Решение № 926 от 13.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 926 гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20251000503253 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК – Въззивно обжалване.

Образувано е възоснова на въззивна жалба с вх. рег. № 123971 от 22.10.2025г. подадена от Е. А. Е., чрез Адв. Д. срещу Решение № 5886 от 29.09.2025 г. постановено по гр.д. № 329/2024 г. по опис на СГС само в частта, в която е отхвърлен предявения от Е. иск с пр. основание чл. 432, ал.1 от КЗ вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД за разликата над присъдената сума от 16 000 лева до претендираните 50 000 лева.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваната част от решението поради нарушение на материалния закон - чл.

52 от ЗЗД, оплаквания за необоснованост на решението в частта, в която съдът е приел, че ищецът има принос в размер на 20 % .

Претендира за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на акт по същество, с който искът да бъде уважен в предявения пълен размер.

Претендира разноски във въззивното производство.

1

Насрещната страна ЗД "БУЛ ИНС" АД , чрез пр. представител адв. Я. Д. от САК, в писмена молба с вх. рег. № 137328 от 17.11.2025 г. оспорва жалбата като неоснователна и излага фактически и правни доводи свързани с оценката на решението в обжалваната част като правилно и обосновано.

Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.

В съдебно заседание, страните поддържат становищата си, въззивния жалбаподател чрез пълномощник, който е представил писмена молба, а въззиваемото дружество, чрез преупълномощен пр. представител, осъществяващ защита чрез личното си явяване пред съда.

Решението в частта, в която искът за обезщетяване на неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 50000 лева до 80000 лева и в частта, в която е уважена изцяло претенцията за обезщетяване на имуществени вреди, и в частта относно присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 16 000 лева, не е обжалвано и е влязло ви сила.

Въззивната жалба на ищеца, която определя предмета на въззивно обжалване касае само частта, в която искът е отхвърлен за разликата над 16 000 лева, до претендираните 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд е разяснил с Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се 2 установяват нарушения на производствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение в обжалваната му част е и допустимо.

Преценявайки основателността на депозираната въззивна жалба съобразно изложените в нея оплаквания, въззивният съд намира решението в обжалваната част за правилно, по следните съображения:

От фактическа страна: На 05.10.2022 г., около 18.15 часа, на бул.

„Самоковско шосе” на около 1100 м. след с. Кокаляне, е настъпило ПТП, чиито механизъм е следния: Лек автомобил „Фолксватен Туран” с рег.№ ********, управляван от Д. А. Е. се е движил по бул. „Самоковско шосе” от гр.

София към гр. Самоков, на около 1100 м. след с. Кокаляне самокатастрофира като се удря се в скала, разположена в дясно от платното за движение, завърта се перпендикулярно на пътя, като движещия се зад него лек автомобил „Хюндай Матрикс” с рег. № ********, управляван от К. Н. Н., с посока на движение от гр. София към гр. Самоков, го удря, при което е пострадал пътникът в самокатастрофиралия и в последствие ударен автомобил.

Няма спор, че виновен за злополуката (втория удар) е водачът на л.а.

„Хюндай Матрикс“ , а именно К. Н. Н.. Автомобилът управляван от Н. е валидно застрахован по задължитената застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.

От показанията на свидетеля Д. А. Е. (брат на ищеца и водач на лекия автомобил „Фолксваген Туран”, се установява, че след втория удар ищецът изпаднал в безсъзнание, легнал на лявата страна и имал кръв по главата. След около 10 мин дошъл в съзнание и бил откаран в болница. Свидетелят видял брат си вечерта в болницата, но той бил неконтактен, бил два дни в реанимация, след което претърпял операция. След операцията ищецът бил на легло повече от два месеца, през които постоянно имал нужда от чужда помощ и бил обслужван от свидетеля и от сина му. Около 3-4 месеца след операцията, ищецът започнал да се оплаква от силни болки в рамото и се наложило да бъде опериран отново. Свидетелят сочи, че претърпеният инцидент се отразил на психиката на ищеца, който станал нервен, продължавал да изпитва болки и към настоящия момент, и не можел да работи като електроженист, какъвто бил преди нараняванията настипили от ПТП.

Няма спор и че в причина връзка с произшествието, ищецът е получил 3 взривна фрактура-луксация на тялото на 4-ти шиен прешлен /С4/; фрактура на бодилестия израстък /процесус спинозус/ на С4; мозъчно сътресение; разкъсно- контузна рана в лявата теменна област на главата. В периода 05.10. – 17.10.2022 г. е проведено 12 - дневно комплексно оперативно, медикаментозно и инфузионно болнично лечение.

На 10.10.2022 г. е проведено оперативно лечение за премахване на тялото на С4 прешлен, на 21.11.2022 г. на ищеца е поставена диагноза „синдром на ротаторния маншон на рамото”, както и са установени клинични данни за руптура на сухожилието на супраспинатус.

На 30.11.2022 г. е проведена магнитно- резонансна томография на дясна раменна става, според която са налице основно хронично-дегенеративни промени в областта на ставата - тендиноза на супра и инфраспинатусните сухожилия без прекъсване на контурите им, дегенеративни промени в акромиоклавикуларната става и хипертрофия на ставната фасета, редуцирано субакромиално пространство до 6,7 мм. - субакромиален импийджмънт, кисти в главата на хумеруса.

За периода 10.01.2023 г. - 12.01.2023 г. е проведено болнично лечение поради оплаквания от болки и ограничени движения в дясното рамо.

Проведено е отново оперативно лечение, след което ищецът е изписан с указания за отбременяване на крайника за 30 дни, двигателен режим, антиагрегантна и противовъзпалителна терапия за 10 дни, кинезитерапия в амбулаторни условия.

Според вещото лице от КСМАТЕ в медицинската ѝ част, шийната травма е възможно да е получена и при двата удара, независимо от наличието на поставен предпазен колан, а евентуалната травма в областта на дясното рамо е настъпила по-вероятно при удара между двата леки автомобила.

Шийната травма, изразяваща се във фрактура-луксация на 4-ти шиен прешлен, е възможно да е получена както при травмата на главата в теменната област, така и по механизма на „камшичен удар” - в случай че пострадалият е бил с коректно поставен предпазен колан. Но при такова положение коланът е трябвало да се задейства при първоначалния удар на автомобила в крайпътната скала и няма как ищецът да бъде намерен след втория удар легнал на лявата си страна на задната седалка (показания на св. Е., брат на ищеца) ако е имал поставен предпазен колан.

4

С оглед механизма на ПТП и получените увреждания, вещото лице е направило извод, че към момента на настъпване на ПТП пострадалият по вероятно не е бил с коректно поставен предпазен колан. При поставен обезопасителен колан е възможно получените травми да бъдат избегнати или ограничени по тежест.

Лечебният и възстановителен период при мозъчно сътресение продължава средно 20 до 30 дни при липса на усложнения. За такива в случая няма представени данни. Възстановяването на пострадалия от получената шийна травма - фрактура-луксация на С4, продължава до 8-10 месеца, въпреки проведеното съвременно и високо специализирано оперативно лечение.

В резултат на получените травматични увреждания ищецът е претърпял интензивни болки и страдания за срок до 30 дни, значителни до 90 дни и умерени до 6-8 месеца. Поради липсата на неврологични увреждания и усложнения в острия период на травмата, прогнозата за в бъдеще е благоприятна, възможни са умерени болки и дискомфорт при физически натоварвания и неблагоприятни метеорологични въздействия.

При посочените данни, безспорно в причИ. връзка с разглежданото произшествие ищецът е получил физически травми, описани по-горе. Те от своя страна, заедно със самият факт на настъпилото ПТП са се отразили негативно на психиката му. Станал е нервен и притеснителен.

При съобразяване на всички обстоятелства от значение за определяне на размера на неимуществените вреди, вкл. това, че не всички увреждания са получени в резултат на удара отзад, настоящият състав намира, че сумата от 20 000 лева., справедливо обезщетява ищеца за преживяното. Съдът взема под внимание възрастта на ищеца – около 59 години към момента на злополуката, вида на получените травми описани по-горе, продължителността на интензивните болки и страдания - около 30 дни след станалото, значителни 90 дни и умерени 6-8 месеца, времетраенето на лечебния и възстановителен период при мозъчното сътресение около 20 до 30 дни, възстановяването от шийната травма - фрактура- луксация на С4, продължило 8-10 месеца.

При ищеца не са налице неврологични увреждания и усложнения в острия период на травмата, а прогнозата за в бъдеще е благоприятна, възможни са умерени болки и дискомфорт при физически натоварвания и 5 неблагоприятни метеорологични въздействия.

Настоящият състав намира приетото от първоинстанционния съд съпричиняване в размер на 20 % за обосновано от доказателствата по делото.

Независимо, че вещото лице сочи, че шийната травма е възможно да е получена и при двата удара – първия, от които в скалата, а втория между двете МПС и независимо от наличието на поставен предпазен колан, то експертите заключават, че при коректно поставен обезопасителен колан е възможно получените травми да бъдат избегнати или ограничени по тежест.

Не може да не се отчете, че действията след първия удар са също в причинно следствена връзка с настъпилия втори такъв, поради което настоящият състав не споделя като основателни оплакванията във въззивната жалба, че приетото от съпричиняване е необосновано, а размерът на определеното обезщетение е в нарушение на материалния закон и се явява несправедливо.

Направеният сравнителен анализ на съдебната практика, действително насочва съда към преценката за определено обезщетение към минималния размер в сравнение с подобни травми, но намира от фактическа страна, че внезапното завъртане в лентата за движение в следствие на удар в скала, която не е била обективно и внезапно препятствие на пътя, а е разположена в т.н.

„банкет“, непосредствено до пътното платно, но без да е навлязла в него. Т.е. при първия удар, не са били налице предпоставки за настъпване на ПТП, различни от субективното поведение на водача на самокатастрофиралия автомобил, защото съприкосновението на водения от него автомобил със скалата, е следствие от липса на странична дистанция. Отчитайки поведението на участниците в ПТП, чиито действия са били технически неправилни, настоящият състав приема, че е налице съпричиняване от пострадалия в ПТП, който като пътник в лек автомобил не е поставил предпазен колан, а автомобилът, с който се е придвижвал е застанал като препятствие на пътя за движещите се след него автомобили, след като преди това е самокатастрофирал в препяствие, което не е било на пътното платно.