Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3 от 02.01.2025, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 604/2024
Вид
Решение № 3
Подписан
02.01.2025
В сила
27.03.2026
Състав
КРАСИМИР СТЕФАНОВ МАРИНОВ, ВЛАДИМИР РУМЕНОВ РУМЕНОВ, МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 31 ал. 2 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Перник, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ при участието на секретаря ТИНА Р. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20241700500604 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по гл. ХХ, чл. 258 и сл. от ГПК - въззивно решение по исков спор.

Обжалва се решение № 515/10.06.2024 г. по гр. д. № 5772/2021 г. по описа на ПРС, с което е извършена делба между Е. П. В. , ЕГН **********, и А. С. В., ЕГН **********, като по реда на чл. 353 от ГПК в негов дял е възложен недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Перник на стойност 114145 лв., а в дял на съделителката В. са възложени недвижими имоти, представляващи самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Перник на стойност 55976 лв. и самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Дупница на стойност 44637 лв.; Е. П. В. е осъден да заплати на А. С. В. сумата от 2170 лв. представляваща обезщетение за лишаването й от право да ползва делбения имот в периода от 01.09.2021 г. до 24.11.2022 г., в едно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 5600 лв.; Е. П. В. е осъден да заплати на А.

С. В. сумата 13532 лв. за уравняване на дела и са разпределени разноските между страните .

Решението се обжалва от съделителя В. в частите, с които е извършена делбата, присъдена е сума за уравнение на дяловете и частично е уважен осъдителния иск; изложени са доводи , че делбата е следвало да бъде извършена чрез жребий, а сумата за уравнение на дела е неправилно изчислена. По отношение на иска по сметките въззивнияка поддържа , че той е недоказан. Иска се от съда да отмени решението на 1

РС Перник в тези му части и да постанови ново такова, с което делбата да бъде извършена , като за два имота се оформят дялове и се тегли жребий , а третия имот се изнесе на публична продан, и се опрадали различен размер на сумата за уравенние на дела на единия съделител, а претенцията по чл. 31 ал. 2 от Закона за собствеността бъде отхвърлена.

Въззивната жалба е допустима , подадена е в срок, от страна по делото и пре внесена държавна такса.Тя подлежи на разглеждане по същество .

Окръжен съд Перник , за да се произнесе , съобрази :

Пред РС Перник е бил предявен иск за делба на съсобствени имоти, придобити от страните – бивши съпрузи като съпружеска имуществена общност по време на брака им , прекратен с развод. Делбата е допусната за три отделни имота и при равни квоти от по ½ ид. част за всеки от съделителите , като презумпцията за равни дялове на съпрузите при прекратяване на съсобствеността не е била оборена. С обжалваното решение, решаващия първоиностанционен съд е съобразил начина на ползване на имотите , приел е, че извършването на жребий ще е много неудобно и е разпределил имотите по реда на чл. 353 от ГПК , като имота с най- голяма стойност е възложен на съделителя В., останалите два имота – на другия съделител. Съдът е приел, че В. е била лишена от ползването на своята част от имота с идентификатор ***.и е уважил тази претенция по сметките на В., след което е осъдил двете страни да заплатят държавна такса от 4 % върху стойността на дела им , а В. – и такса по претенцията по сметките на другия съделител.

Решението е валидно и допустимо. С оглед наведените във жалбата оплаквания, с които въззивния съд е обвързан на основание чл. 267 от ГПК, настоящият състав трябва добави и следното:

І. Действително, броя на допуснатите до делба имоти надхвърля броя на съделителите по делото и оформянето на дялове за жребие е теоретично възможно.

Съставянето на дяловете обаче ще е много неудобно, тъй като жребия не държи сметка за това , кой от двамата съделители ползва даден имот , като и трите имота са с жилищен характер; възможно е да се стигне до хипотеза , в която и двамата ще бъдат принудени от жребия да напуснат обитаваното от тях в момента жилище .Съставянето на дялове ще е много неудобно и по друга причина – трите апартамента са на стойности , значително различни една от друга , при което сумата за уравнение на дела ще е с изначално неясен за страните и значително вариращ размер; единствения вариант , в който дяловете от имеществото са сравнително равностойни , този , при който двата по – малки апратамента са в единия, което е и направено.

С оглед казаното , и като е съобразил не само цената на всеки един от имотите , но и тяхното предназначение и моментно ползване (решение

№ 91 по гражданско дело № 4198 от 2016 година , ВКС) , РС Перник е постановил в тази част правилно решение , което следва да бъде потвърдено в тази му част .

ІІ. В частта , с която РС Перник е осъдил В. да заплати на съделителя си сума от 13532 лева обаче , решението е неправилно. Това е така , тъй като сумата за уравнение на дял се определя като равностойна на разликата между стойността на дела, 107 379 лева и тази , която другия съделител получава, ако е по – малка от стойността на дела му. В случая , В. получава имущество на стойност 100613 лева , тоест дължи й се разликата между тази сума и стойността на нейния дял, или 6766 лева. В тази част, въззивната жалба е основателна.

ІІІ. По претенцията по сметките , каквато В. е предявила с правно основание в 2 чл. 31 ал. 2 от Закона за собствеността :

Още с решението за прекратяване на брака с развод , В. е получила правото да ползва апартамент *** . Между страните не е формиран спор, че тя е била лишена от фактическото ползване на имота за периода от датата на нарочната покана , 01.09.2021г до датата на подаването на претенцията пред съда, 24.11.2022г, факт, приет за безспорен от съда с нарочно протоколно определение от същата дата.

Съобразно заключението на вещото лице , което и настоящия състав кредитира в цялост, месечния наем за процесния период е 310 лева; дължат се съобразно квотата на В. в съсобствеността общо 2294 лева за 14 месеца и 24 дни, повече , отколкото е присъдил районнния съд. Или , доколкото настоящия състав стигна до извод , че иска е основателен , решението следва да бъде потвъредно в тази част .

На следващо място , с оглед казаното , неправилно е опраделен и размера на дължимите за първата инстанция държавни такси ,каквито се дължат в размер от 4% върху стойността на дела; страните дължат и такса върху уважената , респ, отхвърлената стойност на претенцията по сметките , доколкото такава не е събрана при предяваването й .

Жалбоподателят е претендирал разноски , но не е представил доказателства да е ги е направил; ответника по жалбата не претендира разноски , при което съдът няма да присъди такива.

Воден от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК, Окръжен съд Перник РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 515/10.06.2024 г. по гр. д. № 5772/2021 г. по описа на РС Перник в частта , с която Е. П. В. , ЕГН **********, е осъден да заплати на А. С. В., ЕГН **********, сумата от 13532 лева за уравнение на дела й от имуществото, както и в частта , с която страните са осъдени да заплатят държавни такси по бюджета на съдебната власт, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

Осъжда Е. П. В., ЕГН **********, да заплати на А. С. В., ЕГН **********, сумата от 6766 лева за уравнение на дела й от имуществото.

Осъжда Е. П. В., ЕГН **********, да заплати по бюджета на съдебната власт, чрез сметката на РС Перник за таксите , сумата от 4468.76 лева държавна такса по делото.

Осъжда А. С. В., ЕГН **********, да заплати по бюджета на съдебната власт, чрез сметката на РС Перник за таксите , сумата от 4570.28 лева държавна такса по делото.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 515/10.06.2024 г. по гр. д. № 5772/2021 г. по описа на РС Перник в останалите обжалвани части.

Решението подлежи на касационно обжалване пред състав на ВКС , в срок от един месец от датата на съобщаването му на страните, с препис на основание чл. 7 ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4