Решение № 2017 от 08.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2017 гр. Пловдив, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20235330109545 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от Г. Д. Г. против „Вивус.БГ“ ЕООД, с която се предявява установителен иск с правно основание чл. 22 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за кредит от **г., сключен между страните, е недействителен поради неспазване на изискванията на ЗПК, а при условията на евентуалност – установителен иск с правно основание чл. 21 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузите в договора, предвиждащи заплащане на удължаване в размер на 187,20 лева и такса за експресно разглеждане в размер на 228,51 лева са нищожни.

В исковата молба се твърди, че страните по делото са сключили договор за кредит, по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата в размер на 1300 лева при фиксиран лихвен процент в размер на 40,97 % и ГПР 49,90 %. Била постигната договореност, че ищецът дължи такса за бързо разглеждане на документи и отпускане на заем в размер на 228,51 лева, която според същия била неравноправна, не била включена в ГПР, по който начин се достигало до заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Също така същата противоречала на добрите нрави и по съществото си представлявала 1 добавка към възнаградителната лихва. Посочва се, че в договора била уговорена и такса за удължаване в размер на 187,20 лева, която била в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, чл. 19, ал.3 и ал.4 ЗПК.

С оглед изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е депозирана насрещна искова молба от „Вивус.БГ“ ЕООД срещу Г. Д. Г. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1300 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № **********/**г., анекс от **г., и анекс от **г., сключени между страните, и сумата в размер на 32,76 лева, представляваща договорна лихва за периода на договора, ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба – 02.10.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.

В насрещната искова молба се признава, че на **г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № **********, по силата на който обаче на ищеца била предоставена сумата в размер на 600 лева, която следвало да бъде върната в срок до 04.09.2022 г. Начислени по договора били сумата в размер на 20,22 лева – договорна лихва, и сумата в размер на 141,78 лева – такса за бързо разглеждане. Посочва се, че в т. 10.1 от Общите условия към договора била предвидена възможност кредитополучателят да кандидатства за отпускане на допълнителни суми, в който случай следвало да се сключи допълнителен анекс. Поради тази причина на **г. бил сключен анекс към договора, по силата на който ответникът отпуснал на ищеца допълнително сумата в размер на 350 лева, и на **г. бил сключен анекс, по силата на който на ищеца била отпусната сумата в размер на 350 лева. По този начин, според ответника, дължимите суми от ищеца били както следва: главница в размер на 1300 лева, договорна лихва в размер на 32,76 лева и такса за бързо разглеждане в размер на 241,31 лева. Към настоящият момент бил настъпил крайният падеж за връщане на дължимите суми. Доколкото същите не били заплатени, се претендира ищецът да бъде осъден да заплати на ответника главница и договорна лихва по посочения договор.

В насрещната искова молба е обективирано и становище по исковата молба за неоснователност на предявения главен иск. Навеждат се съображения, че в процесния договор е посочен действителния размер на 2 разходите по кредита, който бил известен на ищеца още с преддоговорната информация. Дори да се приеме, че не е спазена нормата на чл. 19, ал.4 ЗПК, се посочва, че посоченото не влияе върху действителността на целия договор.

Признава се, че в ГПР не са включени разходите за допълнителните незадължителни услуги, но се посочва че в ЗПК липсва подобно задължение.

Размерът на ГПР бил изчислен по формулата, посочена в Приложение № 1 към чл. 19, ал.2 ЗПК. Посочените в исковата молба такси били дължими от ищеца на основание чл. 10а, ал.1 ЗПК. Според ответника, процесният договор е изцяло съобразен с нормите на ЗПК.

В указания срок е постъпил отговор на насрещната искова молба от ищеца Г. Д. Г., с който се излагат съображения за неоснователност на предявените насрещни искови претенции по съображения, изложени в исковата молба. Посочва се, че за периода 05.08.2022 г. – 30.10.2023 г. ответникът е получил без правно основание, по недействителен договор за кредит сумата в общ размер на 2190 лева, от която 490 лева – възнаградителна лихва, 1000 лева – такса за удължаване на срока, и 700 лева – такса за експресно разглеждане. С оглед изложеното прави възражение за прихващане между посочената сума и претендираната с насрещната искова молба сума в размер на 1300 лева, до размера на по-малкото от двете вземания.

С молба – уточнение вх. № 21270/26.02.2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, ответникът е конкретизирал период на претендиране на договорната лихва по насрещния иск, както следва: 05.08.2022 г. – 04.09.2022 г.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за потребителски кредит № **********/**г., сключен между страните /л. 28/, от който се установява, че ответникът е предоставил на ищеца сумата в размер на 600 лева, която последният следвало да върне на 3 вноски, при фиксиран лихвен процент от 40,97 % и ГПР в размер на 49,70 %. В договора била предвидена такса за бързо разглеждане в размер на 141,78 лева.

С анекс за допълнителна сума от **г., сключен между страните /л. 37/, на ответника е отпусната допълнителна сума в размер на 350 лева, при 3 фиксиран лихвен процент в размер на 40,94 % и ГПР в размер 49,80 %. В анекса е уговорена и такса за бърза разглеждане след отпускане на допълнителна сума в размер на 193,14 лева.

С анекс за допълнителна сума от **г., сключен между страните /л. 38/, на ответника е отпусната допълнителна сума в размер на 350 лева, при фиксиран лихвен процент в размер на 40,67 % и ГПР в размер 49,90 %. В анекса е уговорена и такса за бърза разглеждане след отпускане на допълнителна сума в размер на 241,31 лева.

По делото е приобщен и анекс за удължаване на срока на договора от **г., сключен между страните /л. 6/, от който се установява, че срокът на договора е удължен с 14 дни, за което е начислена такса в размер на 187,20 лева.

От приетата по делото ССчЕ, изготвена от вещото лице Й. П. /л. 91 – л.

98/, се установява, че в ГПР на договора е включена само възнаградителната лихва. Същият без такса за експресно разглеждане възлизал на сумата в размер на 49,67 %, а с нея – на 1732,08 %. ГПР с уговорената такса за експресно разглеждане от анекса от 12.08.2022 г. възлизал на 1192,43 %, този по анекса от **г. с уговорената такса за експресно разглеждане – на 925,22 %, а този по анекса от **г. с таксата за удължаване на срока – на 356,85 %.

Съдът кредитира приетото по делото заключение като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано. Същото не се оспорва и от страните в производството.

По правните аспекти на спора:

По главния иск:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Вивус.БГ" ЕООД като заемодател и Г. Г. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 600 лева, която с два анекса е увеличена на сумата в размер на 1300 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

4

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

В сключения договор и анексите към него са предвидени три такси за бързо разглеждане в общ размер на 576,23 лева и една такса за удължаване на срока на договора в размер на 187,20 лева.

Същевременно, посочените такси не са включени от кредитора към ГПР по договора и анексите към него, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на 5 търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочен размер на ГПР в договора и анексите към него, но от съдържанието на същите потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредите), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от ДиректИ. 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Разпечатката съдържа 36 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/42d40c13-7ca2-4004-9158-054a9d7dfb6b