Решение № 12625 от 25.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 6754/2025
- Вид
- Решение № 12625
- Подписан
- 25.06.2026
- Състав
- ДЕНИЦА НИКОЛАЕВА УРУМОВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 128 и 129 · Наказателен кодекс
- чл. 128 и 129 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 12625 гр. С= 25.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20251110106754 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от Й. С. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. С= кв. „В=“, ул. "“ № срещу К. Х. Л., ЕГН: **********, с адрес: гр. С= кв. „В=“, ул. "“ № за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2045,17 евро, предявен като частичен иск от иск в размер на 5112,92 евро, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди- болки и страдания, вследствие на нанесено от ответника травматично увреждане по главата на ищцата на 17.10.2022г., чрез хвърляне на керемида, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 06.10.2025 г., до окончателното плащане на дължимото.
В исковата молба се твърди, че с Присъда №572/15.12.2023г. по НЧХД № 2799/2023 г. на СРС, потвърдена с Решение от 29.11.2024г. на СГС, ответницата е призната за виновна в това, че причинила на ищцата травматични увреждания, като и причинила разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 НК- престъпление по чл. 130, ал. 1 НК. Причина за подадената от ищеца тъжба била, че на 17.10.2022г., в късния следобед, ответницата хвърлила керемида/или част от такава, с която ударила ищцата по главата, вследствие на което последната получила травма- голям оток на главата, за което посетила „....... Пи.“, където й бил извършен преглед в спешен кабинет и била поставена диагноза повърхностна травма на окосмената част на главата. Излага съображения, че вследствие на травмата получила силни болки в областта на главата и по задната повърхност на шията, като към настоящия момент ищцата продължава да има оплаквания от главоболие. Отделно от това се твърди, че вследствие на инцидента ищцата изпитвала страх, безсъние, напрегнатост и продължителна социална изолация, които продължавали и до сега.
В срока по чл. 131 ГПК, ответника е депозирала отговор на исковата молба, като оспорва иска, като неоснователен. Твърди, че изложеното в исковата молба не отговаря на обективната действителност, присъдата на СРС била неправилна, а страните от години били в лоши отношения. Посочва, че ищцата е осъждана многократно, вкл. за нанасяне на лека телесна повреда и обида на ответника. Срещу ищцата имало издадена заповед за защита по ЗЗДН, която последната многократно нарушавала. Излага съображения, че на 17.10.2022г.
1 ищцата била хвърляла керемиди по ответницата, за което последната подала сигнал, като било образувано и дело по ЗЗДН. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца се явява лично и с адв. Б., който поддържа предявения иск и моли съда да го уважи. Претендира разноски, за което представя списък.
Ответника се явява лично и с адв. В., която поддържа писмения отговор и моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски, за което представят списък. По делото е постъпила писмена защита в срок.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.45, ал.1 във връзка с чл.52 ЗЗД, като се иска присъждане на обезщетение за претърпени от престъпление неимуществени вреди.
Елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД са следните: противоправно поведение, причинени вреди, обективна връзка между тях и вина на делинквента. Всички те трябва да са налице кумулативно, за да може да се ангажира отговорността на причинилия непозволеното увреждане.
От приобщеното към настоящето дело НЧХД № 2799/2023 г. по описа на СРС, 121 състав, ведно с приложеното към него дело на СГС по инстанционния контрол, е видно, че ответника е призната за виновна за това, че на 17.10.2022 г. в гр.С= кв. „В=“ ул. "“ № чрез хвърляне на керемида, причинила на ищцата травматични увреждания, представляващи: контузия на главата с обширни оток и кръвонасядане в лявата тилна област, клинични данни за преразтяжане на мекотъканни мускулни и сухожилни структури в областта на шийната паравертебрална мускулатура и тази на горната лява част на гърба, причиняващи ограничаване в оема на движение на главата, поради изразен болков синдром и мотивиращи диагнозата „навяхване на шията“, охлузване по задната повърхност на лявото рамо, като й причинила разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 НК – престъпление по чл.130 ал.1 НК.
В конкретния случай, както се посочи вече по-горе, се претендират неимуществени вреди от престъпление, наказателното преследване, за което е приключило с влязла в сила присъда. С оглед на това и на чл.300 ГПК, който задължава гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, с възприетото от наказателния съд в присъдата относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, следва да се приеме, че тези елементи, които са предмет на доказване и в производството по реализиране на деликтната отговорност, са установен и не следва да се ангажират допълнителни доказателства за тях.
Със събраните гласни доказателства по делото страните установяват наличието, респ.липсата на настъпили вследствие извършеното престъпление неимуществени вреди за пострадалия - ищец по гражданското дело.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на св. ........., който е съпруг на ищеца, се установява здравословното състояние на ищеца непосредствено след инцидента. Свидетеля посочва, че била закарана в Пи., където я прегледали и я освободили за домашно лечение, като доста време се възстановявала от травмата, а там, където била нанесена раната, все още я наболявало.
Съдът кредитира изцяло показанията на този свидетел като пълни – описващи в конкретика състоянието на ищеца и безпротиворечиви. Действително свидетеля е съпруг на ищцата, но той има непосредствени впечатления за физическите и психическите изживявания и неудобства на последната, като при описанието им, той посочва и причината за възникването им, свързвайки я именно с деянието на ответника от 17.10.2022 г., за което е осъдена. Съдът не кредитира показанията на доведения от ответника свидетел, доколкото същия не установи фактите за които бе допуснат, относно претърпените от ищеца неимуществени вреди, а показанията му противоречат на влязлата в сила присъда.
При определяне конкретния размер на обезщетението, законът - чл.52 ЗЗД, поставя като критерий справедливостта. Според възприетото в Постановление № 4/1968 г. на 2
Пленума на ВС този критерий не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, Такива могат да бъдат характерът на причинената вреда, обстоятелствата и начинът на извършване на противоправното поведение, което я е предизвикало и др.
В случая ангажираните доказателства относно емоционалното състояние на ищеца след инцидента и болките и страданията, които е търпял, са доста пестеливи. Въпреки това, съдът намира, че при определяне размера на обезщетението следва да съобрази данните на първо място за вида на увреждането, а именно – касае се за причинена лека телесна повреда чрез удар в главата без данни за проведено стационарно лечение в болнично заведение, като за възстановяването от причинените телесни увреждания, настоящия съдебен състав намира, че на ищеца е било необходимо не повече от 1 месец с оглед данните за медикобиологичния им признак, дал основание за квалифицирането им като лека телесна повреда.
С оглед на тези обстоятелства съдът намира, че действително претърпените от ищеца неимуществени вреди от установеното по делото престъпление, са в размер на 3000,00 евро. Предявеният иск се явява изцяло основателен, като ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2045,17 евро, предявен като частичен от иск с общ размер от 5112,92 евро, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди- болки и страдания, вследствие на нанесено от ответника травматично увреждане по главата на ищцата на 17.10.2022г., чрез хвърляне на керемида, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 06.10.2025 г., до окончателното плащане на дължимото.
По разноските:
Предвид изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски следва да бъде уважено. Основателно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото същото е изчислено над предвидения минимум съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което същото следва да бъде присъдено в размер от 357,90 EUR (700 лв.)
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. чл.83, ал.1, т.4 ГПК, ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС сумата от 81,81 EUR за дължима държавна такса.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Х. Л., ЕГН: **********, с адрес: гр. С= кв. „В=“, ул. "“ № да заплати на Й. С. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. С= кв. „В=“, ул. "“ № сумата от 2045,17 EUR (две хиляди и четиридесет и пет евро и 17 евроцента )- частичен иск от иск с общ размер от 5112,92 евро, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди- болки и страдания, вследствие на нанесено от ответника травматично увреждане по главата на ищцата на 17.10.2022г., чрез хвърляне на керемида, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 06.10.2025 г. до окончателното плащане на дължимото.
ОСЪЖДА К. Х. Л., ЕГН: **********, с адрес: гр. С= кв. „В=“, ул. "“ № да заплати на Й. С. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. С= кв. „В=“, ул. "“ № сумата от 357,90 EUR (триста петдесет и седем евро и 90 евроцента), представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА К. Х. Л., ЕГН: **********, с адрес: гр. С= кв. „В=“, ул. "“ № да заплати по сметка на Софийски районен съд, сумата от 81,81 EUR (осемдесет и едно евро и 81 евроцента) за дължима държавна такса, както и сумата от 2 , 5 6 EUR (две евро и 56 евроцента) за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4