Решение № 2892 от 08.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2892 гр. Пловдив, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20255330112274 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545 против П. И. И., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 535, вр. с чл. 538 ТЗ.

На 01.09.2022 г. ответникът издал валиден от външна страна запис на заповед, с който неотменимо и безусловно се задължил да плати 1440 лева. Ефектът бил предявен на 02.09.2022 г., като след извършени плащания, останала непогасена сума от 754.53 лева.

Ценната книга обезпечавала вземанията по договор за заем № ***, с предоставени 700 лева и краен падеж: 01.06.2023 г. Поради липса на обезпечение – поръчителство на две ФЛ, била начислена и неустойка.

Сумата от 754.53 лева по записа включвала непогасена главница в размер на 561.78 лева, договорна лихва в размер на 73.74 лева за периода от 01.11.2022 г. – 01.06.2023 г. и наказателна лихва за забавени плащания по чл. 7 от Договора в размер на 119.01 лева за периода от 02.12.2022 г. – 19.05.2024 г.

Твърди се, че по договора за кредит, длъжникът е извършил плащания по погасителен план в общ размер на 325.57 лева в срока на договора за кредит, като след тези плащания и до изтичане на срока на договора за кредит, не е извършвал доброволни плащания за погасяване на остатъка от задължения по процесния договор за кредит.

Поради липса на плащане, ищецът се снабдил със заповед по чл. 417 ГК № 4456/29.05.2024 г. по ч.гр.д. № 8943/2024 г. на ПРС, ХV гр.с. за сумата от 754.53 лева задължение по записа на заповед, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 22.05.2024 г. до окончателното погасяване и разноски, срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, при което възникнал правен интерес от предявяване на установителен иск. Моли се за уважаването му, претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете.

1

Твърди нищожност на договора, поради нарушение на изискванията на ЗПК; лихвеният процент не отговарял на действителния, с оглед предвидената неустойка, представляваща добавък към договорната лихва, с нарушения на чл. 5 и чл. 11, т.10 ЗПК. Клаузата за дължимост на договорна лихва била и нищожна, поради противоречие със закона и добрите нрави, както и тази за неустойка. ГПР не отговарял на действително прилагания от кредитора.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 8943/2024 г. по описа на ПРС, ХV гр.с., в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за сумата в размер на 754.53 лева, ведно със законна лихва от 22.05.2024 г., когато е подадено заявлението, до окончателното изплащане. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че записът на заповед е издаден от ответника и обезпечава вземания по Договор за паричен заем № ***, по който са предоставени и усвоени 700 лева, с краен падеж: 01.06.2023 г. /виж Определение по чл. 140 ГПК от 19.02.2026 г./.

Съдът приема тези факти като го съпостави с приетите по делото писмени доказателства.

От приложения по ч.гр.д. № 8943/2024 г. по описа на ПРС, ХV гр.с., оригинален документ, видно от който, ответникът П. И. И. е издател на запис на заповед с място на издаване * в, дата на издаване 01.09.2022 г., място на плащане: ***, с който се е задължил безусловно и неотменяемо, да заплати в полза на „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: ***, сумата в размер на 1440 лева, като сумата е платима при „Креди Йес“ ООД, ***, без протест, платим на предявяване. Установява се още, че процесният запис на заповед е предявен на ответницата за плащане на 02.09.2022 г.

По делото като писмени доказателства са приети – Договор за паричен заем № *** /л.89/ и Погасителен план към него, сключен между „Креди Йес“ ООД – като * и П. И. И. – като Заемополучател, с който на последния му е бил отпуснат заем в размер на 700 лева, който следвало да бъде издължен на 9 равни месечни вноски, за периода 01.10.2022 г. – 01.06.2023 г., при месечен лихвен процент – 3.330 % и ГПР – 48.317 %, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 821.64 лева.

В чл. 6 от договора е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно обезпечение, по избор на Заемателя: ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от ОУ; особен залог върху движимо имущество, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 2 от ОУ; банкова гаранция, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 4 от ОУ; ценна книга, издадена в полза на Заемодателя.

С клаузата на чл. 8 от договора, страните са уговорили, че с подписването му, Заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че Заемателят не предостави договореното в чл. 6, в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 618.36 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Погасителен план към настоящия договор за заем.

По делото като писмени доказателства са приети – Общи условия към договор за заем № ***/л.10-13/, Молба за заем от П. И. до „Креди Йес“ ООД /л.15/, СЕФ/л.16-18/ и РКО № 521/01.09.2022 г. /л.14/ - двустранно подписан, издаден от „Креди Йес“ ООД за заплащане на 2

П. И. И. на сумата в размер на 700 лева.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Установителният иск по реда на чл.422 ГПК е допустим, тъй като е предявен в срок в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.

Съгласно т. 17 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е съществуването на вземане, основано на записа на заповед. При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. В тази хипотеза всяка от страните следва да докаже фактите, на които са основани твърденията и възраженията й и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респективно несъществуването на вземане по записа на заповед.

Ответникът в производство по иск за установяване съществуване на вземането по запис на заповед може да прави два вида възражения: абсолютни – срещу формата и съдържанието на ценната книга и/или основани на пороци на волята при издаването на записа на заповед, и относителни – произтичащи от каузалното правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед. Въведеното в процеса относително възражение от длъжника може да се свежда до твърдение, че записът на заповед е издаден за обезпечаване на изпълнението на поето от него задължение по каузално правоотношение. В този случай длъжникът следва да установи съществуването на твърдяното каузалното правоотношение, както и връзката му с ценната книга – че посоченото каузално правоотношение е причина за издаването на записа на заповед. Длъжникът може да въведе и правоизключващи или правопогасяващи възражения относно вземането по каузалната сделка, които имат за последица недължимост на вземането и по записа на заповед. (в този смисъл Решение №143/01.02.2013г. по т.д.№870/2011г., ВКС, І т.о.).

Съгласно чл. 535 ТЗ записът на заповед следва да съдържа: наименованието „запис на заповед“ в текста на документа; безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащане; името на лицето, на което трябва да се плати; дата и място на издаване и подпис на издателя. По своята правна същност, записът на заповед е едностранно волеизявление, облечено в законоустановена писмена форма, с посочено в чл. 535 ТЗ съдържание. Съгласно чл. 536, ал. 1 ТЗ, документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535, не е запис на заповед, освен в случаите на ал. 2, 3 и 4. Процесният документ е наименован „запис на заповед“ и съдържа това словосъчетание в текста си, издателят е поел безусловно задължение да плати сумата 1440 лева на посоченото в документа лице, посочени са дата и място на издаване, както и място на плащане. Падежът на задължението е указан, че е на предявяване, като същият е предявен на ответника за плащане на 02.09.2022 г. По несъмнен начин са индивидуализирани издателят и поемателят по ценната книга.

Съдът, съобразявайки разпоредбата на чл. 535 ТЗ, както и задължителните указания на ТР № 1 от 28.12.2005г. на ВКС по тълк. д. № 1/2004г., ОСТК, констатира, че приложеният по делото запис на заповед отговаря на формалните изисквания за действителност. Записът е редовен от външна страна документ, удостоверяващ съответно парично вземане, инкорпорирано в него.

Записът е едностранна формална абстрактна сделка от една страна, а от друга - е ценна книга, която материализира задължение за плащане на определена сума пари при 3 настъпването на падежа. Менителничният ефект обикновено се издава с обезпечителна цел по сделки, от които произтичат задължения за издателя, както е и в случая. Съществуването на каузалното правоотношение, наред със записа на заповед, не променя абстрактния му характер.

Във връзка с въведеното от ищеца твърдение относно съществуване на задължението на ответника по каузално правоотношение, което е обезпечено с процесния менителничен ефект, съдът намира следното:

Записът на заповед по своята правна природа е от една страна конститутивна ценна книга, а от друга формална едностранна абстрактна правна сделка, като основанието за поемането на задължението стои вън от сделката и не е част от фактическия й състав. В правния оборот, обаче ценната книга често има несамостоятелна функция, като служи като обезпечение на поети по каузално правоотношение задължения. При наведени твърдения от страните по делото за наличие на такова каузално правоотношение, по което записът на заповед е издаден, за да обезпечава изпълнението на възникналите задължения, е необходимо съдът да изследва съществуването и изискуемостта на задължение по паралелно съществуващото каузалното правоотношение при преценка основателността на иска. В тези случаи развитието на каузалното правоотношение влияе върху съществуването на менителничното задължение и издателят разполага с правото да противопостави освен абсолютните си възражения срещу ефекта, така и личните си (относителни), основани на каузални отношения с кредитора му.

В конкретния случай, твърдения за съществуване на каузално правоотношение – Договор за паричен заем № *** от 01.02.2022 г., сключен между страните за сумата от 700 лева, за обезпечаване на който е издаден записът на заповед, са въведени от ищеца.

Ето защо и съобразно задължителните указания по т. 17 от ТР № 4/18.06.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г., доказателствената тежест за установяване на основание на това твърдение остава на кредитора, т.е. тежестта на доказване е върху ищеца, като доказването трябва да е пълно и главно.

Страните по делото не спорят, а и от цялата съвкупност на приетия по делото доказателствен материал, съдът приема за безспорно установено, че процесният запис на заповед от 01.09.2022 г. е издаден като обезпечение на задълженията на П. И. И. по Договор за паричен заем № *** от 01.02.2022 г., по силата на който „Креди Йес“ ООД му е отпуснал заем в размер на 700 лева, който следвало да бъде издължен на 9 равни месечни вноски, за периода 01.10.2022 г. – 01.06.2023 г., при ГЛП – 3.330 % и ГПР – 48.317 %, с посочена обща сума за плащане: 821.64 лева, както и с предвидена неустойка при непредставяне на обезпечение в размер на 618.36 лева.