Решение № 99 от 31.01.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Плевен, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20234430106214 по описа за 2023 година

Постъпила е искова молба от *** АД против М. В. П. с ЕГН ********** и Б. Т. Б. с ЕГН **********, двамата с адрес гр.*** с правно основание чл.422 вр. чл.124 от ГПК. В исковата молба ищецът твърди, че по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение срещу ответниците за заплащане на доставена, но незаплатена топлинна енергия. Ищецът твърди, че издадената заповед за изпълнение била връчена на ответниците, като в срок срещу заповедта били постъпили възражения. В срок е подал настоящата искова молба за образуване на исково производство. Ищецът твърди, че като собственици на топлоснабден имот, находящ се в гр.Плевен, ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ.

Твърди, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР към МС. Съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ без да е необходимо писменото им приемане от клиентите. В заключение моли съда да приеме за установено, че всеки от двамата ответника му дължи главница в размер на по 3355,48 лева за периода ***г. – ***г., мораторна лихва в размер на по 199,07 лева за периода ***г.- ***г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението до изплащането на сумата.

Претендира разноски.

1

В едномесечния срок ответниците не са представили писмен отговор.

В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от процесуалния си представител, който подържа исковата молба и представя списък с разноски.

Ответниците нe се явяват и не изразяват становище по молбата.

По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство ч.гр.дело № ****/2023г., ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК срещу двамата ответника. Заповедта е връчена на двамата длъжника чрез залепване.

Съдът е указал на кредитора да предяви установителен иск относно вземането си. В едномесечния срок, кредиторът е предявил установителни искове по реда на чл.422 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ****/2023г. по описа на Плевенския районен съд.

Предявените искове са допустими, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК, заявителят (кредиторът) разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.

Разгледани по същество, исковете са основателни.

В исковата молба ищецът твърди, че двамата ответника са собственици на недвижим имот, находящ се в гр.***. Видно от представеното по делото копие на нотариален акт се установява, че на ***г. двамата ответника Б. Т. Б. с ЕГН ********** и М. В. П. с ЕГН ********** са закупили процесния апартамент ***, находящ се в гр.***, със застроена площ от 94 кв.м.

С оглед на представените неоспорени от двамата ответника писмени доказателства, съдът приема, че за периода ***г. – ***г. двамата ответника като собственици на по 1/2 идеална част от имота са имали качеството на потребители на топлинна енергия и са страна по Общите условия на договора за предоставяне на топлинна енергия.

Представени са Протокол от Общо събрание на етажната собственост от ***г. и Договор с етажната собственост от ***г., с който Етажната собственост в качеството на възложител е възложила на топлинния счетоводител „***“ ЕООД да извършва индивидуално отчитане на разходите за отопление по показанията на топлинните разпределители на всеки радиатор и разходите за топла вода.

По делото е изготвена справка от ищцовото дружество, в която е отразено, че задълженията за имот находящ се в гр.*** *** за периода ***г. – ***г. са в размер на 6710,97 лева главница и 398,15 лева лихва. По делото е изготвено заключение, което съдът приема за компетентно и безпристрастно.

От заключението се установява, че в имота с абонатен номер ******* има монтирани два водомера, 4 измервателни уреда и щранг лира в баня. В заключението е отразено, че имотът има обем 200 куб.м., съобразно който обем е изчислена и отдадената сградна инсталация. В съдебно заседание 2 вещото лице заяви, че на ***г. с дебитно известие към фактурата е начислена допълнително сума в размер на 2000,70 лева. Това се е наложило, тъй като до имота не бил предоставян достъп дълго време за отчет на водомера. При извършен реален отчет на служители на дружеството, разпределящо количеството ползвана в имота топлоенергия, били отчетени 215 кубика топла вода, което документално е отчетено като корекция. Вещото лице заяви, че в имота има джакузи, което обяснява голямата консумация на топла вода. Видно от заключението общо дължимата сума за главница за процесния период от *** до ***г. е в размер на 6710,97 лева. Установява се от заключението, че сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от „***“ ЕАД по изготвяни отчети от фирмата, осъществяваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база нейни отчети.

По делото са приложени фактури за задълженията на двамата ответника за процесния период, за който се претендира заплащане и които фактури не са оспорени по делото. Съответно на притежаваната от всеки от двамата ответника 1/2 идеална част от имота, предявените искове се явяват основателни и всеки от двамата ответника дължи главница в размер на по 3355,48 лева.

С оглед на така приетите и обсъдени доказателства, съдът приема за установено, че през периода ***г. до ***г. двамата ответника са били собственици на топлоснабден имот с абонатен номер *******, в сграда в режим на етажна собственост на адрес ***. За периода ***г. – ***г. двамата ответника са ползвали топлоенергия в имота и не са представили доказателства за извършено плащане, каквато тежест съдът е указал в определението за насрочване, нито са посочили правоизключващи или правопогасяващи факти и обстоятелства. Установи се, че сградата е отопляема и в имота се ползва топла вода.

При така събраните доказателства, от правна страна, съдът приема, че страните са били в облигационни отношения, като през процесния период ***г. – ***г. ищцовото дружество е продало на двамата ответника топлоенергия на стойност 6710,97 лева. Тази сума не е заплатена на ищцовото дружество, поради което съдът приема, че предявените искове за главница са доказани по основание

С оглед уговореното в Общите условия, че сумите за ползвана топлоенергия се дължат в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, то задължението на двамата ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна енергия. С изтичане на последния ден от месеца, ответниците са изпаднали в забава за тази сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума. Вещото лице е установило в заключението, че лихвата за забава върху главницата за периода ***г. – ***г. е в размер на 398,15 лева. Поради това и съдът приема, че предявеният иск за сумата от 398,15 лева лихва за забава върху главницата от 6710,97 лева за периода ***г. до ***г. е основателен и предвид заключението на вещото лице следва да бъде уважен изцяло, като всеки от двамата ответника дължи по ½ част от общия размер, или по 199,07 лева.

С оглед изхода на делото, всеки от двамата ответника следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски. Ищецът претендира разноски в настоящето производство в размер на 100 лева за 3 юрк.възнаграждение, 250 лева за вещо лице за икономическа експертиза и 142,18 лева за държавна такса. С оглед изхода на спора, ответниците следва да заплатят на ищеца разноски в общ размер на 492,18 лева, всеки от двамата по 246,09 лева.

По отношение на заповедното производство, ищецът претендира 142,18 лева държавна такса и 50 лв юрк.възнаграждение. С оглед изхода на делото, всеки от двамата ответника следва да заплати на ищеца разноски в заповедното производство в размер на 96,09 лева.

По изложените съображения Плевенският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. В. П. с ЕГН ********** с адрес гр.***, че дължи на кредитора „***- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Й.В., сумата 3355,48 лева – главница, за периода ***г. – ***г; сумата от 199,07 лева – лихва за забава, за периода ***г. – ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – ***г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № ***/***г. по ч.гр.дело № ****/2023г. по описа на ПлРС.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. Т. Б. с ЕГН ********** с адрес гр.***, че дължи на кредитора „***- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Й.В., сумата 3355,48 лева – главница, за периода ***г. – ***г; сумата от 199,07 лева – лихва за забава, за периода ***г. – ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – ***г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № ***/***г. по ч.гр.дело № ****/2023г. по описа на ПлРС.

ОСЪЖДА М. В. П. с ЕГН ********** с адрес гр.*** да заплати на „***- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Й.В., разноски по делото в размер на 246,09 лева, както и 96,09 лева направени деловодни разноски по ч.гр.дело № ****/2023г. по описа на ПлРС.

ОСЪЖДА Б. Т. Б. с ЕГН ********** с адрес гр.*** , да заплати на „***- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Й.В., разноски по делото в размер на 246,09 лева, както и 96,09 лева направени деловодни разноски по ч.гр.дело № ****/2023г. по описа на ПлРС.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4