ищецът е заемал длъжността, посочена в исковата молба.

За процесния период ищецът изпълнявал служебните си задължения на 24 – часови работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се изчислявало сумарно, като в резултат на това чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, бил формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му бил заплащан на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР като извънреден труд. Твърди се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труди, била приложима нормативната уредба на специалния ЗМВР, а КТ не намирал субсидиарно приложение по отношение на държавните служители и тези работещи в МВР. Ответникът счита, че за процесния период редът бил регламентиран с Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з908 от 02.08.2018г. Относно неприложимостта на НСОРЗ се твърди, че защитата на служителите на МВР, полагащи нощен труд се изразява в предвиденото в ЗМВР по – високо заплащане и по – висока степен на социална закрила, намираща изражение в компенсирането на извънредния труд, почивките, отпуските и други придобивки, по – благоприятни в сравнение с тези на държавните служители по ЗДСл и на лицата, работещи по трудово правоотношение, за които е приложим КТ. Излага се в отговора на исковата молба, че разпоредбата на ЗМВР, уреждаща формирането на основното възнаграждение на служителите на МВР, отчита спецификата на тяхната дейност, включително полагането на нощен труд и затова им гарантира едно по – високо основно възнаграждение в сравнение с други 4 категории служители.

Прилаганата система за образуване на възнагражденията на служителите същевременно включвала и заплащането на нощния труд, независимо дали той реално бил положен и затова не им се начислявало допълнително възнаграждение за положен нощен труд. Релевира се, че ЗМВР винаги изчерпателно уреждал регламентираната материя и липсвало празнини, които да налагат прилагането на НСОРЗ. За нощния труд държавните служители в МВР разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ била неприложима и поради това, че за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощно работно време било необходимо да са налице следните предпоставки: а/ подневно отчитане на работното време, б/ работа на смени и в/ продължителност на нощното работно време по – малка от продължителността на дневното и г/ трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, като предпоставките на в/ и г/ не били налице.