Решение № 3956 от 22.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3956 гр. София, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Михаил Ал. Малчев

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско дело № 20211100511005 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С решение № 20136763 от 11.06.2021 г., постановено по гр. д. № 36145/2019 г. на Софийски районен съд, 28 състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ, че Г. С. С. с ЕГН:********** дължи на "Т.С." ЕАД: сумата от 772,95 лв. за доставена топлинна енергия за имот на адрес гр. София, ж. к. ****, аб. № 443887 за периода от 01.02.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.03.2019 г. до окончателното й изплащане на задължението, като е отхвърлен иска за разликата над 772,95 лв. до пълния предявен размер от 974,32 лв. като неоснователен; сумата от 65,00 лв. - лихва за забава за периода от 14.04.2016 г. до 20.2.2019 г., като е отхвърлен иска за горницата над 65,00 лв. до пълния предявен размер от 71,13 лв. като неоснователен; сумата от 32,16 лв. - цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.02.2016 г. до 30.4.2018 г.; сумата от 3,70 лв. - обезщетение за забава за плащането на задължението за дялово разпределение за периода от 30.3.2016 г. до 20.2.2019 г. За посочените суми е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 12529/2019 г. по описа на СРС, ГО, 28 с-в.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство - Г. С. С., в неизгодните уважителни части. Изложените доводи във въззивна жалба са за неправилност в обжалваната част на съдебното решение. Оспорва се изводът на районния съд за дължимост на вземанията на „Т.С.” ЕАД. Поддържа се, че няма доказателства за възникнало между него и „Т.С.” ЕАД валидно облигационно правоотношение. Моли се да се уважи въззивната жалба, като се отхвърлят изцяло предявените искове. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по въззивната жалба - „Т.С.“ ЕАД, не е депозирал в законовоустановения срок отговор на въззивната жалба. С нарочна писмена молба от 07.12.2022 г. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на сторените разноски във 1 въззивното производство.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението.

При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото право, очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.

Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно правилността на първоинстанционното решение в обжалваните части въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.

Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно /чл.

106а ЗЕЕ /отм./, §1, т. 42 ЗЕ към редакцията съгласно ДВ бл. 18/2005г./ или по силата на облигационно /§1, т. 42 ЗЕ, действаща до края на процесния период/ право на ползване.

Предвид тези разпоредби облигационната връзка по договорът за доставка на топлинна енергия възниква ex lege от момента на възникване на правото на собственост, респ. правото на ползване.

В разглеждания случай по категоричен начин се доказва, че процесният имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в гр. София, ж. к. ****, аб. № 443887, е бил собственост на Г. С. С. през процесния период - същият е придобит от нея по силата на договор за покупко-продажба от 28.01.2016 г., обективиран в нотариален акт № 8, том I, рег.

№735, дело № 5/2016 г. на нотариус П.П. при Софийски районен съд. Ето защо Г. С. С. като собственик е потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, а следователно и длъжник за цената на доставяната в собствения му апартамент топлоенергия (чл. 155 ЗЕ), включително и на тази, отдадена от сградната инсталация. Не е спорно и подаването на топлинна енергия към сградата, в която се намира процесният имот за процесния период. Съгласно заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно - счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните и което районният съд обосновано е кредитирал, количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез общ топломер, монтиран в абонатната станция.

Показанията се отчитат ежемесечно. Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се установява от заключението по съдебно-техническата експертиза, което районният съд обосновано е кредитирал. Установено е въз основа на това заключение, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Вещото лице сочи, че през процесния период разпределението е извършвано в съответствие със закона и наредбата, както и с общите условия на ответника, отчислени са и количествата топлинна енергия за технологични разходи на абонатната станция. Установява се също, че общият топломер в абонатната станция е преминавал периодични метрологични проверки и съответства на одобрения тип. Предвид изложеното правилен се явява изводът на районния 2 съд, че процесните установителни искове са доказани по основание и са уважени в съответния дължим размер, като липсват данни да са заплатени процесните задължения.

Изложените правни аргументи от районния съд, въз основа на които е уважил предявените искове, са законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане на закона и след анализ на събраните по делото доказателства, поради което настоящият състав счита, че постановеното решение е правилно и следва да се потвърди в обжалваната част.

Неоснователни са възраженията на въззивника, обективирани във въззивната жалба.

Тези възражения са напълно безпочвени и са оборени от приетите доказателства в първоинстанционното производство, които по-горе бяха обсъдени от въззивния съд.

Предвид техния бланкетен характер и липсата в тях на конкретност, относима към предмета на спора, въззивният съд не намира за необходимо да ги обсъжда в детайли.

Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваната част следва да се потвърди.

По разноските за въззивната инстанция:

Предвид неоснователността на въззивната жалба и наличието на разноски единствено за юрисконсултско възнаграждение, въззиваемата страна има право на такива съгласно чл.

78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, въззивният съд определя на въззиваемото дружество сумата 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, предвид сложността на делото и неявяването в открито съдебно заседание на процесуалния му представител.

Воден от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 20136763 от 11.06.2021 г., постановено по гр. д. № 36145/2019 г. на Софийски районен съд, 28 състав.

ОСЪЖДА Г. С. С. с ЕГН:********** да плати на „Т.С.” ЕАД с ЕИК:**** сумата от 100 лева - разноски по водене на въззивното производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3