Решение № 34 от 16.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. София, 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Пролетка Ас. Давидова като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20231001000891 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следв. от ГПК.

С Решение № 349/15.03.2023год., постановено по т.д.№ 2439/2021год. по описа на СГС е признато за установено по иск по чл.135 от ЗЗД вр. с чл. 649 от ТЗ на Р. Т.-Синдик на „ Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД /Н/ срещу „ Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД /н/ и „ Лизингова къща София лизинг“ ЕАД, че плащането на сумата от 15 000лева от страна на „ Бългериън Рекавъри Къмпани „ ЕООД / Н/ от банкова сметка при „ Райфайзенбанк България“ ЕАД към „ Лизингова къща София Лизинг“ ЕАД, явяващо се задължение на Д. П. С., извършено на 11.04.2019год. е относително недействително по отношение на кредиторите на „ Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД.

С Определение № 2637/05.08.2023год., постановено по т.д.№ 2439/2021год. по описа на СГС и в производство по чл. 248 от ГПК е оставено без уважение искането на адв. Й. за допълване на Решение № 349/15.03.2023год. в частта за разноските като бъде осъдена „ Лизингова къща София лизинг“ ЕАД да заплати на адв. Й. сумата от 1750лева,представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на Синдика на „ Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД безплатна правна помощ по делото.

Срещу постановеното по делото Решение № 349/15.03.2023год. е подадена въззивна жалба вх.№ 34715/11.04.2023год. от „ Лизингова къща София Лизинг“ ЕАД, в която се поддържа че решението е неправилно и незаконосъобразно .

Твърди се, че действително въззивникът е получил на 11.04.2019год. по банков път сумата от 15 000лева от „ Бългерийн Рекавъри Къмпани“ ЕООД, но че плащането е извършено с основание : „ ЛД А-Л СА 3807 Д. С.“ и за погасяване задълженията на Д. П. С. по сключен между него и „ Лизингова къща София лизинг“ ЕАД договор за наем № 41133/21.08.2015год. с предмет автомобил марка BMW, модел X6 M50d, шаси WBAFH810X00B62251, регистрационен № ********. Сочи се като неправилен извода на първоинстанционния съд ,че плащането на сумата от 1

15 000 лева представлява изпълнение на неизискуемо парично задължение и се твърди обратното –че е изискуемо и попада в хипотезата на чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ и че е направено извън шестмесечния срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ /04.12.2019год./. Сочи се също така че с извършеното плащане е погасено задължение на Д. П. С., който е управител на „ Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД и се него са погасени дължими месечни вноски по договора за наем за месеците от септември 2018год. до февруари 2019год. Плащането било извършено по съглашение ,сключено между „ Бългериън Рекавъри Къмпани „ ЕООД / като трето лице/ и „ лизингова къща София лизинг“ ЕАД / в качеството на кредитор/ за встъпване като съдлъжник с Д.

С. в дълга му по договора за наем и съответно извършването му е за погасяване на изискуемо задължение. Встъпването в дълга от страна на „ Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД не било безвъзмездно, поради което за него била приложима хипотезата на чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ. Освен наличието на съглашение за встъпване в дълг се твърди и обоснована , че със заплащането на сумата от 15 000 лева „ Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД е предприело управлението на задължението на наемателя Д. П. С. по договора за наем и се е задължило да се грижи за тази работа в хипотезата на чл. 60, ал.1 от ЗЗД. Така паричното задължение на Д. С. било изискуемо за „ Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД, тъй като последното е предприело управлението на задължението на управителя и едноличен собственик на капитала да заплаща дължащите се по договора за наем суми, без да е бил натоварен и е поело задължение да се грижи за това.

Поддържа се също така ,че извършеното плащане по договора за наем от „ Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД в полза на Д. С. представлява изплащане на дивидент на същия в качеството му на негов едноличен собственик на капитала на дружеството и за това плащане не се предвижда времево ограничение, начин и специфична форма, или при условията на евентуалност - че се касае за заплащане на възнаграждение на Д. С. , в качеството му на управител на дружеството .

По изложените доводи се твърди ,че предявеният иск е неоснователен и неправилно е бил уважен от първоинстанционния съд с обжалваното решение и се прави искане то да бъде отменено и постановено ново за отхвърляне на иска.

В подаден от Синдика „ Бългериън Рекавъри Къмпани „ ЕООД /Н/ писмен отговор се твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно . Поддържа се, че по делото не са събрани доказателства за това, че процесното плащане е извършено за погасяване на съществуващо преди плащането задължение. Ако то било извършено във връзка с твърдяното от въззивника встъпване в дълг, то би следвало плащането на това основание да бъде надлежно осчетоводено и отразено в търговските книги, но не било така. От последното се извежда че плащането е било неизискуемо по отношение на „ Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД, поради което попадало в хипотезата на чл. 646, ал.2, т.1 от ТЗ. Всички твърдения на въззивника за наличието на облигационни обвързаности въз основа на които било извършено плащането не били доказани по делото, а релевантно за спора била изискуемостта на плащането , а не наличието на облигационно обвързаност по която то било осъществено. Такава не било допустимо да се постигне и с конклудентни действия поради изискването на писмена форма за изменение на клаузите на договора за наем. Липсвали и решения на съответния орган на дружеството за изплащане на дивиденти на едноличния собственик на капитала или за заплащане на възнаграждение, въз основа на които да се приеме, че плащането на сумата от 15 000лева е за дивидент или възнаграждение на управителя.

По изложените доводи се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

„ Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД /н/ не изразява становище по въззивната жалба.

Становище по въззивната жалба не изразява и третото лице- помагач- Д. С. .

Срещу Определение № 2637/05.08.2023год. е подадена частна жалба вх.№ 82538/13.09.2023год. от Р. Т. , в качеството му на Синдик на „ Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД /Н/ . В частната жалба се поддържа неправилност на обжалваното определение поради незаконосъобразност на направения от първоинстанционния съд извод за недължимост на претендираното за присъждане на адвокат пълномощника на синдика адвокатско възнаграждение по чл.38 от З Адв. Излагат се доводи за неговата дължимост доколкото адв. Й. бил представлявал синдика в първоинстанционното дружество, а не несъстоятелното дружество, а иска по чл. 647 от ТЗ се предявявал именно от синдика. За присъждане на адвокатското възнаграждение било без значение вида на правната на лицето, но което е оказана правната помощ.

2

По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което в полза на адв. Д. Й. да се присъди адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ ,в размер, определен съобразно Наредба № 1 /2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В подаден писмен отговор от „ Лизингова къща София Лизинг“ ЕАД се излагат доводи за неоснователност на частната жалба. Твърди се недължимост на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото не се касае за водено лично дело на адв. Т. , с предмет негово оспорено материално право , а за производство, което може и е длъжен да води в качеството му на синдик.

По изложените доводи се прави искане за потвърждаване на обжалваното определение като правилно и законосъобразно. В случай на приета основателност на частната жалба се прави възражение за прекомерност на исканото за присъждане адвокатско възнаграждение.

По делото се установява следното :

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба, подадена от Р.

Т.- като Синдик на „ Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД / Н/, с която е поискано от съда по реда на чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ да обяви за относително недействителен по отношение на кредиторите на " Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД / Н/ плащане на сума от 15 000лева от страна на „ Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД / Н/ от банкова сметка при „ Райфайзенбанк България“ ЕАД към „ Лизингова къща София Лизинг“ ЕАД, извършено на 11.04.2019год. , както и на основание чл.55, ал.1 ,предл. 3 от ЗЗД във вр. с чл.34 от ЗЗД да постанови връщане на посочената сума в масата на несъстоятелността на " Бългериън Рекавъри Къмпани „ ЕООД .

Ищецът твърди, че по отношение на „ Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД е обявено в неплатежоспособност са начална дата на неплатежоспособността 20.03.2019год. и че на 11.04.2019год. несъстоятелното дружество е превело на ответното дружество сума в размер на 15 000лева с основание „ ЛД А-Л СА 3807, Д. С.“. Твърди също така, че плащането е направено в т.н.“ Подозрителен период“, че плащането не е по –договор, по който е страна несъстоятелното дружество, а неговия бивш управител- Д. С., което го прави такова за дълг на трето лице , че задължението не било изискуемо , поради което с него се увреждат кредиторите на несъстоятелността и са налице основанията на чл. 646, ал.2, т.1 от ТЗ то да бъде обявено за недействително .

В подаден писмен отговор от „ Лизингова къща София лизинг“ ЕАД се поддържа неоснователност на исковата претенция. Не се оспорва извършеното плащане и посоченото основание за това , но се твърди че плащането е изискуемо , че не попада в хипотезата на чл. 646, ал.2, т.1 от ТЗ и е направено извън шестмесечния срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ.

Твърди се ,че за погасяване задълженията на Д. П. С. по сключен между него и „ Лизингова къща София лизинг“ ЕАД договор за наем № 41133/21.08.2015год. с предмет автомобил марка BMW, модел X6 M50d, шаси WBAFH810X00B62251,регистрационен № ********.Сочи се че плащането на сумата от 15 000 лева представлява изпълнение на неизискуемо парично задължение и се твърди че е изискуемо и попада в хипотезата на чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ и направено извън шестмесечния срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ /04.12.2019год./. Сочи се също така че с извършеното плащане е погасено задължение на Д. П. С., който е управител на „ Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД и с него са погасени дължими месечни вноски по договора за наем за месеците от септември 2018год. до февруари 2019год. Плащането било извършено по съглашение , сключено между „ Бългеръйн Рекавъри Къмпани „ ЕООД / като трето лице/ и „ Лизингова къща София лизинг“ ЕАД / в качеството на кредитор/ за встъпване като съдлъжник с Д.

С. в дълга му по договора за наем и съответно извършването му е за погасяване на изискуемо задължение. Встъпването в дълга от страна на „ Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД не било безвъзмездно, поради което за него била приложима хипотезата на чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ. Освен наличието на съглашение за встъпване в дълг се твърди и обоснована , че със заплащането на сумата от 15 000 лева „ Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД е предприело управлението на задължението на наемателя Д. П. С. по договора за наем и се е задължило да се грижи за тази работа в хипотезата на чл. 60, ал.1 от ЗЗД. Така паричното задължение на Д. С. било изискуемо за „ Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД, тъй като последното е предприело управлението на задължението на управителя и едноличен собственик на капитала да заплаща дължащите се по договора за наем суми ,без да е бил натоварен за това и е поело задължение да се грижи за това.

Поддържа се също така ,че извършеното плащане по договора за наем от „ Бългериън Рекавъри 3

Къмпани“ ЕООД в полза на Д. С. представлява изплащане на дивидент на същия от страна на дружеството в качеството му на негов едноличен собственик и за това плащане не се предвижда времево ограничение , начин и специфична форма, или при условията на евентуалност-че се касае за възнаграждение на Д. С. , в качеството му на управител.