Решение № 37 от 01.02.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Варна, 01.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело № 20223100900116 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „ТОМАС МИЛЪР СПЕШЪЛТИ АНДЪРАЙТИНГ ЕЙДЖЪНСИ ЛИМИТИД“ с дружествен регистрационен номер № 02519540 със седалище и адрес на управление : ул.

Фенчърч № 90, Лондон ЕС3М 4ST, Великобритания, чрез пълномощник адв.Ж.Я., ***, изменена по реда на чл.214, ал.1 чрез прибавяне на ново основание, с която срещу И. Л. Л. с ЕГН ********** с адрес *** са предявени осъдителни искове при условията на евентуално съединяване с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, евентуално чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, за присъждане на сумата от 15 150 лева, дължима като получена без основание, евент. на отпаднало основание, и представляваща застрахователно обезщетение за изоставяне на моряка от корабособственика по смисъла на Стандарт А.2.5.2 от Морската трудова конвенция.

В исковата молба се твърди, че по силата на Застрахователен сертификат от 11.04.2019г. ищецът, в качеството на застраховател е застраховал ответника като член на екипажа на моторен кораб „SEMELA", IMO No 9226695, плаващ под флага на Коморските острови, за застрахователния случай „изоставяне на моряк" по смисъла на Правило 2.5.2 и 1

Стандарт А 2.5.2 от Морската трудова конвенция и Директива ЕС 2018/131.

Застраховката е вид „Гражданска отговорност", като дължимостта и изискуемостта на плащането на застрахователното обезщетение, в размер на равностойността на последните 4 работни заплати на моряка, възниква от момента на настъпването на „изоставяне но моряк", дефинирано в Морската трудова конвенция. По смисъла на този Стандарт морякът се счита за изоставен когато корабособственикът не покрие разходите по репатрирането на моряка или изостави моряка без необходимата поддръжка и подкрепа, или прекрати едностранно договореностите с моряка, включително като не му изплати договорените заплати за период най-малко два месеца.

Сочи се, че с петиция от капитана на кораба от дата 10.03.2020г., адресирана до Международния моряшки синдикат и българското му представителство, същият е обявил настъпване на втората хипотеза на Стандарт 2.5.2 от МТК, а именно - липса на поддръжка и подкрепа от страна на корабособственика и пълна липса на комуникация с него, по отношение на всички членове на екипажа, включително и по отношение на ответника.

Въз основа на така декларираното ищецът е приел, че е настъпило застрахователното събитие и е заплатил на ответника сумата от 15 150 щ.д., както и разходи за репатрирането на моряка от кораба до постоянното му местожителство, в размер на 150 щ.долара. Твърди се, че сумата е преведена от Б.ата сметка на представителя на застрахователя в РБългария – „Фиделитас“ ООД.

Твърди се, че за да се гарантират регресните права на ищеца, ответникът е подписал споразумение от 30.04.2020г, с което прехвърля всички права по заведеното от него срещу корабособственика гр. дело №4529/2020г. по описа на ВРС, в това число и правата по допуснатото порано обезпечение на иска по това дело чрез арест на кораба в полза на ищеца.

Със същото споразумение ответникът се е съгласил, че ако декларацията му се окаже невярна, и след репатрирането му от кораба, се окаже, е корабът всъщност не е изоставен и той е получил плащане от корабособственика, ще възстанови тези суми на ищеца. Ответникът е декларирал, че слиза от кораба след като усвои изплатената му сума за репатриране. Излага се, че ответникът е оттеглил иска по гр. дело №4529/2020г. по описа на ВРС, като е дал съгласието си за вдигане на ареста на кораба, допуснат като обезпечение.

2

След вдигане на обезпечителната мярка корабът е продаден от корабособственика „Лидо Меритайм Лтд.“. Твърди се, че с това действие ответникът е прекратил едностранно договора за цесия и е лишил ищеца от регресни права спрямо корабособственика.

Твърди се, че с писмо от 28.01.2021г. капитанът на кораба признава, че заедно с И. Л. Л., не са били изоставени. Въпреки че са декларирали, че са репатрирани от кораба с парите от застрахователното обезщетение, никога не са слизали от кораба, а са останали на борда по силата на друг договор с корабособственика „Лидо Меритайм Лтд.".

Отделно от това ответникът, заедно с другите двама членове на екипажа са получили повторно от корабособственика сумата от 19 950 щ.долара, привидно под формата на възнаграждение за следващ период.

В обобщение ищецът твърди, че при тези данни липсва основание за плащане на застрахователно обезщетение, тъй като не е налице „изоставяне на моряците" от корабособственика по смисъла на Морската трудова конвенция и настоява за връщане на платеното без основание застрахователно обезщетение.

В първо съдебно заседание и с уточнителна молба от 09.12.2023г. ищецът, чрез пълномощник, твърди, че с извънсъдебно плащане на сумата, предмет на иска по гр.д. № 4529/2020г. по описа на ВРС, работодателят е погасил задълженията за периода м.ноември 2019г. -м.февруари 2020г., поради което и изплатената от застрахователното дружество сума е останала при ответника като платена на отпаднало основание.

В срока по по чл.367 от ГПК е постъпил отговор от ответника И. Л. Л..

На първо място предявеният иск се оспорва като недопустим, като се сочи липсата на материално- и -процесуално правна легитимация у ищеца, като се изтъква, че сумата от 15 150 щ.д. е заплатена от „Фиделитас“ ЕООД, а не от ищеца.

По същество оспорва предявения иск като неоснователен. Не се оспорва обстоятелството, че ответникът е бил член на екипажа по силата на трудов договор от 11.10.2019г., сключен с „Булком“ ООД на длъжност „електротехник“ на моторен кораб „SEMELA", IMO No 9226695, плаващ под флага на Коморските острови от 01.05.2015г., с корабособственик Лидо 3

Меритайм Лимитед. Договорът е сключен за пет месеца плюс/минус 1 месец считано от 14.10.2019г. при уговорено трудово възнаграждение в размер на 3 800 щатски долара. Твърди се, че от момента на качване на 14.10.2019г. за м.11., м.12. 2019г. и м.01., м.02.2020г. ответникът не е получавал дължимото му трудово възнаграждение, възлизащо на 15 150 щ.д. Неизплащане имало и към останалия екипаж на кораба за същия период.

Твърди се, че съгласно Стандарт А2.5.2, точка С от Морската трудова конвенция е налице изоставяне на моряка когато корабособственикът не е заплатил договорените заплати най – малко два месеца. Сочи се, че на основание сключената застраховка от страна на корабособственика с ищцовото дружество е отправено искане за заплащане на обезщетението за покрит риск чрез имейл до ищеца с дата 04.03.2020г. В отговора представителя на „Томас Милър", М.У. на 04.03.2020г. в 15.53ч по имейл е потвърдил молбата на екипажа за репатриране.

Ответникът твърди, че застрахователят е знаел, че м/к" Семела" подлежи на продажба, тъй като още на 18.12.2019г. капитанът на кораба е изготвил първото уведомление до Международния морски синдикат /ITF/, с копие и до ответното дружество. В уведомлението било посочено, че корабът е обявен за продажба, и екипажът не получава възнагражденията си.

Осъществена е активна кореспонденция между капитана на кораба и представляващия Булком ООД.

На основание Стандарт А2.5.2, б.С, и Правило 2.2.1, чл.363 ал.2 т.12 КТК капитанът е изготвил удостоверение, с което уведомил корабособственика на 06.02.2020г. Сезирал е и Агенция „Морска администрация" – Варна, която със Заповед № В-319/21.02.20г. на директора на пристанището задържа м/к „Семела", поради неизплатените повече от две, /четири / заплати.

С определение № 1034/15.04.2020г. по ч.т.д № 532/2020г. по описа на ВОС в полза на ответника е допуснато обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка „арест на м/к"Семела“ на бъдещите искове за осъждане на ответника да заплати 20 216.67 щ.д., представляващи неизплатени трудови 4 възнаграждения за периода месец ноември 2019г. - март 2020г., както и за периода 01.04.2020г. до.10.04.2020г. Искът е предявен за сумата от 23 728 щ.д. срещу корабособственика „Лидо Маритайм Лимитед" и към

4 работодателя „Булком“ ООД и по тях е образувано гр.д. № 4531/2020г. по описа на ВРС. На 05.05.2020г. ответникът е получил плащане по Б.а сметка за сумата от 15 075 щ.д., преведена не от застрахователя, а от „Фиделитас" ЕООД с посочено основание обезщетение.

Ответникът се мотивира, че е бил обективно възпрепятстван да се репатрира, съответно не е напуснал кораба като се позовава на обявената от 13.03.2020г. пълна забрана за напускане на населените места в България във връзка с пандемията от Ковид 19. Сочи, че е била налична забрана по отношение на членовете на екипажи на кораби, посещаващи българските пристанища да напускат територията на пристанището за периода на пребиваване там.

На следващо място се сочи, че съгласно Разпореждане № 1 от 10.09.2018г. на Агенция „Морска администрация"- Изисквания за осигуряване на безопасността на корабоплаването в района на отговорност на ДИРЕКЦИЯ „МОРСКА АДМИНИСГРАЦИЯ-ВАРНА" корабособственикът на м/к" Семела" не е извел същия от експлоатация, тъй като не е пускал заявление по чл.92 и чл. 92.1 от цитираното разпореждане. Корабът е бил в пълна експлоатация и съгласно „MINIMUM SAFE MANNING DOKUMENT' / Документ за надлежно комплектуване на кораба с екипаж/, издаден съгласно разпоредбите на гл. V, правило 14 на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974г., от Морска администрация на Коморски съюз, в Морони на 09.05.2016г. валиден до 26.10.2020г., екипажът трябва да е 9 души, както следва: 1 - капитан; 1 ст.пом.капитан; 1офицер навигатор ; 1 - гл.механик; 1 - втори механик; 2 - моряци редови носещи навигац.вахта; 1- лице от редовия състав палубна команда; 1- лице от редовия състав машинно отделение. Това означава, че 9 души от екипажа от общо 12 души нямат право да слизат от кораба.

Между капитана на кораба и В.К., представител на „Фиделитас" ЕООД, е проведена кореспонденция на 28.05.2020г. за това, че на 30.04.20г. 9 моряци /украинци/ членове на екипажа са слезли от кораба и успешно са репатрирани, за което директора на ИА "Морска администрация" по изключение се е съгласил, като изрично е разпоредил капитанът да остане на борда с втория механик и електротехника, които са сертифицирани.

Поради опасност за корабоплаването и околната среда, която е била 5 възможна да произтече от кораба, ответникът като сертифициран член на екипажа не е могъл да слезе от кораба. Едва на 24.05.2020г. е извършена смяна на двама от тримата останали на кораба, сред които е ответника, което обстоятелство опровергава твърдението на ищеца, че И. Л. е останал на борда по сила на уговорка или друг договор, доколкото той е бил длъжен да остане и да изпълнява задълженията си.

Твърди се, че предмет на иска по воденото пред ВРС гр.д. №4529/2020г. са възнагражденията за положен труд през периода м.03 до 24.05.2020г. в общ размер от 11 000 щ.д. Сочи се, че преведена от пълномощника по делото по сметка на И. Л. сума от 11 899 щ.д. е формирана от размера на така дължимите заплати и разноските по делото за обезпечение на иска и гражданското дело, водено пред ВРС в общ размер от 1533 лева, или 899 щ.д.

Общата сума от 11 899 щ.д. е преведена от работодателя „Булком“ ООД, за разлика от сумата от 15 150 щ.д., преведена от „Фиделитас“ ЕООД, която покрива месеците за неплатено възнаграждение за предходен период, за който е изплатено застрахователното обезщетение.

Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че с оттегляне на иска по цитираното гр. дело го е лишил от регресни права. Съгласно Морската трудова конвенция MLC изм. 2014г. и влязла в сила в Р. 6 България 18.01.2017г. Стандарт А 2.5.2, чл.13 „Нищо в този Стандарт не накърнява правото на регрес на застрахователя или на предоставящия финансово обезпечение срещу трети страни." По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявения иск.

С допълнителната искова молба ищецът сочи, че „Фиделитас“ ЕООД е застрахователен агент на ищеца, който е превел сумата от името и за сметка на застрахователя. Тълкува се, че съгласно Стандарт А.2.5.2, б.“С“ от Морската трудова конвенция неплащането на две заплати не се счита за изоставяне, доколкото следва да има и едностранно прекратяване на трудовия договор, като морякът следва да се е репатрирал от кораба, съотв. да не е продължил да работи на борда и след като морякът е продължил да работи, то не е налице изоставяне.