Определение № 1417 от 14.05.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1417 гр. Бургас, 14.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20262100500753 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.413, ал.2, ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ – ЕАД – гр.София, против Определение №280/05.04.26г., постановено по ч.гр.д.№436/26г. на Районен съд Карнобат, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника А. И. И. ЕГН **********, с настоящ адрес: ***.

Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните суми. Посочва и цитира практика на съдилища в Република България относно съдържанието на заявлението и задължителните факти и обстоятелства, които следва да посочи кредитора.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид следното:

Пред Районен съд Карнобат е постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ – ЕАД, срещу длъжника А. И. И. ЕГН **********, с настоящ адрес: ***. Сумите се претендират на основание Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № *** от дата 06. 04.

2024 г., сключен между „Юробанк България“ - АД и А. И. И., както и Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15. 02. 2022 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и „Юробанк България“ АД и Приложение №1/12.12.2025 г., с който вземането срещу длъжника е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството- кредитор.

С Разпореждане рег. №887/18.03.2026 г., на основание чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, КРС е оставил заявлението без движение, с указания заявителят да представи рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022 г. и подписаното към него Приложение №1/12.12.2025 г., с който са му прехвърлени вземанията на А. И.

И. по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване 1 на кредитна карта № *** от дата 06. 04. 2024 г., както и да представи доказателства, че длъжника е бил уведомен за извършената цесия и на коя дата.

Разпореждането е изпратено по ЕПЕП на 25. 03. 2026. На 26. 03. 2026 г. в КРС е депозирана молба от заявителя, с която са изложени съображения защо не следва да представи исканият договор за цесия по претендираното вземане.

С тук обжалваното разпореждане, като е счел, че указанията му не са били изпълнени, съдът е отхвърлил заявлението.

Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено при условията на чл.272 ГПК. По делото не са представени доказателства, че заявителят има качеството на кредитор по отношение на длъжника. Представените доказателства Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № *** от дата 06. 04. 2024 г., стандартен европейски формуляр и други легитимират „Юробанк“ - АД като кредитодател. Не са представени доказателства за извършената цесия, респективно – че длъжникът е уведомен за нея. Не е ясно и какво е цедирано на заявителя (явяващ се жалбоподател в настоящето производство). Сам по себе си този факт е самостоятелно основание за отказ да се издаде заповед за изпълнение. Съгласно задължителните разяснения в т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на частно правоприемство на страната на кредитора /в случая цедиране на вземанието/, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл. 99, ал. 4 от ЗЗД/.

Задължителните разяснения по т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС са приложими и в производството по чл. 410 ГПК, в който смисъл е Определение № 50079 от 20.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2864/2022 г., III г. о., ГК. С договора за цесия се променя материално и процесуално легитимирания кредитор. Ето защо към заявлението, съгласно чл.410, ал. 3 ГПК, следва да се приложат договора за цесия и приложение №1, установяващи цесията, т.к. тези документи съставляват „приложения и изменение“ към първоначалния договор, сключен с потребителя. След като заявителят не е приложил към заявлението си договора за цесия и не е изпълнил указанията на заповедния съд да отстрани нередовностите на заявлението чрез представяне на договора за цесия, от който черпи правата си на кредитор.

С оглед на гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №280/05.04.26г., постановено по ч.гр.д.

№436/26г. на Районен съд Карнобат.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2