Решение № 524 от 10.07.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 524 гр. Бургас, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър Г. Христов като разгледа докладваното от Димитър Г. Христов Въззивно гражданско дело № 20252100501645 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 във връзка с чл. 436 и чл.

437 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 3764/21.08.2025 г., подадена от Ш. М. А. и Н. Х. А., чрез адв. Вълчева, в качеството им на длъжници по изпълнително дело № 289/2025 г. по описа на СИС при Районен съд - Айтос, срещу постановление от 14.08.2025 г. в частта, с която като допълнителни разноски по изпълнението в тяхна тежест е приета сумата от 3 000,00 лева, представляваща разход за премахване на части от постройка.

В жалбата се поддържа, че приемането на сумата от 3 000,00 лева като дължима разноска по изпълнението и възлагането й в тежест на длъжниците е неправилно. Жалбоподателите сочат, че в протокола за извършеното изпълнително действие и в постановлението като технически изпълнител е посочено „Делта багери“ ЕООД, докато представеният документ за плащане е издаден от физическо лице. Излагат и доводи, че не са представени договор за възлагане, фактура и други документи, които да установяват възлагането на работата и основанието за извършеното плащане. По тези съображения искат постановлението да бъде отменено в обжалваната част, а посочената сума да 1 остане за сметка на взискателите.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение от взискателите И. К. О. и З. С. О., чрез процесуалния им представител адв. Кермедчиев.

Жалбата се оспорва като неоснователна. Излагат се съображения, че длъжниците не са изпълнили доброволно възложеното им с изпълнителния титул задължение, въпреки многократно предоставената им възможност да организират премахването. Твърди се, че изпълнението е изисквало използването на механизирана техника, която поради липсата на подходящ изпълнител в района е била осигурена от друго населено място, като оспореният разход е направен именно за нейното ангажиране и за фактическото осъществяване на премахването.

По делото са представени мотиви на държавния съдебен изпълнител Таня Савова при Районен съд - Айтос. В тях посочва, че изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист, с който на длъжниците е възложено да премахнат конкретно индивидуализирани части от изградена сграда. След връчването на поканите за доброволно изпълнение на длъжниците е било разяснено съдържанието на дължимото действие и последиците от неизпълнението му, но те не са предприели действия по премахването.

След постъпило искане от взискателите за налагане на глоби държавният съдебен изпълнител е приел, че задължението има за предмет заместимо действие, което може да бъде извършено от друго лице, поради което е приложим редът на чл. 526 ГПК. С постановление от 13.06.2025 г. взискателите са били оправомощени да извършат действието за сметка на длъжниците, като преписи от постановлението са им били надлежно връчени.

Държавният съдебен изпълнител излага, че след последващо искане на взискателите е определена дата за принудителното изпълнение, за която длъжниците са били предварително уведомени. На 13.08.2025 г. в присъствието на страните, техните представители, вещо лице, представители от РУ - Руен и кмета на населеното място е било извършено премахването на частите от сградата, описани в изпълнителния лист. Действията са били подробно удостоверени в съставения протокол.

Посочено е още, че техническото изпълнение е осъществено с механизирана техника, осигурена от „Делта багери“ ЕООД, за което 2 взискателите са представили документ за заплатената услуга. След извършена справка в Търговския регистър е установено, че издателят на документа е собственик и управител на посоченото дружество. Въз основа на събраните по изпълнителното дело данни с постановлението от 14.08.2025 г. направеният разход е приет като допълнителна разноска по изпълнението и е възложен в тежест на длъжниците.

След като обсъди доводите на страните, мотивите на държавния съдебен изпълнител и представеното заверено копие от изпълнителното дело, съдът приема за установено следното:

Изпълнително дело № 289/2025 г. по описа на СИС при Районен съд Айтос е образувано на 04.04.2025 г. по молба на И. К. О. и З. С. О. въз основа на изпълнителен лист № 25/06.03.2025 г., издаден по гр. д. № 718/2021 г. по описа на Районен съд - Айтос.

С изпълнителния лист длъжниците Ш. М. А. и Н. Х. А. са осъдени да преустановят неоснователните действия, с които пречат на взискателите да упражняват правото си на собственост върху поземлен имот № 208 в квартал № 29 по плана на с. Планиница, община Руен, за който е отреден УПИ III-208, като премахнат изградената сграда в частта й, навлизаща с 3,93 кв. м в имота на взискателите, както и 35,40 кв. м от същата постройка, разположени на разстояние до три метра от имотната граница между УПИ III-208 и УПИ IV209.

На длъжниците са изпратени покани за доброволно изпълнение, ведно с преписи от изпълнителния лист. Поканите са получени лично от длъжника Ш.

М. А. на 11.04.2025 г.

На 16.05.2025 г. взискателите са поискали налагането на глоби на длъжниците по реда на чл. 527 ГПК. С разпореждане от 20.05.2025 г. държавният съдебен изпълнител е отказал налагането им, като е приел, че задължението може да бъде изпълнено от друго лице и поради това представлява заместимо действие по смисъла на чл. 526 ГПК. Разпореждането не е било обжалвано.

След внасяне на дължимата държавна такса с постановление от 13.06.2025 г. държавният съдебен изпълнител е оправомощил взискателите да извършат за сметка на длъжниците действията, описани в изпълнителния лист.

3

Постановлението е връчено на длъжниците на 19.06.2025 г.

На 04.07.2025 г. взискателите са поискали определянето на дата за премахване на постройката, както и присъствието на вещо лице и на представители на полицейските органи и на общинската администрация.

С разпореждане от 08.07.2025 г. държавният съдебен изпълнител е насрочил принудителното изпълнение за 13.08.2025 г. от 10, 00 часа.

Съобщенията са получени от длъжниците на 16.07.2025 г., но до насрочената дата същите не са организирали доброволното изпълнение на възложеното им задължение.

На 13.08.2025 г. на място са присъствали държавният съдебен изпълнител Таня Савова, взискателите и процесуалният им представител, както и внукът на взискателите, вещото лице Илка Бакалова, представители на Районно управление – Руен и кметът на с. Планиница. Присъствали са и длъжниците.

Преди започване на фактическите действия на длъжниците е предоставено допълнително време да изнесат намиращите се в постройката лични вещи и покъщнина. След това с осигурената от взискателите механизирана техника са премахнати индивидуализираните в изпълнителния лист части от сградата. За извършените действия държавният съдебен изпълнител е съставил протокол, който длъжниците са отказали да подпишат.

С постановление от 14.08.2025 г. държавният съдебен изпълнител е приел като допълнителни разноски по изпълнението сумата от 200,00 лева за възнаграждение на вещото лице и сумата от 3 000,00 лева за техническото осъществяване на премахването, като ги е възложил в тежест на длъжниците.

Предмет на настоящия съдебен контрол е постановлението единствено в частта относно разноската за премахването на постройката.

Жалбата е подадена от надлежни страни - длъжници по изпълнителното производство, срещу акт, с който е определено задължението им за разноски по изпълнението и който подлежи на обжалване на основание чл. 435, ал. 2, т.

7 ГПК.

Постановлението е връчено на жалбоподателите на 21.08.2025 г., като жалбата е подадена на същата дата, поради което е спазен срокът по чл. 436, ал. 1 ГПК.

4

Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично предвидените от закона случаи - когато делото бъде прекратено на някое от посочените основания, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда, както и когато разноските са направени за изпълнителни способи, които не са приложени.

Отговорността за разноските по изпълнението произтича от необходимостта притезанието, признато с изпълнителния титул, да бъде осъществено принудително вследствие на липсата на доброволно изпълнение от страна на длъжника. Поради това в негова тежест остават онези разноски, които са направени за реално предприети действия и се намират в непосредствена връзка с изпълнението на установеното задължение.

В конкретния случай изпълнителният титул възлага на длъжниците положително действие, изразяващо се в премахването на точно определени части от построената от тях сграда. Дължимият резултат не е обусловен от личните им качества и може да бъде постигнат чрез действията на друго лице, поради което задължението е заместимо и подлежи на изпълнение по реда на чл. 526, ал. 1 ГПК.

Посочената разпоредба предвижда, че когато длъжникът не изпълни действие, което може да бъде извършено от друго лице, взискателят може да бъде оправомощен да го извърши за сметка на длъжника.

В случая длъжниците са били уведомени както за образуването на изпълнителното производство и за съдържанието на дължимото действие, така и за постановлението, с което взискателите са оправомощени да извършат премахването за тяхна сметка. Те са били уведомени и за конкретната дата на насроченото принудително изпълнение. Въпреки предоставените им последователно възможности не са организирали доброволното премахване на процесните части от сградата.

При това положение предприемането на действията по чл. 526, ал. 1 ГПК не е резултат от свободна преценка на взискателите да извършат дейност извън предмета на изпълнението, а е пряка последица от продължилото неизпълнение на длъжниците и от необходимостта да бъде постигнат 5 резултатът, определен с изпълнителния титул.

Разпоредбите на чл. 526, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 ГПК следва да бъдат приложени в тяхната систематична връзка. След като законът допуска заместимото действие да бъде извършено от взискателя за сметка на длъжника, разходите, обусловени от реалното му осъществяване, съставляват разноски по изпълнението, доколкото са свързани с проведеното изпълнително действие и не е налице някое от предвидените в чл. 79, ал. 1 ГПК изключения.

В разглеждания случай дължимото премахване е извършено на предварително определената дата, под ръководството и в присъствието на държавния съдебен изпълнител, с използването на осигурена от взискателите механизирана техника. Извършените действия и постигнатият резултат са удостоверени в съставения по изпълнителното дело протокол.

Доводите на жалбоподателите относно начина, по който е удостоверен направеният разход, не обосновават различен правен извод. Представеният документ следва да бъде преценен не изолирано, а във връзка с останалите материали по изпълнителното дело - протокола за фактическото провеждане на изпълнението, данните за лицето, извършило техническото му осъществяване, и извършената от държавния съдебен изпълнител справка относно представителството на посоченото търговско дружество.

Преценени в тяхната съвкупност, тези обстоятелства установяват връзката на приетата от държавния съдебен изпълнител разноска с конкретно проведеното изпълнително действие. Същата не е отнесена към дейност извън обхвата на изпълнителния лист, нито към изпълнителен способ, който не е бил приложен.

Напротив, действието е фактически извършено и чрез него е постигнат резултатът, дължим съгласно изпълнителния титул. Изпълнителното производство не е прекратено, предприетото действие не е изоставено от взискателите и не е отменено от съда. Следователно не е осъществена никоя от хипотезите по чл. 79, ал. 1 ГПК, при които разноските по изпълнението не остават в тежест на длъжника.

Обстоятелството, че средствата за техническото провеждане на изпълнението първоначално са осигурени от взискателите, не променя 6 основанието, на което е възникнал разходът, нито носителя на неговата окончателна тежест. Взискателите са организирали премахването след надлежно оправомощаване от държавния съдебен изпълнител и единствено поради неизпълнението на лицата, на които това задължение е било възложено.